твоя работа, нали?
— Как каза, че ти е името?
— Не съм ти казвал.
— Тогава имаш ли нещо против просто да ти викам задник, а?
— Хората тук ми викат Лъки. Предпочитам да ме наричаш така, моля.
— Естествено, ще те наричам така. Само ми кажи какво се е случило с Лейла.
— Добре, добре. Но си мислех, че си тук, за да разговаряш за Тони, поне така ми каза Ранди.
— Ронда.
— Да, Ронда.
Бош губеше търпение, но успя да запази спокойствие.
— Лейла, добре. Ами, в събота вечерта се сбила с едно от другите момичета. Станало доста горещо и трябваше да избера една от двете. Модести е от най-добрите ми момичета, от най-опитните танцьорки. Тя ми даде ултиматум — или Лейла, или тя. Трябваше да уволня Лейла. Човече, Модести продава по десет- дванайсет бутилки шампанско на вечер на онези идиоти там. Трябваше да я предпочета пред Лейла. Тя е добра и е готина, но не може да се сравнява с Модести. Модести е най-ценното ни момиче.
Бош само кимна. Засега разказът на Лъки съответстваше на телефонното съобщение, което Лейла бе оставила на Алай-зо. По начина, по който измъкваше истината от него, детективът получаваше представа доколко може да му вярва.
— За какво са се скарали Лейла и другото момиче? — попита той.
— Не зная и всъщност не ме интересува. Просто типичен женски бой. Още отначало не се харесаха. Виж, Бош, всеки клуб си има най-ценно момиче. При нас това е Модеста и Лейла се мъчеше да я измести, а Модести не искаше да с предаде. Но трябва да кажа, че Лейла носеше неприятност още откакто постъпи тук. Никое от момичетата не я харесваше. Крадеше песни от другите танцьорки и не преставаше д си слага блясък по задника, даже след като я предупредих Просто си имахме адски много неприятности с нея. Радвам се, че си тръгна. Имам да върша работа и не мога да дундуркам някакви си курветини.
— Блясък ли?
— Да, нали знаеш, слагаше си блясък на дупето, за да блести в тъмното. Единственият проблем е, че той пада и полепва по онези идиоти. Лейла сяда в скута ти и частиците полепват по чатала ти. После си отиваш вкъщи, жена ти го вижда и вдига врява до небесата. Така губя клиенти. Не мога да позволявам такива неща, Бош. Ако не беше заради Модести, щеше да е заради нещо друго. Просто се избавих от Лейла, когато ми се удаде възможност.
Детективът обмисли чутото няколко мига.
— Добре — каза той. — Само ми дай адреса й и си тръгвам.
— С удоволствие, но не мога.
— Хайде не започвай пак отначало. Мислех си, че сме се разбрали. Дай да видя списъка на служителите ти. Там трябва да е вписан адресът й.
Мъжът на име Лъки се усмихна и поклати глава.
— Списък на служителите ли? Та ние не плащаме на онези курви и пукната пара. Те трябва да ни плащат. Идват тук и това им дава възможност да печелят.
— Трябва да имаш телефонен номер или адрес. Искаш ли да прибера твоя човек Гъси в участъка за нападение срещу полицай?
— Нямаме адреса й, Бош, как да ти го кажа? Нито пък телефонния й номер.
Той разпери ръце.
— Искам да кажа, че нямам адресите на нито едно от момичетата. Правя график и те идват и танцуват. Нали разбираш, така е лесно и ясно. А що се отнася до нападението на Гъси, щом искаш да го арестуваш, давай. Но си спомни, че влезе тук без да се представиш на никого, без да кажеш какво искаш, изпи четири бири за по-малко от час и обиди една от танцьорките, след което те помолихме да си тръгнеш. Само за час ще разполагаме със свидетели за тази обида.
Той отново разпери ръце, този път сякаш за да покаже, че решението зависи от Бош. Детективът не се съмняваше, че Ивон и Ронда ще кажат онова, което им наредят. Реши да отстъпи и спокойно се усмихна.
