— Кучи син! — изругах аз, след като затворих.
Нещо беше станало. Нямаше друго обяснение. Защото да се вдигнат и четиримата едновременно, това означаваше, че е постигнат внезапен успех в следствието. В същия миг проумях, че са ме изоставили, че участието ми в разследването е приключило. Изправих се и пак закрачих из стаята, размишлявайки над въпроса къде ли може да са отишли и какво ли ги е накарало да се разтичат така внезапно. После си спомних за картичката, която ми беше дала Рейчъл. Извадих я от джоба си и набрах номера на пейджъра по телефона.
Десет минути сигурно бяха достатъчно време сигналът да се отрази от спътника и после да стигне до нея, където и да се намираше. Но десетте минаха и заминаха, а телефонът не иззвъня. Минаха още десет и после още половин час, Дори и Грег Глен ме бе забравил. По едно време Дори вдигнах слушалката да се уверя, че не съм изключен или че апаратът е здрав.
Включих пак лаптопа и отново се включих в мрежата „Роки“, Прегледах съобщенията за мен, но нямаше важно. Включих се към личната си пощенска кутия, превъртях файловете и отворих онзи с името УР8ТОК1. Файлът съдържаше няколко материала за Хорас Гомбъл, подредени в хронологичен ред. Започнах най- стария.
Биографията му беше доста интересна. Изследовател от ЦРУ в началото на шейсетте, по-късно той става практикуващ психиатър в Бевърли Хилс, като се специализира в прилагането на хипнотерапията. Той разкрива уменията и опита си в хипнотичните изкуства, както ги нарича правейки демонстрации в един нощен клуб под името Хорас Хипнотизатора. Отначало били само представления на открито в клубове в Лос Анжелес, но представлението му станало много популярно и той започнал да демонстрира и в Лае Вегас. Скоро Гомбъл се отказал от професията на практикуващ психиатър. Вече бил профе-сионален шоумен с пълен работен ден, изнасяйки преде-тавления на сцените на скъпите заведения в Лае Вегас, Към средата на седемдесетте името му било на един афиш с това на Синатра в „Цезар“, макар и с по-дребни букви, Имал четири представления в шоуто на Карсън, като последния път поставил домакина в хипнотичен транс, измъквайки от него истинските му мисли относно гостите му същата вечер. Поради язвителните коментари на Карсън зрителите в студиото решили, че става дума за някакъв номер. Нямало обаче никакъв номер. След като Карсън видял записа, той веднага отменил излъчването му и поставил Хорас Хипнотизатора в черния си списък. Отлагането на излъчването предизвикало голям шум в средите на развлекателния бизнес и сложило кръст на кариерата на Хорас, До ареста си повече не бил канен в телевизионни предавания.
С края на кариерата му в телевизията репутацията му била поразклатена и той постепенно започнал да сменя заведенията с едно от друго по-западнали. Скоро се озовал на улицата, като работел вече само в комедийни клубове и кабарета, докато накрая се озовал в клубовете със стриптийз и селските панаири. Падението му било пълно. Арестът му на областния панаир в Орландо сложил край на кариерата му.
Според материалите от процеса Гомбъл бил обвинен 9 изнасилване на малки момичета, които си избирал като доброволни асистентки за дневните представления на областния панаир. Обвинителите твърдят, че той си избирал сред зрителите момиче на възраст от десет до петнадесет години и после го отвеждал зад сцената, за да се подготвят за номера. Веднъж озовало се в гримьорната му, той предлагал на набелязаната си жертва кока-кола, в която имало кодеин и натриев пентотал — количества и от двата препарата били намерени по време на ареста му като й казвал, че трябва да провери дали може да изпада в хипноза преди началото на представлението. Щом погълнела лекарствата с колата, които подсилвали действието на хипнозата, момичето било довеждано до транс и после изнасилвано от Гомбъл. Обвинителите твърдят, че сексуалните насилия включвали основно фелацио и мастурбиране, трудно доказуеми поради липсата на физически свидетелства. След това Гомбъл изтривал спомена за събитието от паметта на жертвата с хипнотично внушение.
Броят на момичетата, които е изнасилил, не е известен. Бил открит едва когато психолог, лекуващ тринадесетгодишно момиче с проблеми в поведението, споменало за насилието, извършено от Гомбъл над него, по време на хипнотерапевтичен сеанс. Било започнато полицейско разследване, в резултат на което той бил обвинен в изнасилване на четири момичета.
