часовете от другите доклади. Трябваше му час, за да го направи и през това време, без да усети изпи още три чаши кафе. Беше разработил хронология на събитията на две страници от бележника си. Проблемът — докато разглеждаше работата си, разбра Маккейлъб — бе, че с две изключения последователността не беше точна и съдържаше явни противоречия.
22:01 ч. — край на втора смяна в печатницата на „Таймс“. Глория маркира на автомата излизането си от работа.
22:10 ч. (приблизително) — Глория излиза заедно с колежката си Анет Стейпълтън. Двете разговарят около пет минути на паркинга. Глория си тръгва със синята си хонда „Сивик“.
22:29 ч. — Глория спира на бензиностанцията „Шеврън“ на „Уинетка“ в Роскоу. Налива бензин сама и плаща на автомата с кредитна карта: 14.40 долара. Служителят Конър Дейвис си спомня Глория като редовна вечерна клиентка, която пита за резултатите от мачовете, защото той често слуша спортните предавания. Автоматът за разплащане с кредитни карти отбелязва точния час.
22:40 до 22:43 ч. (приблизително) — Елън Тейф шофира на изток по „Шърман Уей“ със свалени прозорци и когато минава покрай „Шърман маркет“, чува шум. Поглежда, не вижда нищо нередно. На паркинга има два автомобила. Рекламите на витрините не й позволяват да види какво става в магазина. Докато гледа, тя чува втори пукот, но отново не забелязва нищо необичайно. Часът е определен според твърдението на Тейф, че чула двата изстрела към началото на новините по КФУБ, които започват в десет и четирийсет.
22:41:03 ч. — неидентифициран мъж с испански акцент телефонира в полицията, съобщава за ранена жена в „Шърман маркет“, която се нуждае от помощ. Не дочаква полицията. Незаконно пребиваващ?
22:41:37 ч. — Според часовника на видеокамерата Глория Торес е застреляна.
22:41:55 ч. — Елън Тейф използва телефона в колата си, за да съобщи в полицията за вероятни изстрели. Казват й, че вече са известени. Името и телефонният й номер са предадени на детективите.
22:47 ч. — Пристига линейка, откарва Глория в медицинския център „Нортридж“. Регистрирана е смъртта на Кюнгуон Канг.
22:49 ч. — На местопрестъплението пристигат първите полицаи.
Отново прочете всичко. Знаеше, че това не е точна наука, но хронологията на събитията го безпокоеше. Според първия доклад от разследването детективите поставяха изстрелите в едноминутния период между 22:40 и 22:41 ч. Бяха използвали единствения източник, в чиято безотказна точност бяха уверени — часовникът в телефонната централа на управлението. Първото съобщение за убийството — от Добрия самарянин — беше получено в 22:41:03 ч. Този час и твърдението на Елън Тейф, че е чула изстрелите някъде след началото на новините по КФУБ бяха довели до заключението, че убийството трябва да е станало след 22:40, но преди 22:41:03 ч., когато бе телефонирал Добрият самарянин.
Това, разбира се, беше в противоречие с часа 22:41:37, който се виждаше на записа от магазина в началото на стрелбата.
Маккейлъб отново прегледа докладите, като се надяваше, че е пропуснал някоя страница, на която е обяснено това несъответствие. Не откри нищо. Забарабани с пръсти по масата. Погледна си часовника и видя, че е почти пет. Едва ли щеше да открие някой от детективите.
Отново проучи хронологичната възстановка, която бе съставил, в опит да открие обяснение за противоречието. Вниманието му привлече второто обаждане в телефонната централа. Елън Тейф, свидетелката, чула изстрелите, беше позвънила по мобифона си в 22:43:21 ч., за да съобщи за стрелбата и й бяха отговорили, че вече са известени.
Маккейлъб се замисли. Детективите бяха използвали нейните показания, за да отнесат убийството към 22:40 ч., самото начало на новините. Но тя бе телефонирала едва след като полицията вече е имала информация за престъплението. Защо беше забавила съобщението си с повече от две минути? И изобщо бяха ли я питали дали е видяла Добрия самарянин?
