— В „При Доли“. Последният разговор от офиса на Алайзо в Лос Анджелис е бил с бара. Разбрах, че е ходел там и че известно време се е движил с една от танцьорките. Снощи отидох да проверя и се изложих. Гоушън накара един от хората си да ми направи ето това.
Бош докосна подутината на устната си.
— Чудех се как си го получил. Кой те разкраси така?
— Гъси.
— Шибаният Джон Фланагън. Днес ще приберем и него.
— Джон Фланагън ли? Защо тогава му викат Гъси4?
— Смята се, че е най-добре облечената горила в окръга. Нали се сещаш, заради смокинга. Винаги ходи на работа наконтен. Та затова. Надявам се, че не си го оставил без да му го върнеш.
— Преди да си тръгна имахме малък спор на паркинга.
Айвърсън се засмя.
— Харесвам те, Бош. Твърдо момче си.
— Аз обаче още не съм сигурен, че те харесвам, Айвърсън. Това, че се мъчите да ми вземете случая, продължава да не ми харесва.
— Всички ще останем доволни. Ти ще си разкриеш случая, а ние ще свалим от сцената двама големи мафиоти. Градските големци направо ще се разтопят от кеф.
— Ще видим.
— Има нещо друго — каза Айвърсън. — Когато се появи ти, вече работехме по сигнал срещу Лъки.
— За какво говориш?
— Получихме сигнал. Анонимен. Получи се в бюрото в неделя. Някакъв тип, който не си каза името, но заяви, че предишната вечер бил в бар със стриптийз и чул двама едри мъже да разговарят за убийство. Чул, че единият нарича другия Лъки.
— И какво друго?
— Само това, че убитият бил напъхай в багажник и после застрелян.
— Фелтън знаеше ли това, когато вчера разговаряхме?
— Не, още не му бяха докладвали. Научи снощи, когато откри, че отпечатъците съвпадат с тези на Гоушън. Едно от момчетата в бюрото се беше заело със сигнала. В крайна сметка информацията щеше да стигне до Лос Анджелис и ти така или иначе щеше да дойдеш. Просто си тук по-рано.
Окончателно бяха излезли извън границите на града и шоколад енокафявата планинска верига се издигаше пред тях. Тук-там бяха пръснати отделни къщи, които чакаха градът да ги погълне. Бош бе идвал веднъж насам по работа, когато посети дома на пенсиониран полицай. Пейзажът му беше заприличал на ничия земя, същото се повтори и сега.
— Разкажи ми за Джоуи Маркс — рече той. — Каза, че се опитвал да стане порядъчен човек?
— Не, казах, че се опитва да заприлича на порядъчен. Това са различни неща. Хора като него никога не се променят. Може да си смени името, да изчисти досието си, но винаги ще си остане боклук.
— С какво се занимава? Ако се вярва на медиите, мафията е била прочистена от града.
— Да, зная какво приказват. Вярно е. В последните десет години Вегас се промени. Когато постъпвах в бюрото, всичко беше свързано с мафията. Ако не шефовете на фирмите, тогава снабдителите, синдикатите, всичко. Сега е чисто. Вегас се превърна от град на греха в истински Дисниленд. Тук има повече водни пързалки, отколкото публични домове. Струва ми се, че повече ми харесваше едно време. Имаше повече тръпка, нали ме разбираш?
— Да, зная какво искаш да кажеш.
— Така или иначе, важното е, че в деветдесет и девет процента от случаите сме изхвърлили мафията от казината. Това е добре. Но все още има много спомагателен бизнес, както му казваме. Ето къде се вписва Джоуи. Той ръководи верига от скъпи барове със стриптийз, главно в северен Вегас, защото там разголването и алкохолът са позволени, а парите са в алкохола. Много е трудно да се следят тези пари. Според нас той гушва по два милиона на година само от клубовете. Пращали сме данъчната служба да проверява счетоводните му книги, но той си върши работата прекалено добре.
