опитваше да си спомни кога за последен път е чул израза „братя от органите на реда“-Почти беше излязъл от фоайето, когато видя, че Майер продължава да върви след него.
— Още нещо, детектив Бош.
Той спря, но вече загуби търпение.
— Какво има, Ханк? Наистина трябва да вървя.
— Ще ви отнема само секунда. Става дума за услуга. Предполагам, че управлението ви ще даде изявление за ареста пред пресата. Ще ви бъда признателен, ако не споменавате името на „Мираж“. Даже за помощта ни, ако нямате нищо против.
— Няма проблем. Ще се видим пак, Ханк.
Бош се обърна и се отдалечи. Така или иначе нямаше вероятност да споменат за „Мираж“ в изявленията си пред медиите, но той разбираше загрижеността на човека. Виновност по асоциация. Майер смесваше имиджа на хотела с охраната на казиното. А може би ставаше въпрос за едно и също нещо.
Стигна до колата точно в момента, в който Едгар се появи пред хотела с бронираната си жилетка в ръка. Портиерът заплашително гледаше към Бош. Той извади пет долара и му ги подаде, но банкнотата не успя да промени изражението му. Двамата с Едгар скочиха в колата и потеглиха.
Когато стигнаха, къщата, за която му беше казал Гоушън, изглеждаше пуста. Бош спря колата половин пресечка преди нея.
— Все още не ми е ясно какво става, Хари — каза Едгар. — Би трябвало да съобщим в управлението.
— Вече ти обясних. Не можем. Маркс трябва да разполага с хора в полицията. Иначе нямаше да научи за нея и да я хване. Ако съобщим в управлението, той ще разбере и ще я убие, или веднага ще я премести някъде другаде. Затова първо ще влезем вътре и после ще се обадим в полицията.
— Ако изобщо има после. Какво, по дяволите, искаш да направим? Да нахлуем вътре и да започнем да гърмим? Това са каубойски глупости, Хари.
— Не, единственото, което трябва да правиш, е да седиш зад волана, да обърнеш колата и да си готов да потеглиш. Възможно е да се наложи да тръгнем бързо.
Бош се бе надявал Едгар да го прикрива, но след като по пътя му обясни положението, стана ясно, че младият детектив няма да му е от особена полза. Затова мина на план Б, според който Едгар беше просто шофьор.
Бош отвори вратата и преди да излезе, погледна към партньора си.
— Ще ме чакаш тук, нали?
— Ще те чакам. Само гледай да не те убият. Не искам после да ми се налага да обяснявам.
— Добре, ще направя каквото мога. Дай ми назаем твоите белезници и отвори багажника.
Бош пъхна белезниците в джоба на якето си и отиде при багажника. Той извади бронираната си жилетка, облече я върху ризата и си сложи сакото, за да скрие кобура на пистолета. После повдигна резервната гума. Под нея, завит в намаслено парче плат, беше неговият „Глок 17“. Извади пълнителя, провери най-горния патрон за ръжда и отново го зареди. След това пъхна пистолета в колана си. Ако се наложеше да стреля, не искаше да използва служебното си оръжие.
Детективът спря до прозореца на Едгар, махна му с ръка и тръгна нататък по улицата.
Скривалището представляваше малка бетонна сграда, която се сливаше с околността. След като прескочи еднометровата ограда, той извади пистолета от колана си и заобиколи къщата отстрани. Не светеха нито предните, нито страничните прозорци. Но вътре се чуваше приглушеният звук на телевизор. Тя бе там. Чувстваше го. Знаеше, че Гоушън му е казал истината.
Когато стигна до ъгъла, Бош видя, че в задния двор има басейн и покрита веранда. Върху бетонна плоча беше монтирана сателитна антена. Типично скривалище на съвременната мафия, помисли си той. Човек никога не знаеше колко време ще трябва да се крие, така че петстотинте канала нямаше да са му излишни.
