Гласът се разнесе откъм вратата на верандата зад гърба му. Бош замръзна.
— Бавно, Бош. Хвърли пистолета в басейна и се обърни съвсем бавно.
Детективът се подчини и се обърна. Пред него стоеше Ръси. Въпреки мрака Хари можеше да долови радостта и омразата в очите му. Той излезе на верандата и в дясната му ръка Бош видя очертанията на пистолет. Ядоса се, че не е проверил в къщата, или че не е питал Джери дали има някой друг освен него, брат му и Елиънър. Гъси вдигна ръка и притисна дулото на пистолета до лявата буза на Бош, точно под окото.
— Сега виждаш ли как е?
— Приказвал ли си с шефа си, а?
— Естествено. И не ние, човече, а ти си глупакът. Знаехме, че можеш да направиш нещо такова. Сега ще му се обадя и ще го питам какво иска да прави с теб. Но първо ще освободиш Том и Джери. Веднага.
— Разбира се, Гъси.
Бош се чудеше дали да не се опита да извади другия си пистолет, но знаеше, че това ще е самоубийство, тъй като Гъси го държеше на мушка. Той бавно бръкна в джоба си, за да извади ключа, когато видя от лявата си страна движение.
— Не мърдай, боклук! — извика някой.
Беше Едгар. Гъси не помръдна. Няколко секунди по-късно Бош пъхна ръка под сакото си, извади собствения си пистолет и опря дулото му до врата на гангстера.
— Как ти се струва? — попита най-после той. — Искаш ли да опиташ? Да видим дали и двамата ще стреляме едновременно?
Гъси не каза нищо и Едгар се приближи, за да притисне пистолета си до слепоочието му. Бош се усмихна. Той взе оръжието на Гъси и го запрати в басейна.
— Мисля, че няма да се получи.
После погледна към Едгар и му кимна в знак на благодарност.
— Ще го пазиш ли? Аз ще ида да я доведа.
— Ще го пазя, Хари. И се надявам, че този тлъст скапаняк няма да направи някоя глупост.
Бош претърси Гъси за друго оръжие, но не откри.
— Къде е ключът за белезниците? — попита той.
— Майната ти.
— Спомняш ли си онази вечер, Гъси? Искаш ли да повторим представлението? Кажи ми къде е шибаният ключ.
Детективът смяташе, че и собственият му ключ ще свърши работа, но искаше да накара Гъси да му го даде. Накрая здравенякът отстъпи и каза, че е на масата в кухнята.
Бош влезе в къщата с изваден пистолет, в случай, че имаше нови изненади. Вътре нямаше никого. Той взе ключа от кухнята и се върна в кабинета, където седеше Елиънър. Когато влезе в стаята и тя вдигна поглед към него, Хари видя нещо, което знаеше, че винаги ще му доставя удоволствие. Нещо, което не можеше да се предаде с думи. Страхът, който отстъпва място на чувството за безопасност. Може би благодарност. Може би тъкмо така хората гледаха героите, помисли си той. После бързо се приближи и коленичи пред нея, за да я освободи.
— Добре ли си, Елиънър?
— Да, да. Добре съм. Аз знаех, Хари. Знаех, че ще дойдеш. Той свали белезниците и вдигна поглед към лицето й. После кимна и бързо я прегърна.
— Трябва да вървим.
Двамата излязоха на верандата. Положението очевидно не се беше променило.
— Наред ли е всичко, Джери? Отивам да намеря телефон и да повикам Фелтън.
— Аз…
— Не — каза Елиънър. — Не ги викайте. Не искам. Бош я погледна.
— За какво говориш, Елиънър? Тези типове са те отвлекли. Ако не бяхме дошли, най-вероятно утре щяха да те отведат в пустинята и да те убият.
— Не искам да имам работа с ченгетата. Не искам всичко да започне отново.
Хари продължително я изгледа.
— Пазиш ли го, Джери? — попита той.
— Да.
Бош отиде при Елиънър, хвана я за ръка и я поведе обратно в къщата. Когато влязоха в бокса до кухнята и мъжете навън не можеха да ги чуят, той спря и я погледна.
— Какво става, Елиънър?
— Нищо. Просто не искам…
— Направиха ли ти нещо?
— Не, аз…
— Изнасилиха ли те? Кажи ми истината.
— Не, Хари. Няма такова нещо. Просто искам всичко това да свърши.
— Чуй ме, можем да хванем Маркс, адвоката му и тези трима задници заради отвличането. Точно затова съм тук. Маркс ми каза, че те е отвлякъл.
— Не се заблуждавай, Хари. Не можеш да направиш нищо на Маркс. Какво всъщност ти е казал? И кой ще свидетелства? Аз ли? Я ме виж. Аз съм бивша затворничка, Хари. И не само това. Преди бях една от добрите. Само си помисли какво ще направи адвокатът на мафията с тази информация.
Бош не отвърна нищо. Знаеше, че е права.
— Е, нямам намерение да се подлагам на това — продължи Елиънър. — Когато ме взеха от дома ми и ме откараха в управлението, малко се бях откъснала от действителността. Не искам да се връщам там. Ще ме отведеш ли оттук?
— Щом така искаш. Но после няма да можеш да промениш решението си.
— Искам.
Бош кимна и двамата излязоха на верандата.
— Имате късмет, момчета — каза той на тримата здравеняци. После се обърна към Едгар: — Махаме се оттук. Ще поговорим по-късно.
Едгар само кимна. Хари се приближи до полинезийците, закопча ги със собствените им белезници и свали другите. Когато свърши, той показа ключа на по-дребния брат и го запрати в басейна. После прескочи оградата на басейна, взе дълъг прът с мрежа накрая, извади пистолета си от дъното й го подаде на Елиънър. След това се върна при Гъси. Мафиотът беше облечен изцяло в черно. Едгар продължаваше да стои от дясната му страна и притискаше дулото на пистолета си в слепоочието му.
— За малко да не те позная без смокинга, Гъси. Би ли предал на Джоуи Маркс нещо?
— Да. Какво?
— Майната ти. Само му кажи това.
— Няма да му хареса.
— Изобщо не ми пука. Има късмет, че не му оставям тук три трупа вместо съобщение.
Бош погледна към Елиънър.
— Искаш ли да кажеш, или да направиш нещо?
Тя поклати глава.
— Тогава да се махаме. Единственият проблем, Гъси, е, че не ни достига един чифт белезници. Много жалко за теб.
— Има въже в…
Бош го удари със задния край на пистолета си по основата на носа и разби онези от костите му, които не бе счупил по време на предишната им схватка. Гъси тежко се свлече на колене и после се стовари по очи. При падането си върху плочките лицето му издаде тъп звук.
— Хари! Господи!
Беше Едгар. Неочакваното насилие го бе шокирало.
Бош само погледна към него за миг и рече:
— Да вървим.
