Той погледна записките си.
— Резето е „Смитсън Къмършъл“. Същото като миналия път. Има ли някакъв проблем?
— Ще разбера едва когато стигна там. Както сам каза, построили са хотела през куп за грош. Не са монтирали всички части от резетата. Това им е спестило адски много пари. Въпросът е дали след онази нощ с Макс не са ги сменили?
— И какво, ако е така?
— Нещата се усложняват. Това означава, че ще трябва да демонтирам резето и да сваля половината чаркове.
— В стаята ли?
— Не. Ще се наложи да изляза и после пак да се върна. Ще взема резачка и ще я оставя в багажника. Но ще имам нужда от друго място, където да свърша работата. Междувременно обектът може да се качи в стаята си и край на историята.
— Защо не използваш другата стая?
Преди Каси да успее да отговори, че е прав, Лио отхвърли вероятността да са подменили резетата.
— Казах ти, не се тревожи за това. Хотелът губи пари още от момента, в който са го открили. Не биха сменили три хиляди резета само защото някакъв тип — който и без това повече няма да се появи — е отворил едно от тях. Остави това.
— Лесно ти е да говориш така. Ти ще си останеш тук. Лио не отговори на забележката, а извади от папката пачката с парите и я постави до чинията на Каси.
— Нашите партньори са сериозни хора. Знаят, че екипировката струва пари. Тук са десет бона. Използвай ги за камера и каквото друго ти трябва.
— Вече дадох близо деветстотин за основните неща.
— Чакай да те питам нещо. Наясно ли си с модерните камери? Ясно ли ти е какво ти трябва?
— Ще ида при моя човек в „Хутън“. Ако още е там. Мина много време.
— Да.
— Даже да го няма, не се безпокой. Поддържам форма и чета литературата. Ще се справя, Лио. Не се страхувай за това.
Той отново я погледна над очилата си.
— Тогава какво се е случило, Кас? Защо чака толкова дълго, за да ми се обадиш? Вече си мислех, че никога вече няма да те видя.
— Не зная, Лио. Отначало си мислех, че ще успея да заживея нов живот, нали разбираш?
Той кимна.
— Искала си да влезеш в правия път. Но не са ти позволили.
— Един ден всичко се промени.
— Е, добре дошла. Можем да те използваме на наша страна.
Лио се усмихна. Каси поклати глава.
— Това ще ми е за последен път. Сериозно. После ще изчезна.
Той кимна и сведе очи към жълтия лист с бележките си.
— Е, този удар би трябвало да ти позволи да направиш каквото искаш.
— Надявам се. Говори ли за паспортите?
— Да. Казаха ми, че са ги пратили. Довечера ще проверя кутията. Обичам да ходя късно, когато гишето е затворено.
— Добре. Благодаря ти.
— Няма проблем. Искам да постигнеш целта си, Каси.
Тя взе парите и се изправи.
— Най-добре да се задействам, щом ударът ще е утре. Трябва да…
— Почакай. Има още нещо. Важно е.
Лио побутна чинията си настрани, макар че не бе изял втората си филийка, и извади от задния джоб на панталона си дебел бележник. Свали ластичето, което го придържаше, и го отвори на страница, отбелязана с розова лепенка. Каси видя, че е календар на текущия месец. Много от дните бяха запълнени с тайния шифър на Лио. Той прокара пръст надолу и откри каквото търсеше. После заговори, без да вдига очи:
— Искам да ми изпълниш едно желание, докато си там.
— Какво?
— Първо ми обещай, че ще го изпълниш.
— Няма да ти обещая нищо преди да ми кажеш за какво се отнася.
— Добре, слушай. Каквото и да правиш, каквото и да се случи, не влизай в стаята на онзи тип между три и двайсет и две и три и трийсет и осем в сряда срещу четвъртък през нощта. Става ли? Запиши си, ако мислиш, че ще забравиш.
На лицето й се изписа смутена усмивка.
— За какво говориш?
— Тогава има странстваща луна.
— Странстваща луна?!
— Казвай й още и „блудна“. Това е моят астрологически календар. Нали ти показах книгите в кабинета си.
— Ясно. И какво означава „странстваща луна“?
— Това е астрологическа ситуация. Виждаш ли, докато се придвижва от един дом на друг по съзвездията, понякога луната не е в нито един от тях. Това се нарича „странстваща луна“. И както казах, през онези… хм, шестнайсет минути в сряда срещу четвъртък през нощта има странстваща луна. От три и двайсет и две до три и трийсет и осем.
Той затвори календара и го повдигна така, сякаш е нещо свещено.
— И какво от това?
— Блудната луна носи лош късмет, Кас. Тогава може да се случи всичко. Просто недей да влизаш в стаята през това време.
Изглеждаше съвсем искрен. Лио винаги искрено вярваше във всичко, в каквото решеше да повярва.
— Няма да е лесно — отвърна тя. — Зависи от това кога си легне обектът. Трябва да спи поне два часа, за да съм сигурна.
— Тогава влез след блудната луна. Не се майтапя, Кас. Знаеш ли, че Линкълн, Маккинли3 и Кенеди са положили президентска клетва в такива периоди? И тримата. И виж какво се е случило с тях. Клинтън също, а след цялата оная гадост, на която го подложиха, все едно че са го убили.
Той сериозно кимна и отново повдигна календара, сякаш с него доказваше думите си. Горещата му убеденост трогна Каси. Навярно защото самата тя вече не вярваше в нищо.
— Истина е — продължи Лио. — Можеш да провериш за всяка дата.
Каси се приближи до масата и се пресегна към бележника, но после отдръпна ръка. Искаше й се да попита нещо, но не знаеше дали иска да чуе отговора.
Лио прочете мислите й и кимна.
— Да — рече той. — Проверих. Онази нощ преди шест години Макс също е имал блудна луна.
На вратата Лио й пожела късмет и се сбогува. На стъпалата пред входа Каси се поколеба. Разговорът за блудната луна и Макс я изпълваше с мрачни предчувствия. Тя потръпна.
— Какво има?
— Спомняш ли си за Макс, Лио?
Той не отговори веднага. Прекрачи прага и погледна нагоре към нощното небе. Луната бе бледа и висеше като яйце.
— След два дни ще има пълнолуние.
Лио сведе очи към Каси.
— Не минава нито ден, без да си помисля за него. Нито ден.
Тя кимна.