— Приятна вечер — каза той и се обърна към вратата.
— И на теб — разнесе се зад гърба му гласът на Лъки. — Ела пак да гледаш момичетата, когато имаш време.
Вратата се отвори от някакъв електронен механизъм, очевидно управляван от бюрото. Гъси пусна Бош пред себе си ц го последва, докато детективът излезе през външната врата. Той даде на портиера, мексиканец с лице като смачкана хартиена торба, квитанцията си за паркинг. После двамата мълчаливо изчакаха да докарат колата му.
— Не ми се сърдиш, нали? — накрая попита Гъси, когато видяха, че автомобилът приближава към тях. — Не знаех, че си ченге.
Бош се обърна и го погледна.
— Не, мислеше си, че съм обикновен клиент.
— Да, точно така. И трябваше да го направя, когато шефът ми заповяда.
Той протегна ръка. С периферното си зрение детективът виждаше, че колата му приближава. Той пое дланта на Гъси и с рязко движение придърпа здравеняка към себе си, като в същото време вдигна коляно и го заби в слабините му. Гъси изохка и се преви надве. Бош пусна ръката му и бързо преметна гърба на сакото над главата му. Накрая вдигна коляно под сакото и силно го притисна в лицето на другия. Здравенякът падна по гръб върху покрива на черен корвет, паркиран близо до вратата, точно в момента, в който мексиканецът излезе от взетата под наем кола на Бош и се втурна да защити шефа си. Човекът беше по-възрастен и по-дребен от него. Бош не искаше да наранява невинни хора. Той вдигна пръст нагоре и го спря.
— Недей — каза детективът.
Мъжът се замисли над положението, докато Гъси стенеше под сакото на смокинга си. Накрая портиерът вдигна ръце и отстъпи назад, като позволи на Бош да стигне до вратата на колата си.
— Поне някой тук взима правилни решения — каза Хари, когато се вмъкна вътре.
Той погледна през предното стъкло и видя, че тялото на Гъси се плъзва по капака на корвета и пада на паважа. Мексиканецът се затича към него.
Когато излезе на „Мадисън“, Бош погледна в огледалото. Портиерът сваляше сакото от главата на шефа си. По бялата риза на Гъси се виждаха кървави петна.
Бош беше прекалено възбуден, за да се върне в хотела да спи. Освен това изпитваше неприятно усещане. Продължаваше да го измъчва гледката на танцуващата гола жена. Дори не я познаваше, но му се струваше, че е посегнал на някакъв неин личен свят. Ядосваше се също, че се изкуши да пребие онази горила Гъси. Но най-много го тормозеше фактът, че изигра ролята си зле. Бе отишъл в бара, за да намери Лейла, но не постигна нищо. В най-добрия случай единственото, което беше успял да открие, бе вероятното обяснение за присъствието на златистите частички в маншетите на панталоните на Тони Алайзо и в канала в банята. Не беше достатъчно. На сутринта трябваше да се върне в Лос Анджелис с празни ръце.
На булевард „Сандс“ той зави на изток и след около километър и половина стигна до комплекса, в който живееше Елиънър Уиш, голям квартал с номерирани сгради. Не след дълго откри къщата й. Известно време остана да седи в колата, като пушеше и гледаше към осветените прозорци. Не бе сигурен в действията и желанията си.
Пет години преди това Елиънър Уиш го беше предала, бе изложила живота му на опасност, но след това го беше спасила. Бе се любила с него. И после всичко се беше объркало. Все пак той често си мислеше за нея. Времето не можеше да заличи чувствата му. Тази вечер тя се бе държала студено с него, но Бош беше сигурен, че чувството му е споделено.
Излезе от колата, пусна на земята угасналата си цигара и се приближи до вратата й. Тя бързо се озова на почукването му, сякаш го очакваше. Него или някой друг.
— Как ме откри? Проследи ли ме?
— Не. Просто се обадих на когото трябва, това е всичко.