Освен това смятаме, че държи някои от публичните домове в северен Вегас. После идват обичайните неща — кражби и търговия с крадени вещи. Занимава се с незаконен хазарт и е установил уличен данък върху почти всичко, което се движи в града. Нали знаеш, транспортни услуги, заведения за пийп шоу и прочее. Той е царят. Не може да влезе в което и да е казино, защото е в черната книга на комисията, но това няма значение. Той е царят.
— Как така се занимава с хазарт в един град, в който можеш да влезеш във всяко казино и да заложиш на всякакви игри и спортни състезания?
— За това трябва да имаш пари. Но не и при Джоуи. Той приема облога ти. А ако нямаш късмет и загубиш, най-добре бързо да се появиш с парите, иначе ще съжаляваш, че си се родил. Нали си спомняш как е получил прякора си. Е, достатъчно е да се каже, че хората му продължават традицията. Разбираш ли, точно така хваща хората в мрежата си. Те задлъжняват и после трябва да му дават част от онова, което имат, било то компания за производство на бои в Дейтън или нещо друго.
— А може би човек, който произвежда евтини филми в Лос Анджелис.
— Да, нещо такова. Ето как става. Или правят каквото им каже, или се оказват със счупени колене. Или още по-лошо. Във Вегас все още изчезват хора, Бош. Отвън може да изглежда пълно с вулкани, пирамиди и пиратски кораби, не отвътре продължава да е достатъчно тъмно, за да изчезват хора.
Бош протегна ръка и леко усили климатика. Слънцето вече беше изгряло и пустинният пясък започваше да се нагорещява.
— Това е нищо — каза Айвърсън. — Почакай да видиш какво ще стане до обед.
— Ами привидната порядъчност на Джоуи?
— Да, както казах, бизнесът му обхваща цялата страна. Парченца от законния свят, които получава по другия начин. Освен това реинвестира. Пере всичко, което печели, и после го влага в законен бизнес, даже дава за благотворителност. Има посреднически фирми за наем на автомобили, кънтри клуб в източната част на града, крило от една болница, кръстено на един от синовете му, който се удави в басейн. Снимката му се появява на почетно място във вестниците, БОШ. Казвам ти, или трябва да приберем на топло този тип, или да му дадем ключа на града. Не зная кое ще е по-подходящо.
Той поклати глава.
След няколко минути мълчание пристигнаха до участък на пожарната команда и заобиколиха отзад, където се виждаха още няколко детективски коли. Неколцина мъже стояха около тях с картонени чаши кафе в ръце. Един от тях бе капитан Фелтън.
Бош беше забравил да си вземе от Лос Анджелис бронирана жилетка и трябваше да вземе назаем от Айвърсън. Освен това получи найлоново яке с яркожълт надпис „ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ — ЛАС ВЕГАС“ на гърдите.
Докато чакаха да пристигне подкреплението от униформени полицаи, те се събраха около тауруса на Фелтън, за да повторят плана. Заповедта за арест щеше да се изпълни по вегаските закони, каза капитанът. Това означаваше, че когато разбиват вратата, с тях трябва да има поне едно подразделение униформени ченгета.
Бош вече бе провел „приятелския“ си разговор с Фелтън. Двамата бяха влезли в сградата, Хари си взе чаша кафе и укори капитана за начина, по който е използвал откритието, че донесените от лосанджелиския детектив отпечатъци принадлежат на Люк Гоушън — Лъки. Фелтън се престори на разкаян и каза, че от този момент нататък Бош ще взима участие във всички решения. След това Бош трябваше да отстъпи. Бе получил каквото искаше, поне според думите на капитана. Сега просто трябваше да слуша обясненията на Фелтън.
Освен тях двамата около колата стояха още четирима детективи от звеното за борба с организираната престъпност в Метро. Едната двойка се състоеше от Айвърсън и неговият партньор Чикарели, а другата — от детективите Бакстър и Пармълий. ЗБОП беше под ръководството на Фелтън, но парада командваше Бакстър, плешив чернокож мъж със съвсем малко сива коса отстрани по главата. Имаше мускулесто тяло, а изражението на лицето му подсказваше, че не допуска противоречия. На Бош му се струваше, че е човек, привикнал едновременно и с насилниците, и с насилието. Имаше разлика.
