После отидох във фурната, но не за да купя нещо, а да гледам. Когато бях дете, майка ми ме водеше в събота сутринта на Фермерския пазар. Най-ясно съм запомнил как наблюдавах през витрината как пекарят украсява тортите, които хората са поръчали за рождени дни, празници и сватби. Правеше прекрасни фигури върху всяка торта — изстискваше крема през тънка фунийка — и дебелите му ръце бяха покрити с брашно и захар.
Майка ми обикновено ме повдигаше, за да мога да виждам как украсяват тортите. Понякога мислеше, че гледам лекаря, но аз наблюдавах отражението й в стъклото и се питах какво не е наред.
Когато се измореше да ме държи, тя взимаше стол от близкия ресторант и ме слагаше да стоя на него. Гледах тортите и си представях на какви празненства ще бъдат изпратени и колко хора ще отидат там. Струваше ми се, че тортите са предназначени само за щастливи домове. Но смятах, че сватбените торти сигурно натъжават майките.
Фурната още съществуваше. Застанах пред витрината, но вътре нямаше пекар. Знаех, че вече е късно. Тортите се правеха рано сутринта, за да са готови навреме за празненствата по случай рождени дни, годишнини и сватби. На лавицата До витрината имаше фунийки от неръждаема стомана за правене на различни фигурки и цветенца от крем.
— Няма смисъл да чакате. Приключиха за днес.
Не беше необходимо да се обръщам — в стъклото видях възрастна жена, която минаваше зад мен. Това отново ме накара да се сетя за майка ми.
— Да — отговорих й. — Права сте.
Влязох отново в телефонната будка и се обадих на Лангуайзър. Този път беше свободна.
— Всичко наред ли е?
— Да.
— Господи, уплаши ме.
— Защо?
— Казал си на Джейн, че не мога да се свържа с теб. Реших, че се обаждаш от клетъчен телефон.
— Съжалявам. Не помислих за това. Все още не използвам клетъчния телефон.
— Мислиш, че продължават да те подслушват?
— Не знам. Не съм сигурен дали изобщо са ме подслушвали. Просто взимам предпазни мерки.
— Е, това ежедневното ти обаждане ли е?
— Донякъде. Но искам и да те питам нещо.
— Слушам.
Може би защото не бях казал на Линдъл цялата истина или защото проверявах Елинор, но реших да не заблуждавам Лангуайзър, а да бъда откровен с нея.
— Преди няколко години кантората ви се е занимавала с един случай. Адвокатът е бил Джеймс Форман, а клиентът-„Банка ЛА“.
— Да, банката ни е клиент. Какъв е бил случаят? Тогава не работех в кантората.
Затворих вратата на телефонната будка, макар да знаех, че в тясното помещение скоро ще стане непоносимо топло.
— Не знам как са го нарекли, но името на другата страна е Лайнъс Саймънсън. Работил е в банката. Простреляха го по време на обира на снимачната площадка.
— Спомням си, че един беше ранен, а друг убит, но не и имената им.
— Лайнъс е раненият, а убитият — Рей Вон, шефът на охраната на банката. Саймънсън оживя. Всъщност беше прострелян в задника. Вероятно е било рикошет, доколкото си спомням от разположението на силите.
— И после е съдил банката, така ли?
— Не съм сигурен дали е стигнал до това. Бил е в отпуск по болест и после е решил, че повече не иска да работи там. Намерил си адвокат и започнал да вдига шум, че банката му е длъжник, защото изложила живота му на риск.
— Звучи разумно.
— Макар че е отишъл на снимачната площадка доброволно. Помогнал е да набавят парите и после е поискал да ги охранява по време на снимките на филма.
— Ами, пак е възможно да ги съди. Може би е предявил обвинения, че е бил принуден да отиде там…
— Да, ясно. Не ме притеснява дали е имал основания, или не. Но очевидно е имал и Джеймс Форман се е занимавал с делата му и е постигнал споразумение с банката.
— За какво намекваш? Какъв е въпросът ти?
Отворих вратата на будката, за да поема глътка чист въздух.
— Искам да знам какво е било споразумението. Колко пари е получил?
— Веднага ще се обадя на Форман. Ще изчакаш ли?
— Няма да е толкова лесно. Мисля, че споразумението е поверително.
Лангуайзър замълча и аз се усмихнах. Почувствах се добре, че казах какво искам.
— Ясно — рече най-после Джанис. — Искаш да извърша нарушение, като разбера колко пари е получил.
— Ами, ако поставяш така въпроса…
— Има ли друг начин да го поставя?
— Саймънсън се появи, докато работех по случая. Много ще ми помогне, ако разбера колко пари са му дали.
Думите ми отново бяха посрещнати с дълго мълчание.
— Няма да шпионирам в собствената си кантора — заяви тя. — Няма да направя нищо, което може да ме забърка в неприятности. Най-добре е да отида при Джеймс и да видя какво ще каже.
— Хубаво.
Нещата се развиха по-добре, отколкото предполагах.
— Проблемът е, че „Банка ЛА“ още ни е клиент. Щом твърдиш, че Саймънсън е бил на мястото на обира на двата милиона и е работил в охраната, Форман може да се съгласи Да ми каже.
— Дано.
Не бях разсъждавал по въпроса от този ъгъл и се развълнувах. Реших, че Лангуайзър може би ще изкопчи от Форман онова, което ми трябваше.
— Не се вълнувай, Хари. Още е рано.
— Добре.
— Ще видя какво ще мога да направя и ще ти се обадя. И не се тревожи, ако оставя на домашния ти телефон закодирано съобщение.
— Добре, Джанис, благодаря.
Затворих и излязох от будката. По пътя към паркинга отново минах покрай витрината на фурната и се изненадах, като видях, че лекарят е там. Спрях за малко и се вторачих в него. Поръчката сигурно бе дадена в последната минута, защото тортата, която той извади от хладилника, вече беше украсена и той й сложи само захарни цветя и датата.
Изчаках, докато написа пожеланието. Върху кафявия шоколад с розови букви пишеше: „Честит рожден ден, Кали!“ Поредната торта, предназначена за някой щастлив дом.
35
Джослин Джоунс работеше в клона на „Банка ЛА“ на Сан Висенте в Санта Моника. В район, известен от десетилетия като световната столица на банковите обири, Джоунс се намираше на възможно най- безопасното място. Клонът на банката беше срещу районното управление на полицията.
Сградата беше двуетажна и построена в стил ар деко. Фасадата беше извита и имаше големи овални прозорци. Бюрата в кабинетите бяха нови. Намерих Джоунс в кабинет с изглед към канцеларията на шерифа в „Пасифик Дизайн Сентър“, който наричаха „Синият кит“, защото от някои ъгли боядисаната в синьо фасада приличаше на опашката на кит, подаваща се от океана.
Джоунс се усмихна и ме покани да седна.
