вцепени.
— Винаги ми се е искало да го направя — усмихнато рече Джърси. — Още откакто те видях за пръв път с Макс.
Дъхът му миришеше на чили и лук. Каси се извърна и се огледа.
— Губиш си времето. Не съм…
Тя млъкна, когато Палц понечи да опипа гърдите й, и отблъсна ръката му.
— Добре, добре, просто напоследък трябва да си адски внимателен. Имаш ли осемдесет и пет пчелички в чантата си?
Каси погледна към бара, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Всичко изглеждаше наред. Дори да забелязваха сериозния й вид, хората сигурно смятаха, че е проститутка, която се пазари с клиент. Нищо особено. Даже опипването можеше да се смята за част от пазарлъка — в последно време човек трябваше да е сигурен в качеството и пола на стоката.
— Донесох каквото ми каза да донеса — отвърна тя. — Къде са камерите?
— В буса. Първо ми покажи каквото трябва и после ще се поразходим.
— Веднъж вече ти показах — възрази Каси. — Дръпни се.
Палц се върна на мястото си, напълни устата си с чили и отпи голяма глътка бира.
Каси отвори раничката си. Вътре беше неопреновият сак. Най-отгоре се виждаха парите. Стодоларови банкноти — или пчелички, както ги наричаха някои местни. Тази вегаска жаргонна дума датираше отпреди няколко години, когато хиляди фалшиви сто доларови чипове бяха наводнили подземния свят, отлични имитации на черно-жълтите чипове, използвани в „Сандс“. Фалшификатите бяха толкова качествени, че се наложи казиното да промени цвета и външния вид на чиповете си. „Сандс“ вече го нямаше, съсипан и заменен от „Беладжо“. Но жаргонът си оставаше.
Каси се увери, че Палц е видял парите, и затвори раничката си точно в момента, в който до масата им се приближи сервитьорката.
— ЖеЛасте ли нещо? — попита тя.
— Не, благодаря — отговори Джърси вместо Каси. — Само ще излезем за малко. После ще се върна и ще глътна още една бира, миличка.
Сервитьорката се отдалечи и той се усмихна. Думите му я бяха накарали да си помисли, че отиват да изпълнят сексуалната си сделка. Каси нямаше нищо против, защото това потвърждаваше прикритието й. Но я под-разни, че Джърси нарича момичето „миличка“. Винаги се ядосваше, когато мъжете се обръщаха така към непознати жени. Тя сподави желанието си да му го каже и се изправи.
— Да вървим.
Излязоха и Палц я отведе при буса си, свали връзка ключове от колана си и отключи плъзгащата се врата. Двтомобилът бе паркиран така, че отворената врата да е само на няколко крачки от стената на заведението. Никой не можеше да погледне вътре, без да се приближи плътно до него. Каси разбираше, че това едновременно е добре и зле. Добре, ако Джърси имаше намерение да играе честно. Зле, ако се канеше да я обере. Никога не беше носила оръжие и се опита да си спомни дали той го знае.
Палц се качи в буса и й даде знак да го последва. Предните седалки бяха отделени с шперплатова стена. Отзад имаше две пейки, разположени една срещу друга. По стените бяха закачени различни инструменти, други бяха поставени в двайсетлитрови кофи. Каси се поколеба пред отворената врата. В раницата си носеше близо десет хиляди долара и щеше да остане насаме с мъж, когото не бе виждала от шест години.
— Е, ще влезеш ли? Нямам на разположение цяла нощ, предполагам, ти също.
Джърси й посочи един средно голям куфар на пода, после го взе, седна, постави го в скута си и отвори капака така, че Каси да види обезопасените в стиропор устройства.
Тя кимна и се качи в буса.
— Затвори вратата — каза Палц.
Каси се подчини, но без да откъсва очи от него.
— Да не се разтакаваме — рече тя. — Тук не ми харесва.
— Спокойно, няма да те ухапя.
— Не ме е страх, че ще ме ухапеш.
Каси погледна куфара отблизо. Частите от електронно оборудване за наблюдение бяха наредени в специални гнезда в стиропора, за да не мърдат при транспортиране. Повечето й бяха познати от лични наблюдения или от списанията и каталозите за електроника. Вътре имаше миниатюрни камери, микровълнов предавател, приемник и още няколко неща. Както и очила за нощно виждане.
— Искаш ли да ти обяснявам всичко, или мислиш, че ще се справиш сама? — попита Джърси.
— По-добре ми обясни. Мина много време.
— Добре. Да започнем с камерите.
Той посочи горната половина на куфара, където имаше четири черни квадратчета.
— Тук имаш четири чипови камери — би трябвало да са достатъчни за всякаква работа. Не спомена за конкретен цвят, но…
— Не ми трябва конкретен цвят. Не ми трябва и аудиовръзка. Трябва ми ясен образ. За да мога да чета цифри.
— Точно това си помислих и аз. Камерите са черно-бели. Първите три са стандартен модел. Имам предвид стандарта на „Хутън“. В момента няма по-добра стока. Имат невероятна разделителна способност. Чист образ. Работят между четири и шест часа с електронна батерия. Това устройва ли те?
— Би трябвало.
Каси усети, че я изпълва възбуда. Беше се опитвала да върви в крак с развитието на техниката, но видът на самите уреди накара кръвта й да запулсира в слепоочията й.
— Добре, после идва зелената камера — продължи с обясненията си Палц. — В каталога ни е описана като „най-великата миникамера на всички времена“. С нея можеш да виждаш винаги, независимо дали осветлението е включено, или изключено. Понякога, когато лампите светят, инфрачервените камери не стават за нищо. Затова създадохме тази. Тя работи при всякаква светлина и можеш да виждаш ясно всичко — форми, сенки, движение. В зелено, както обикновено. Знаеш ли какво, тази нощ трябва да има пълнолуние. Ако…
— И блудна луна.
— Моля?
— Няма значение. Продължавай.
— Просто казвах, че е достатъчно, ако там, където снимаш, прониква лунна светлина.
— Звучи добре.
Каси трябваше да вижда само толкова, колкото да знае местоположението на обекта в тъмната стая. Зелената камера щеше да й свърши работа.
— Добре, по-нататък. Можеш да поставиш всяка от четирите камери в някое от тези неща.
Той извади фалшив детектор за дим и й го показа. В него имаше едва забележима дупчица. Гнездото за камерата от вътрешната страна бе направено така, че обективът да попада в дупката.
— Ако искаш да гледаш по от ниско…
Джърси взе фалшив електрически контакт. Камерата можеше да се инсталира зад него.
— Страхотно.
— Но е малко рисковано. Онзи, когото наблюдаваш, може да се опита да включи някакъв уред в контакта и хоп, открива скапаната камера в стаята си. Така че, ако го използваш, сложи го на място, където няма вероятност някой да поиска да включи компютъра или самобръсначката си.
— Ясно.
— Добре. После трябва да свържеш камерите с батериите ето така.
Палц постави мънички кръгли батерии в кутии, свързани с проводници с камерите.
— След като ги инсталираш, трябва да ги свържеш с предавателя. Предполагам, че разстоянието няма да е голямо, нали?
Каси кимна.
— Чудесно. Два и половина, три метра, най-много. Може и по-малко.
Той извади от куфара ролка лепенка, която приличаше на скоч.
