— Откъде познаваш Тони?
— Просто се запознахме наскоро. Виж, опитвам се да открия Лейла, за дай предам едно съобщение. Ивон ми каза, че тази вечер я няма. Знаеш ли къде мога да я намеря?
Бош забеляза, че момичето се сковава. Разбра, че нещо не е наред.
— Първо, Лейла вече не работи тук. Когато снощи разговарях с теб, не го знаех, но така или иначе я няма и няма да се върне. И второ, ако си приятел на Тони, защо ме питаш как да я откриеш?
Не беше толкова глупава, колкото бе смятал. Реши да говори направо.
— Защото Тони е убит и не мога да го питам. Искам да намеря Лейла и да й кажа, а може би и да я предупредя.
— Какво? — изпищя тя.
Гласът й прониза високата музика като куршум, пронизал филия хляб. Всички присъстващи, включително и голата Ранди на сцената, погледнаха към тях. Бош не се съмняваше, че всички в заведението трябва да са си помислили, че току-що й е предложил унизителна цена за също толкова унизително нещо.
— По-тихо, Ранди — бързо каза той.
— Името ми е Ронда.
— Добре, Ронда.
— Какво му се е случило? Та той беше тук съвсем наскоро.
— Някой го е застрелял в Лос Анджелис, след като се е върнал. А сега, знаеш ли къде е Лейла, или не? Кажи ми и ще се погрижа за теб.
— Ами ти кой си? Наистина ли си му приятел?
— В известен смисъл в момента съм единственият му приятел. Аз съм полицай. Казвам се Хари Бош и се опитвам да открия кой го е убил.
Лицето й придоби изражение, което изглеждаше по-ужасено, отколкото когато й бе казал, че Алайзо е мъртъв. Понякога става така, когато кажеш на някого, че си ченге.
— Запази си парите — рече тя. — Не мога да разговарям с теб.
Момичето се изправи и бързо се отдалечи към вратата до сцената. Бош извика името й, но музиката заглуши гласа ту. Той хвърли бегъл поглед наоколо и забеляза, че мъжът в смокинга го наблюдава в мрака. Реши да не остава за второто излизане на Ронда. Отпи от чашата си — дори не беше докоснал втората си бира — и се изправи.
Когато приближи до изхода, човекът в смокинга се наведе назад и почука по огледалото зад себе си. Бош разбра, че зад стъклото има врата. Тя се отвори и мъжът застана отстрани, за да му препречи пътя.
— Бихте ли влезли в офиса, господине?
— За какво?
— Просто влезте. Управителят би искал да размени няколко думи с вас.
Бош се поколеба, но през отворената врата можеше да види осветен офис. Зад бюрото седеше мъж в костюм. Детективът влезе вътре. Другият го последва и затвори вратата зад себе си.
Хари погледна към мъжа зад бюрото. Рус и мускулест. Не беше сигурен на кого да заложи, ако случайно човекът в смокинга и така нареченият управител се сбиеха. И двамата бяха горили.
— Току-що разговарях по телефона с Ранди в съблекалнята. Казва, че питаш за Тони Алайзо.
— Приказвах с Ронда.
— Добре, с Ронда, няма значение, майната му. Казал си й, в бил мъртъв.
Говореше с акцент от Средния Запад. Навярно от южната част на Чикаго, предположи Бош.
— Беше и все още е.
Русият кимна на мъжа в смокинга. За стотна от секундата той замахна и удари детектива по устата с опакото на дланта си. Бош се блъсна назад в стената и силно удари тила си. Преди главата му да се проясни, противникът му го завъртя с яйце към стената и го притисна към нея с цялата си тежест. Бош усети, че започва да го претърсва с ръце.
— Стига си се правил на задник — рече русият. — Защо приказваш с момичетата за Тони?
Преди Бош да успее да каже каквото и да е, ръцете, които го претърсваха, откриха пистолета.
— Въоръжен е — рече мъжът.
Детективът усети, че измъкват пистолета му от кобура. В устата му имаше вкус на кръв и чувстваше, че скоро ще кипне. Ръцете продължиха да го претърсват и откриха портфейла и белезниците му. Човекът ги хвърли върху бюрото пред русия, като продължаваше с една ръка да държи Бош залепен за стената. Като се напрягаше, той успя да види, че русият отваря портфейла му.
— Той е ченге, пусни го.
Ръката освободи врата му и Бош ядосано се дръпна от горилата.
— Лосанджелиско ченге — рече русият. — Йеронимус Бош. Като онзи художник, а? Рисувал е малко странни неща.
Бош само наблюдаваше как управителят му върна пистолета, белезниците и портфейла.
— Защо го накара да ме удари?
— Беше грешка. Виждаш ли, повечето ченгета като дойдат тук, се представят, казват ни какво искат и ние им помагаме, ако можем. А ти душеше наоколо, Йеронимус Бош. Трябва да пазим бизнеса си.
Той отвори едно от чекмеджетата, извади кутия с лейкопласт и я протегна към него.
— Устата ти кърви.
Бош взе цялата кутия.
— Значи онова, което си й казал, е вярно. Че Тони е мъртъв.
— Точно така. Добре ли го познаваше?
— Това е чудесно. Ти приемаш, че съм го познавал и въпросът ти съдържа това предположение. Чудесно.
— Тогава ми отговори.
— Беше редовен посетител тук. Винаги се опитваше да сваля момичетата. Казваше им, че ще ги уреди да играят в киното. Все същата стара история. Но, по дяволите, те продължават да се връзват. През последните две години Тони ми струваше три от най-хубавите ми момичета. Сега са в Лос Анджелис. След като ги отведе там и получи каквото искаше от тях, той ги остави на сухо. Но те никога няма да се научат.
— Защо си му позволявал да идва, щом ти е взимал момичетата?
— Харчеше тук много мангизи. Освен това във Вегас курвите никога не свършват. Никога.
Бош опита в друга посока.
— Ами в петък? Бил ли е тук?
— Не, мисля, че… а, да, да, беше. Мина за малко. Видях го хей там.
Той посочи с ръка към редицата видеомонитори, на които се виждаше всяко ъгълче на клуба и предният вход. Апаратурата не беше по-малко внушителна от онази, която му бе показал Ханк Майер в „Мираж“.
— Ти спомняш ли си да си го виждал, Гъси? — попита той мъжа в смокинга.
— Да, беше тук.
— Ето. Бил е тук.
— И само това? Просто дойде и си тръгна, така ли?
— Да, само това.
— Тогава защо си уволнил Лейла?
Русият присви устни за миг.
— Сега ми е ясно — рече той. — Ти си от онези типове, които имат навика да изплитат мрежа от думите и да хващат хората в нея.
— Може би.
— Е, тук няма кого да хванеш. Лейла беше последната курва на Тони, това е вярно, но вече я няма. Няма да се върне.
— Да. И какво се е случило с нея?
— Както си чул, уволних я. В събота вечерта.
— Защо?
— Заради многобройните й нарушения на правилата. Но всъщност това няма значение, защото не е