Маккейлъб бързо прегледа купчината доклади, докато откри писмените показания на Елън Тейф. Бяха напечатани на една страница и подписът й стоеше под пет сантиметра текст. Нямаше нито дума за това колко време след като е чула изстрелите, е телефонирала в полицията. Пишеше, че според нея пред магазина със сигурност са били паркирани два автомобила, макар че не можеше да определи какви точно, нито пък дали вътре е имало някого.
Той погледна данните за свидетелката. Тейф бе трийсет и пет годишна, омъжена. Живееше в Нортридж и работеше като заместник-директор във фирма за набиране на персонал. По времето на изстрелите тя се прибирала вкъщи от кино на „Топанга плаза“. Бяха отбелязани домашният и служебният й номер. Маккейлъб отиде при телефона и позвъни в службата й. Отговори му секретарка, поправи произношението му на фамилното й име и каза, че тъкмо се готвела да си тръгне.
— Тук е Елън Тейф — разнесе се в слушалката женски глас.
— Здравейте, госпожо Тейф. Вие не ме познавате. Казвам се Маккейлъб. Разследвам онова убийство на „Шърман Уей“ отпреди два месеца. Онези изстрели, които сте чули и за които сте съобщили в полицията.
Чу я да въздъхва по начин, който показваше, че обаждането я е раздразнило.
— Не разбирам, вече разговарях с детективите. От полицията ли сте?
— Не, аз… работя за семейството на жената, която е била убита. В неудобен момент ли ви търся?
— Да, тъкмо си тръгвах. Искам да изпреваря пиковия час и… и честно казано, не зная какво мога да ви кажа. Обясних всичко на полицията.
— Ще ви отнема само минута. Имам само няколко кратки въпроса. Тази жена е имала момченце. Просто се опитвам да хвана типа, който я е убил.
Отново я чу да въздъхва.
— Ще се помъча да ви помогна. Какво искате да ме питате?
— На първо място, колко време изчакахте, след като чухте изстрелите, за да позвъните в полицията?
— Не съм чакала. Веднага им позвъних. Израснала съм край оръжия. Баща ми беше полицай и понякога го придружавах на обиколките му. Бях сигурна, че пукотът, който съм чула, е от пистолет. Веднага телефонирах.
— Хм, в момента преглеждам полицейските доклади и там пише, че според вас сте чули изстрела към десет и четирийсет, но сте позвънили едва към десет четирийсети три. Не…
— Но в тези доклади не пише, че трябваше да чакам. Веднага позвъних, но попаднах на автоматично съобщение. Всички линии в полицията бяха заети и се включи автоматичното съобщение. Не зная колко време продължи. Беше вбесяващо. Но когато най-после ме свързаха, казаха, че вече знаели за изстрелите.
— Колко време според вас сте чакали?
— Току-що ви обясних, че не съм сигурна. Може би минута. Може би повече, може би по-малко. Не зная.
— Добре. В доклада пише, че сте чули изстрел и сте погледнали през прозореца към магазина. Тогава сте чули втори изстрел. Видели сте отпред два автомобила. Следващият ми въпрос е видяхте ли някого навън?
— Не. Нямаше никого. Казах го на полицията.
— Струва ми се, че щом в магазина е било светло, може да сте видели дали в колите е имало някого.
— Дори да е имало, не си спомням да съм видяла някого.
— Единият от автомобилите не беше ли джип, например „Чероки“?
— Не зная. Детективите вече ме питаха. Но вниманието ми беше насочено към магазина. Гледах покрай колите.
— Можете ли да кажете дали са били тъмни или светли на цвят?
— Наистина не зная…
— Чухте ли трети изстрел?
— Трети ли? Не, само два.
— Но изстрелите са били три. Значи не знаете дали сте чули първите или последните два изстрела.
— Точно така.
