— Какво е станало с устната ти?
— Няма нищо. Ще ме поканиш ли да вляза?
Тя отстъпи назад и го пусна вътре. Апартаментът й бе малък и скромно мебелиран. Като че ли беше купувала вещите постепенно, когато можеше да си го позволи. Първото нещо, което Бош забеляза, бе репродукцията на „Нощни птици“ на Хопър3, окачена на стената над дивана. Тази картина винаги му въздействаше и той също имаше копие от нея. Беше му го подарила тя пет години по-рано. На прощаване.
Той премести поглед към Елиънър. Очите им се срещнаха и Хари разбра, че всичко, което му бе казала преди, е лъжа. Приближи се до нея и я докосна, допря ръка до шията й и прокара палец по бузата й. Внимателно наблюдаваше лицето й. Изражението й беше твърдо и решително.
— Този път за мен мина много време — промълви тя.
И той си спомни, че й бе казал същите думи в нощта, когато за първи път се бяха любили. „Беше преди цяла вечност — помисли си Бош. — Какво правя сега? Можеш ли отново да започнеш след толкова време и след толкова много промени?“
Той я притегли плътно към себе си и двамата се целунаха. После Елиънър безмълвно го поведе към спалнята, където бързо разкопча блузата си и смъкна дънките си на пода. Тя отново се притисна към него и те се целунаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, отвориха я и притиснаха кожата й към неговата. Косата й миришеше на цигарен дим от казиното, но Бош долови аромата на парфюм, който му напомни за екзотични цветя, и той отново си представи дърветата пред прозореца й преди пет години. Спомни си лилавите цветове, обсипали земята под тях.
Любиха се със страст, която бе забравил, че притежава. Това беше яростен секс, лишен от любов и като че ли подтикван единствено от похот, и може би от спомени. Когато Бош свърши, тя го притегли към себе си, вътре в себе си и с ритмични тласъци също достигна кулминация, след което се отпусна. После, с яснотата на мислите, която винаги идва след това, двамата се засрамиха от голотата си, от това как се бяха чифтосали с животинска свирепост и се погледнаха един друг като човешки същества.
— Забравих да те питам — каза тя. — Не си женен, нали?
Елиънър се изкикоти. Бош протегна ръка към пода, където лежеше захвърлено якето му, и извади цигарите си.
— Не — отвърна той. — Сам съм.
— Трябваше да се досетя. Хари Бош, самотникът. Трябваше да се досетя.
Елиънър му се усмихваше в мрака, видя Бош, когато пламъчето на кибритената клечка я освети. Той запали цигарата си и после предложи на нея. Тя отрицателно поклати глава.
— Колко жени си имал след мен? Кажи ми.
— Не зная, само няколко. Имаше една, бяхме заедно около година. Това беше най-сериозната ми връзка.
— Какво се случи с нея?
— Замина за Италия.
— За добро ли?
— Кой знае?
— Е, щом ти не знаеш, тя няма да се върне. Поне при теб.
— Да, зная. Това беше отдавна.
Известно време той помълча и после тя го попита за другите му връзки.
— Имаше една художничка, запознах се с нея във Флорида, докато работех по един случай. Не продължи дълго. После се появи ти.
— Какво стана с художничката?
Бош поклати глава, сякаш за да сложи край на разпита. Не обичаше да си спомня за злощастните си романтични истории.
— Заради отдалечеността, предполагам — отвърна той. — Просто не се получи. Не можех да оставя Лос Анджелис, тя не можеше да дойде при мен.
Елиънър се притисна до него и го целуна по брадичката. Бош усети, че има нужда от бръснене.
— Ами ти, Елиънър? Сама ли си?
— Да… Последният мъж, с когото се любих, беше ченге. Нежен, но много силен. Нямам предвид физически. В живота. Беше отдавна. Когато и двамата се нуждаехме от изцеление. И взаимно се изцелихме…
Те се спогледаха в мрака и тя се приближи към него. Точно преди устните им да се слеят, Елиънър прошепна:
— Мина много време.
Докато го целуваше, Бош се замисли над последните й думи. После Елиънър го отблъсна върху възглавниците, покатери се отгоре му и започна леко да люлее бедра. Косата й висеше над лицето му и той се озова в пълен мрак. Прокара длани по топлата й кожа от бедрата към раменете и после ги пъхна отдолу, за да докосне гърдите й. Можеше да усети влагата й до себе си, но за него бе прекалено рано.
— Какво има, Хари? — прошепна тя. — Искаш да си починеш малко ли?
— Не зная.
Продължаваше да мисли над онези думи. „Мина много време.“ Може би прекалено много. Тя продължаваше да се люлее.
— Не зная какво искам — рече Бош. — Ти какво искаш, Елиънър?
— Единственото, което искам, е този миг. Провалихме всичко друго, останал ни е само той.
След малко Хари беше готов и двамата отново се любиха. Елиънър мълчеше, движенията й бяха решителни и нежни. Тя остана отгоре му с лице над него, като дишаше кратко и ритмично. Накрая, когато едва се опитваше да се сдържи, да я изчака, той усети, че върху бузата му капва сълза. Вдигна ръка и избърса с палците очите й.
— Всичко е наред, Елиънър, всичко е наред.
Тя постави дланта си върху лицето му и го опипа в мрака, сякаш бе сляпа. След малко двамата едновременно достигнаха мига, който нищо на света не е в състояние да развали. Нито думи, нито спомени. Бяха само двамата. И мигът беше техен.
Бош се бори с безсънието в леглото й почти до разсъмване. Елиънър спеше дълбоко с глава на рамото му. На моменти той успяваше да задреме, но бързо се пробуждаше. През повечето време просто лежеше, вперил очи в сивкавия мрак, усещаше мириса на пот и секс във въздуха и се чудеше по кой ли път е поел.
В шест часа се освободи от прегръдките й и се облече. Когато се приготви, Бош я събуди с целувка и й каза, че трябва да тръгва.
— Днес се връщам в Лос Анджелис, но веднага щом мога, ще дойда при теб.
Тя сънено кимна.
— Добре, Бош, ще те чакам.
Навън най-после беше захладняло. На път за колата той запали първата си цигара за деня. Когато потегли към центъра по „Сандс“, детективът видя, че слънцето хвърля златни отблясъци по планините на запад от града.
Центърът все още бе осветен от милиони неонови светлини, макар че по това време на деня по тротоарите нямаше почти никой. И все пак гледката го впечатли. Това мегаватово изкушение гореше по двайсет и четири часа в денонощието във всички цветове на дъгата. Бош изпитваше същото привличане, което усещаха всички други. Лас Вегас приличаше на някоя от проститутките на булевард „Сънсет“ в Холивуд. Дори и щастливо женените мъже хвърляха поне бегъл поглед към тях, макар и само за миг, просто за да получат представа какво има там, а може би и за да имат върху какво да се замислят. Лас Вегас беше нещо подобно. Тук се усещаше някакво вътрешно привличане. Бляскавото обещание за пари и секс. Но първото обещание бе измамно, мираж, а второто беше изпълнено с опасности, разходи, физически и психически рискове. Тъкмо там се криеше истинският хазарт в този град.
Когато влезе в стаята си, Бош забеляза мигащата лампичка за получено съобщение. Свърза се с телефонистката и разбра, че в един часа го е търсил човек, представил се като Капитан Фелтън, който