Задният двор бе пуст, но докато завиваше зад ъгъла, детективът видя, че един от прозорците свети. Той предпазливо се приближи до него. Щорите бяха спуснати, но между процепите им можеше да се погледне вътре. Видя двама огромни мъже, които очевидно бяха полинезийците. И Елиънър. Полинезийците седяха на дивана пред телевизора. Елиънър седеше на кухненски стол до тях. Китката и глезенът й бяха закопчани с белезници за стола. Сянката на един от лампионите му пречеше и не можеше да види лицето й. Но тя носеше същите дрехи, с която я бяха довели в полицейското управление. Тримата седяха и гледаха повторение на шоуто на Мери Тайлър Муур. Бош усети, че побеснява.
Той приклекна и се опита да измисли как да я измъкне оттам. Облегна гръб на стената и огледа двора с проблясващия басейн. Нищо не му идваше наум.
След като отново надзърна през щорите и видя, че никой не мърда, детективът се върна при ъгъла на къщата до сателитната антена. Пъхна пистолета в колана си, известно време проучва устройството и после завъртя чинията с две ръце към земята.
Изтекоха около пет минути. Бош реши, че през повечето време някой от полинезийците се е опитвал да поправи телевизора. Накрая светна външната лампа, задната врата се отвори и единият от братята се появи на верандата. Носеше хавайска риза с големината на палатка, а дългата му тъмна коса падаше на вълни по раменете му.
Когато стигна до антената, огромният мъж се поколеба какво да направи. Той я погледна, после я заобиколи, за да види дали оттам няма да види по-добре, и по този начин застана с гръб към Бош.
Хари излезе иззад ъгъла, застана зад него и опря дулото на пистолета си в кръста му.
— Не мърдай, човече — тихо и спокойно каза той. — И не казвай нищо, освен ако не искаш да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка и пикнята ти да се плиска отстрани в найлонова торбичка.
Бош зачака. Мъжът не помръдна и не каза нищо.
— Ти кой си, Том иди Джери?
— Джери.
— Добре, Джери, сега ще отидем на верандата. Тръгвай.
Двамата застанаха до един от двата стоманени трегера, които поддържаха плочата. Бош не преставаше да притиска пистолета в ризата му. После бръкна в джоба си и извади белезниците на Едгар. Протегна ръка иззад него и му ги подаде.
— Добре, вземи ги и се закопчай за трегера.
Изчака, докато чу изщракването на двете гривни, после го заобиколи и провери дебелите му китки.
— Чудесно, Джери. Виж сега, нали не искаш да убия брат ти? Искам да кажа, че мога просто да вляза, да го очистя и да взема момичето. Така е най-лесно. Искаш ли да го направя?
— Не.
— Тогава направи точно каквото ти кажа. Ако объркаш нещо, той е мъртъв. После ще умреш и ти, защото не мога да си позволя да оставя свидетел. Ясно ли ти е?
— Да.
— Добре. Без да произнасяш името му, понеже не ти вярвам, просто го повикай и го попитай дали телевизорът се е оправил. Когато ти отговори, че не е, повикай го да излезе и да ти помогне. Кажи му, че може да я остави сама, че е закопчана с белезници. Ако се държиш както трябва, никой няма да пострада. В противен случай и двамата сте загубени.
— Как да го повикам?
— Какво ще кажеш за „Ей, брато“? Мисля, че ще свърши работа.
Джери направи каквото му казаха. След няколко разменени реплики брат му излезе на верандата и видя Джери, застанал с гръб към него. В момента, в който усети, че нещо не е наред, Бош се появи изотзад и насочи пистолета си към него. С помощта на собствените си белезници той закопча и втория брат, който му се стори малко по-едър от другия и носеше по-дълга риза.
— Добре, отпуснете се, момчета. Веднага се връщам. А, У кого е ключът за белезниците на жената?
— У него — едновременно отговориха и двамата.
— Не постъпвате умно, момчета. Не искам никой да пострада. Кажете сега, у кого е ключът?
— У мен.
