момента. Но нещата ще се оправят. Година, най-много година и нещо, и всичко ще е наред.
— Добре, ясно — кимна той, поколеба се за миг и махна към папките. — А това? Наред ли е това?
— Да, но е прекалено много. Информацията е толкова голяма, че дори не знам откъде да започна, за да съм ти от полза…
— За съжаление разполагам само с днешния ден.
— Не можеш ли да отложиш разпита?
— Не. Следствието не е мое, освен това в него е замесена и политиката. Прокурорът по делото се кандидатира в предстоящите избори за главен прокурор. Трябват му резултати. Едва ли ще ме чака да набера скорост…
— Съвсем в стила на Рик О’Шеа — каза тя.
— Принуден съм да се включа на високи обороти, заради Жесто. Никой няма намерение да намали темпото, за да ми помогне.
Ръката й легна върху купчината, сякаш искаше да я претегли, преди да вземе решение.
— Предлагам да ми оставиш тези папки. Ще се заема с тях веднага след работа. Довечера, вероятно доста късно, ще ги донеса у вас и ще ти кажа какво съм открила.
Той я погледна втренчено, търсеше в думите й скрит смисъл.
— Колко късно?
— Не знам. Когато свърша. Към девет, предполагам. Утре трябва да ставам рано. Удобно ли е?
Той мълчаливо кимна. Не беше очаквал подобно развитие на нещата.
— Още ли живееш в онази къща на хълма? — попита тя.
— Да. На „Удроу Уилсън“.
— Ясно. Аз съм оттатък Бевърли, сравнително недалеч. Ще дойда.
Бош не каза нищо. Не беше сигурен какво точно е поканил в живота си.
— А дотогава мога да ти дам известна храна за размисъл — подхвърли тя. — И повод за евентуални проверки.
— Слушам.
— Името. Това ли е истинското му име?
Бош сбърчи вежди. Никога не си беше задавал този въпрос. Беше го приел за истинското, защото Уейтс бе арестуван, а това означаваше, че са проверили пръстовите му отпечатъци, за да установят самоличността му.
— Предполагам — отвърна с въздишка. — Отпечатъците му отговарят на онези от предишния арест. Тогава се е опитал да пробута фалшиво име, но компютрите са го идентифицирали като Уейтс. Защо питаш?
— Знаеш ли какво означава „рейнард“?
Бош поклати глава. Атаката идваше от напълно неочаквана посока. Никога не беше разсъждавал върху смисъла на личните имена.
— Не знам — призна си. — Кажи.
— Така се нарича младата мъжка лисица. Женската е „виксън“, а мъжката — „рейнард“. В колежа учех европейски фолклор. В средновековния френски фолклор има един популярен герой — лисугерът Рейнард. Или Рейнар, Райнар, Ренар — няма значение. Хитрец, който прави бели в детските приказки от векове. Като се върнеш в офиса, можеш да го потърсиш в Гугъл. Сигурна съм, че ще откриеш купища информация за него.
Бош кимна. Не искаше да си признае, че изобщо не знае как да оперира с Гугъл. Компютърните му познания се изчерпваха с тромавите имейли, които успяваше да изпрати на осемгодишната си дъщеря. Рейчъл почука с нокът по купчината.
— Младият лисугер трябва да е дребен. В тези папки господин Уейтс е представен като дребна риба. Но ако го разгледаш в пълния контекст на името и…
— Малкият лисугер дебне и чака — прекъсна я Бош. — Дебне и чака1.
— Чака женската. — Тя кимна. — Може би това е начинът, по който е гледал на жертвите си.
Бош беше впечатлен.
— Това ни е убягнало. Веднага щом се прибера, ще направя допълнителни проверки на самоличността му.
— Надявам се, че довечера ще мога да ти предложа повече.
След тези думи тя отново започна да се храни, а той — да я гледа.
6
Бош остави Рейчъл при колата й и се обади на Райдър. Тя му каза, че приключва писмената работа по делото Матарезе и че то можело да влезе в прокуратурата още утре.
— Добре. Нещо друго?
— Изисках от архивата веществените доказателства по случая Фицпатрик. Оказаха се два кашона, а не един.
— Какво има вътре?
— Предимно стари тефтери, в които е записвал залаганите вещи. Веднага личи, че са прелиствани рядко. Почти всички са намокрени от пожарникарските маркучи. Натикали са ги в пластмасови чували и са ги зарязали да мухлясват. Вонят, при това ужасно…
Бош механично кимна. Веднага му стана ясно, че оттук няма да излезе нищо. И без това Рейнард Уейтс беше готов да поеме отговорността за убийството на Фицпатрик. Усещаше, че и Райдър е на същото мнение. Доброволното самопризнание си е изключително силен коз, нищо не може да го победи.
— Чу ли се с Оливас или О’Шеа? — попита Райдър.
— Още не. Мислех да звънна на Оливас, но след като говоря с теб. Да познаваш някого в общинската служба за лицензиране?
— Не. Ако искаш да отскоча дотам, трябва да го оставим за утре, защото вече са затворили. Какво ти трябва?
Бош си погледна часовника. Беше изгубил представа за времето. Явно омлетът в „Дъфи“ щеше да мине и за закуска, и за обяд, и за вечеря.
— Ами не е зле да проверим бизнеса на Уейтс. Откога работи, има ли оплаквания срещу него — такива неща. Оливас и партньорът му би трябвало да са го направили, но в папките няма нищо.
— Мислиш, че това може да се окаже връзката с Високата кула?
— Или с Мари. В апартамента й имаше огромен панорамен прозорец. Тогава не му обърнах внимание, но той без съмнение трябва да се почиства от фирма.
— Щом си го спомняш, значи си му обърнал внимание. Но това няма значение. Веднага ще проверя.
— И още нещо. Името на тоя тип може да се окаже измислено. И значещо.
— Как така?
Бош й разказа за срещата с Рейчъл Уолинг и предварителните й заключения.
Тя слушаше с хладно мълчание, вероятно защото той беше преминал една невидима, но винаги съществуваща граница: служителите на полицията в Лос Анджелис никога не търсят помощ от ФБР без съгласуване с висшестоящите. Нямаше значение, че в случая ставаше въпрос за неофициален контакт.
— Значи допускаш, че един мияч на прозорци и сериен убиец има познания по средновековния фолклор? — попита с недоверие Райдър, след като чу версията на Уолинг докрай.
— Не съм сигурен — въздъхна той. — Според Уолинг това може да е станало и след прочитането на някоя книжка с приказки. Но както и да е. Мисля, че имаме достатъчно основание да прегледаме архивите и да потърсим акт за раждане на името на Рейнард Уейтс. В първото следствено дело — онова за незаконно проникване през деветдесет и трета, той се представя като Робърт Саксън. Името Рейнард Уейтс се появява след като пускат пръстовите му отпечатъци в полицейския компютър.
— Какво те притеснява, Хари? След като още тогава са разполагали с отпечатъците му, най-вероятно името не е фалшиво.
— Може би. Но в този щат има достатъчно случаи на погрешна полицейска регистрация, при които