По време на процеса твърдението на защитата било, че събитията, описани по този начин от жертвите и полицията, просто не са се случили. Гомбъл представил шест висококвалифицирани специалисти по хипнотизъм, които свидетелствали, че човешкият разум, докато е в хипнотичен транс, не може да бъде принуден или насилен при никакви обстоятелства да направи или каже нещо, което да застраши личността или да бъде морално отблъскващо за него. А адвокатът му не пропускал възможността да напомня на съдебните заседатели, че няма никакви физически доказателства за сексуално насилие.
Обвинението обаче спечелило делото с помощта на един свидетел. Той бил бивш шеф на Гомбъл при работата му в ЦРУ, който дал показания, че изследванията му в началото на шейсетте години включвали експерименти с хипноза и използването на комбинации от медикаменти, с Което се постига „хипнотично преодоляване“ на моралните задръжки на мозъка и инстинкта за самосъхранение. Ставало въпрос за контрол над разума и бившият от ЦРУ заявил, че кодеинът и натриевият пентотал са били средствата, използвани от Гомбъл за постигаце на положителни резултати при изследванията му.
На съдебните заседатели им били необходими два дни за да обвинят Гомбъл в четири случая на сексуално насилие върху деца. Той бил осъден на осемдесет и пет години затвор, които трябвало да бъдат излежани в Центъра за превъзпитание в Райфорд. Един от материалите във файла твърдеше, че той обжалвал присъдата на основание на некомпетентни консултации, но молбата му била отхвърлена по всички инстанции чак до Върховния съд на Флорида.
Към края на файла забелязах, че последният материал беше само отпреди няколко дни. Това ми се стори любопитно, защото Гомбъл беше осъден преди седем години, Статията също беше публикувана в „Лос Анжелес-Таймс“, вместо в „Орландо Сентинел“, откъдето бяха дошли всички предишни материали.
Зачетох я с любопитство и отначало си помислих, че Лори Прайн просто е допуснала грешка. Това се случваше често, Помислих, че ми е изпратила материал, за който я е помолил някой друг от редакцията на „Роки“.
Беше доклад за един заподозрян в убийството на камериерка в холивудски мотел. Тъкмо щях да я зарежа, когато прочетох името на Хорас Гомбъл. В статията се разказваше, че заподозреният в убийството на камериерката бил лежал в затвора заедно с Гомбъл и дори му помогнал с някакви килийни юридически услуги, неспоменати в материала. Докато препрочетох материала, в ума ми започна да се оформя една хипотеза.
След като откачих лаптопа от телефонната линия, още веднъж позвъних до пейджъра на Рейчъл. Този път пръстите ми трепереха, докато набирах номера, и едва можех да си намеря място от нетърпение. Отново закрачих из стаята, без да отделям очи от телефона. Накрая той иззвъня, сякаш пробуден от силата на волята ми. Сграбчих го, преди още да бе свършило първото му позвъняване.
— Рейчъл, мисля, че имам нещо.
— Надявам се да е най-много сифилис, Джак.
Беше Грег Глен.
— Мислех, че е един друг човек. Виж, чакам едно обаждане. Много е важно и щом като говоря с него, ще ти се обадя.
— Зарежи ги тия, Джак. След малко пускаме броя. Готов ли си?
Погледнах часовника си. Бях просрочил с десет минути първия срок.
— Добре, готов съм. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Е, не си пръв, но нищо, добра работа си свършил.
Джак. Разбира се, това няма да компенсира изтърваването на първото място, но се чете далеч по-добре и съдържа много повече информация.
— Добре, какво има да се оправя по него? — прекъснах го бързо аз.
Похвалите му не ме вълнуваха. Исках само да съм готов, за да бъде свободен телефонът, когато се обади Рейчъл. Тъй като в стаята имаше само един телефон, не можех да използвам лаптопа си за връзка с „Роки“ и да огледам последната редакция на материала си. Затова Глен ми прочете промените, които бе направил.
— Искам да направя увода малко по-стегнат и по-силен, като наблегна повече на факса. Поиграх си малко с него и ето какво се получи: „Загадъчно съобщение от сериен убиец, който очевидно напада произволно подбирани деца, жени и детективи по разследване на убийства, е подложено в понеделник на
