гледа снимките на Глория.
Но сега, когато се мъчеше да се хване за нещо, Маккейлъб прегледа снимките. Лошото качество на копията правеше подробностите неясни и смекчаваше въздействието им. Той бързо ги прехвърли и после се върна на първата. На нея се виждаше голото тяло на Глория, поставено върху стоманената маса преди аутопсията. Между гърдите и надолу по корема й минаваше дълъг разрез, направен от патолога, който бе извадил органите й. Маккейлъб стисна снимката в две ръце и дълго гледа трупа, изпълнен със смесица от тъга и чувство за вина.
Телефонът иззвъня и го сепна. Той бързо вдигна слушалката.
— Да?
— Тери? Тук е доктор Фокс.
Маккейлъб необяснимо защо обърна снимката наопаки върху масата.
— Там ли си?
— Да, здрасти. Как си?
— Добре съм. А ти?
— И аз съм добре.
— Какво правиш?
— Какво правя ли? Просто си седя тук.
— Тери, знаеш какво искам да кажа. Какво реши за молбата на онази жена? Сестрата.
— Аз, хм… — Той отново обърна снимката и я погледна. — Реших, че трябва да се заема със случая.
Тя не отговори, но Маккейлъб си я представи как затваря очи на бюрото си и поклаща глава.
— Съжалявам — каза той.
— И аз — отвърна Бони. — Тери, наистина смятам, че не разбираш рисковете, които поемаш.
— Струва ми се, че ги разбирам, докторе. Във всеки случай мисля, че нямам избор.
— Очевидно и аз нямам избор.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че в такъв случай не мога повече да съм твой лекар. Очевидно не цениш съветите ми, нито пък смяташ, че трябва да изпълняваш нарежданията ми. Предпочиташ разследването пред здравето си. Не мога да се грижа за теб, докато го правиш.
— Да не би да ме уволняваш като пациент, докторе?
Той неспокойно се засмя.
— Мислиш си, че е някаква шега, че си неуязвим.
— Не, не мисля, че съм неуязвим.
— Думите и действията ти показват друго. В понеделник ще накарам един от асистентите ми да ти събере документите и да ти запише имената на двама-трима кардиолози, които мога да ти препоръчам.
Маккейлъб затвори очи.
— Виж, докторе… не зная какво да кажа. Заедно сме от толкова време. Не се ли чувстваш длъжна да свършиш работата докрай?
— Дългът си има две страни. Ако не ми позвъниш до понеделник, ще приема, че продължаваш с това. Ще наредя да приготвят документите ти тук в кабинета.
Тя затвори. Маккейлъб остана неподвижен, все още притиснал слушалката до ухото си, докато не започна да дава свободно.
Маккейлъб се изправи и излезе да се разходи навън. От рубката на яхтата си огледа доковете и паркинга. Не забеляза нито Бъди Локридж, нито когото и да било. Въздухът беше неподвижен. Наведе се над кърмата и се вгледа във водата. Дъното не се виждаше. Изплю се в морето и така изхвърли съмненията, предизвикани от заявлението на Фокс. Реши, че няма да се остави да му въздействат.
Когато се върна, снимката все още лежеше на масата и го очакваше. Маккейлъб отново я разгледа. Този път погледът му се плъзна нагоре по тялото към лицето. По клепачите й имаше някакъв тъмен мехлем, сигурно бяха извадени заедно с вътрешните органи.
Забеляза трите малки дупчици по извивката на лявото й ухо и долу на възглавничката. От дясната възглавничка имаше само една.
Тъкмо се канеше да остави снимката, когато си спомни, че по-рано е прочел списък, изреждащ предметите, взети от жертвата в болницата и после предадени на полицията.
Решен да провери всички детайли, той се върна към купчината с доклади и откри необходимия му списък.
БИЖУТА
1. Часовник „Таймекс“
2. Три обеци (два полумесеца, една сребърна халка)
3. Два пръстена (зодиакален камък, сребро)
Маккейлъб се замисли. Спомняше си, че на записа ясно се виждаха четири обеци. Халката, полумесецът и кръстчето бяха на лявото й ухо. На дясното си носеше само полумесец. Това не съответстваше на списъка, в който бяха отбелязани само три обеци. Списъкът не отговаряше и на дупчиците, които ясно се различаваха на снимката от аутопсията. Включи телевизора, като си мислеше отново да пусне записа, но после се отказа. Беше сигурен. Не можеше да си е измислил кръстчето. Някак си го бяха пропуснали.
Неизяснен въпрос. Маккейлъб почука с пръсти по списъка, като се опитваше да реши дали тази подробност има някакво значение. Какво се бе случило с кръстчето? Защо го нямаше в списъка?
Той си погледна часовника и видя, че е дванайсет без десет. Грасиела трябваше да е в обедна почивка. Позвъни в болницата и помоли да го свържат с главното кафене. Отговори му някаква жена. Маккейлъб попита дали е възможно да иде при сестрата, седнала на масата до един от прозорците, и да й предаде съобщение. Когато жената се поколеба, той описа Грасиела и й каза името й. Служителката неохотно го попита какво е съобщението.
— Просто й предайте да телефонира веднага щом може на доктор Маккейлъб.
Грасиела го потърси около пет минути по-късно.
— Доктор Маккейлъб?
— Извинявай, но станах доктор, за да съм сигурен, че жената ще ти предаде съобщението.
— Какво има?
— Ами пак преглеждам докладите и открих един не изяснен въпрос. В списъка с вещите пише, че когато са докарали сестра ти, са свалили от ушите й две обеци с формата на полумесец и една халка.
— Точно така, трябвало е да ги свалят, за да й направят рентгенови снимки. Искали са да видят траекторията на куршумите.
— Ясно, ами кръстчето, което е носела на лявото си ухо? В списъка няма нищо за…
— Онази вечер не го е носила. Стори ми се странно. Нещо като лош късмет, защото това беше любимата й обеца. Обикновено винаги си я слагаше.
— Нещо като автограф — рече Маккейлъб. — Какво искаш да кажеш с това, че онази вечер не го е носила?
— Защото, когато полицията ми предаде вещите й — нали знаеш, часовника, пръстените и обеците — кръстчето го нямаше. Просто не го е носила.
— Сигурна ли си? На записа го носи.
— Какъв запис?
— От магазина.
Тя замълча за миг.
— Не, невъзможно е. Открих го в кутията й с бижута. Дадох го на хората от погребалната агенция, за да могат, нали разбираш, да й го сложат.
Сега беше ред на Маккейлъб да замълчи.
— Не е ли възможно да е имала две? Не зная конкретно за кръстчетата, но обеците не се ли продават на чифтове?
