— Много ми липсва, Лио.
— И на мен, Кас. Така че внимавай във Вегас. Не искам да те изгубя така.
9
В сряда по обед, след като купи боя и другите й необходими неща, Каси Блак вече пресичаше пустинята. Слънцето се отразяваше от сребристия метал на поршето, от настилката се издигаха горещи вълни. Макар че по магистралата нямаше много движение и че спокойно можеше да кара със сто и осемдесет километра, тя не си позволяваше да наруши ограничението на скоростта. И имаше основателна причина. С напускането на окръг Лос Анджелис Каси нарушаваше правилата на условното си освобождаване.
Още щом пресече границата, тя осъзна, че залага живота си. Всяка среща с органите на закона означаваше потенциалното й връщане обратно в затвора. Условният й срок беше пет години при присъда от седем до дванайсет години за непредумишлено убийство. Ако я заловяха, щяха да й дадат най-малко още две, но можеше и да са повече.
Каси пусна компактдиска на Лусинда Уилямс и изслуша целия запис. Стереото рядко прескачаше по гладките магистрали. Харесваше й свободният дух на песните, усещането за копнеж и вечно търсене. Една от тях винаги я караше да плаче. Разказваше се за изгубен любим, който се върнал в Лейк Чарлз4, за да умре.
Надяваше се, че при Макс наистина се е спуснал ангел.
В три часа вече виждаше пред себе си силуетите на игралните комплекси и изпитваше познатата възбуда. Години наред бе смятала, че никога вече няма да види града, в който бе израснала. Беше се примирила с това. Сега завръщането й я изпълваше с болка и съжаление. Но не можеше и да не се удиви на духа на това място. Ако някога бяха създали нещо от нищо, това бе Лас Вегас.
Настъпилите по време на отсъствието й промени й се сториха удивителни. На всяка пряка се издигаше нов комплекс, ново свидетелство за алчност и безмерни богатства. Мина покрай гигантския „Ем Джи Ем Гранд“ и новия „Беладжо“. Когато стигна до „Клеопатра“, погледът й незабавно бе привлечен от издигащите се един до друг небостъргачи „Тайгрис“ и „Юфрейтиз“. Очите й се плъзнаха по огледалното стъкло на „Юфрейтиз“ и за миг се спряха на един от прозорците.
После се спуснаха към триъгълните очертания на стъкления атриум, който покриваше огромното казино двайсет етажа по-долу. Изгарящото слънце се отразяваше в стъклото. Комплексът беше отдалечен на близо сто метра от улицата и отбивката отвеждаше посетителите покрай поредица разположени на различни равнища искрящи басейни с фонтани. От водата се издигаха бели статуи на играещи деца — всички под благожелателния поглед на Клеопатра, седнала на трон в края на най-високия басейн. Зад нея имаше египетски мотиви, вписани в модерния дизайн на хотела и казиното.
Каси излезе на „Фламинго“ и се насочи към промишлените райони в западната част на града.
„Хутън Лайтинг & Съплайс“ се намираше в индустриален комплекс край издигнат на колони участък от магистралата. Фирмата бе създадена преди почти четири десетилетия, но през годините дейността й значително се беше променила. Първоначално доставчик на осветително оборудване за казината, сега тя се занимаваше с електроника, но вече и като производител. „Хутън Лайтинг & Съплайс“ произвеждаше и продаваше голяма част от модерните средства за наблюдение, използвани в казината в Невада и в индианските резервати на запад.
Но служителите от фирмата и нейните клиенти нямаха представа, че в компанията има поне един човек, доставящ същата техника — на определена цена — на онези, които искаха да заобиколят инсталираните от нея в казината охранителни системи.
Каси остави поршето на оградения > заден паркинг и влезе през служебния вход. За миг застана неподвижна, докато очите й се приспособят към слабото осветление. Зад дългия щанд шестима души обслужваха клиенти или приемаха телефонни обаждания. Повечето държаха пред себе си разтворени фирмени каталози и записваха поръчките. Каси забеляза, че мястото почти не се е променило. На стената зад щанда бе написан същият лозунг, който си спомняше отпреди седем години:
Трябваха й няколко секунди, за да открие Джърси Палц. Той разговаряше по телефона в отсрещния край на щанда. Сега носеше брада и косата му изглеждаше по-сива. Но все още я връзваше на опашка и на ухото му висеше старата сребърна обеца.
Палц затвори телефона в момента, в който Каси се приближи до него, но не вдигна поглед към нея, а продължи да записва нещо. Като четеше от обратната страна, тя разбра, че поръчката е от „Тропикана“.
— Е, Джърси — каза Каси, — толкова ли си зает, че не можеш да поздравиш една стара приятелка?
Палц довърши работата си и усмихнато вдигна очи. После усмивката му леко помръкна и изражението му показа, че я е познал.
— Каси Блак?
Тя кимна и се усмихна.
— Хей, момиче, мина толкова много време. Кога те… хм…
— Преди десет месеца. Просто не съм идвала насам. След „Хай Дезърт“ се преместих в Калифорния. Там ми харесва. Винаги е топло.
Палц кимна, но на лицето му се четеше колебание. Очевидно разбираше, че не е дошла, за да поднови старото приятелство — помежду им никога не бе имало нещо друго освен чисто делови отношения. Каси се огледа, за да се увери, че не ги чува никой, и се наведе над щанда, като опря лакти върху разтворения каталог и книгата за поръчки.
— Трябва ми пълен комплект поне с три камери, едната от които зелена.
Той пъхна молива, с който пишеше, зад ухото си, и поклати глава, без да я гледа в очите.
— Ще имам нужда също от очила за нощно виждане и проводникова лепенка — прибави тя. — По пътя се отбих в „Рейдио Шак“, но там вече не продават. Останалите инструменти нося със себе си.
— Хм, обаче има проблем — отвърна Палц.
— С кое, с очилата или с лепенката?
— Не, не това. Ние не… Искам да кажа, че просто вече не се занимавам с такива…
— Виж, Джърси. Не смяташ ли, че ако имах намерение да те прецакам, щях да го направя преди шест години, когато можех да имам някаква полза от това? Навремето спечели много пари от нас с Макс. Спомняш си го, нали?
Той неохотно кимна.
— Просто нещата в този град вече не са същите. Пресичаш границата и те пипват. Наистина те пипват.
Каси се изправи.
— Няма нужда да ме убеждаваш в това. Нито пък Макс.
— Съжалявам. Знам.
Палц отново кимна и отпусна длани върху щанда.
— Е, какво ще кажеш, Джърси? Имам пари и съм готова да се пораздвижа.
Тя небрежно свали раничката си и я отвори, за да му покаже пачката със стотачки от Лио. Знаеше, че в подземния свят доверието е едно, но видът на парите е съвсем друго.
