петдесет бона. Не знам дали е достатъчно, за да изчезнеш, но е страхотно начало и хич не е зле за една нощ.
Той вдигна поглед към нея.
— И за тях не е зле. Двеста и четирийсет хиляди, без да си мръднат пръста.
— Не е точно така. Те са открили обекта. Това е най-важното. Освен това имат вътрешен човек, който ще ти помага.
Лио замълча за миг.
— Вече интересува ли те?
Каси се замисли.
— Не знаеш кога ще има друг удар, нали?
— Човек никога не знае. В момента няма нищо. Но честно казано, не бих разчитал на друг случай с толкова пари. Навярно ще можеш да ги събереш от два-три удара. Този е голям. Точно какъвто искаш.
Той се облегна назад, впери поглед в нея над очилата и зачака. Каси знаеше, че е изиграл ролята си както трябва. Не можеше да му откаже, разбираше го. Удар с потенциална печалба от над сто и петдесет хиляди долара не се появяваше всеки ден. Най-големият им успех с Макс бяха шейсетте хиляди долара, които откраднаха от секретаря на султана на Бруней. За тях това бяха жълти стотинки, но тогава празнуваха до зори в клуб „Ейсис енд ейтс“ в северен Вегас.
— Добре — каза тя. — Интересува ме. Хайде да поговорим.
8
Лио се наведе над плота и заговори, без да поглежда нито записките си, нито Каси:
— Обектът се е регистрирал под името Диего Ернандес. Той е рекламен агент, живее в Хюстън. Играе бакара. Доколкото е известно, не лъже. Просто е добър. Прекарва по няколко дни във всяко казино и продължава в следващото. Така не измъква прекалено много пари от едно място и не привлича вниманието. Проследили са го от „Нугит“ до „Стардъст“ и сега в „Клеопатра“. Навсякъде е печелил.
Бяха в кухнята на Лио. Каси седеше до масата, а той стоеше до плота и мажеше филийки с фъстъчено масло, мед и банани. Това беше неговият специалитет — тайната се криеше в малиновия конфитюр и пълнозърнестия хляб.
— Всяка нощ прибира печалбата в брой и пази всичко в куфарчето си. Когато напуска сградата, го носи със себе си. Заключено за китката му. Не е с него само когато играе в казиното. Тогава го отнася на рецепцията, за да го приберат в сейфа, и когато отива да си легне, си го прибира. Има охрана винаги, когато го носи. Не поема никакви рискове.
— С други думи, може да се вземе само когато спи.
— Точно така.
Лио остави на масата две чинии с по две филийки. После отиде при хладилника и се върна с две бутилки кола и магнитна отварачка, която откачи от вратата. Седна и отвори бутилките, без да спира да говори.
— Възможно е в стаята си да прехвърля парите от куфарчето в сейфа в гардероба. Това не е сигурно, но трябва да го очакваме. Искаш ли чаша за колата?
— Не. Какъв е сейфът?
Лио погледна бележките си.
— „Халзи Икзекютив“ с пет бутона. Завинтен е за пода на гардероба под етажерката за дрехи. Не може да се мести. Трябва да влезеш в стаята и да го отвориш — докато обектът е там.
Каси кимна и си взе половин филийка. Лио ги бе на-рязал на триъгълници. Винаги правеше така и тя си спомняше, че когато веднъж наряза сандвичите по дължина, той се ядоса.
— Страхотни са — с пълна уста каза Каси. — Забравила съм колко са вкусни, Лио. Спомням си, че ни правеше такива филийки с Макс, когато се връщахме нощем след Удар.
— Правех му ги още откакто беше шестгодишен. Любимите му. Винаги са му харесвали.
Споменаването на Макс изтри усмивката от устните й. Тя отново стана делова.
— Бутоните на „Халзи“ са отпред. Мога да се справя с една камера — ако има време, и с две. Трябва да зная дали обектът си служи с дясната или с лявата ръка. Ще разбера, когато го видя на пода.
Каси говореше най-вече на себе си. Представяше си удара. После й хрумна нов въпрос.
— Питал ли си твоя човек за боята?
Той кимна.
— Млечнокафява. Стаята е била боядисана преди два месеца, но е за пушачи. Обектът пуши пури.
— Миризмата ще ни е от помощ.
Реши на сутринта преди да тръгне да купи кутия боя и малка пръскачка.
— Освен това ми казаха, че хъркал ужасно — прибави Лио. — Това улеснява нещата.
— Нищо не става лесно, Лио. Не и в Лас Вегас.
Това я накара да се замисли за „Клеопатра“. Обзе я мрачно предчувствие.
— Щом си заминава в четвъртък, защо не изчакаме да видим къде ще отиде и да нанесем удара там? Защо трябва да е в „Клеопатра“?
— Защото не знаем къде отива. Може да се върне направо в Тексас. Може да е напълнил куфарчето си и да се прибира вкъщи. А и в „Клеопатра“ имаме вътрешен човек. Кой знае дали ще извадим такъв късмет, ако се премести някъде другаде.
Каси кимна. Знаеше, че Лио е обмислил всичко. Очевидно беше решил, че това е единствената възможност.
— Четох, че продавали „Клеопатра“ — каза тя, просто за да се откъсне от мислите си.
— Да. Три хиляди стаи и половината от тях винаги свободни. Голям бял слон, това е този хотел. На седем години и вече се продава. Чух, че Стив Уин проявил интерес, но после се отказал. Явно нещо там трябва да е адски кофти. Знаеш, че щом той се докосне до нещо, го превръща в злато.
— Възможно е всичко да е заради лошата слава. Нали разбираш, заради Макс.
Лио поклати глава.
— Стара работа. Проблемът е, че са го построили през куп за грош. Сега всичко се разпада и никой не иска да го посещава. Има прекалено много други хотели на същата цена — „Беладжо“, „Вънишън“, „Мандалей“.
Говореше за места, които дори не бяха съществували при последното посещение на Каси в Лас Вегас. Тя изяде първата си филийка и след като отпи глътка студена кола от бутилката, незабавно захапа следващата. После продължи да излага плана, като говореше с пълна уста:
— Ако нещата не са се променили, в „Клеопатра“ използват магнитни карти. Това означава, че трябва да отида там утре рано, за да се заема с камериерката. Влизам в стаята, приготвям всичко и през нощта се връщам през вентилационната шахта — точно като миналия път.
Преглътна хапката си и я усети как тупва в стомаха й.
— Обаче може да са променили вентилационната система, нали?
Лио я гледаше над очилата си и се усмихваше.
— Какво има?
— Не ме слушаш — отвърна той. — Казах ти, че наблюдателят е вътрешен човек. Забрави за шахтата. И за камериерката. Този път няма нужда от социално инженерство. На ВИП-рецепцията те очаква пълен пакет.
Лио се консултира с бележките си.
— Под името Турчело. Ще имаш всичко, каквото ти…
— Защо Турчело?
— Това си ти. На кой му пука защо? Просто ми дадоха това име. В пакета ще има всичко, каквото ти трябва. Ще влезеш през вратата, защото ще имаш магнитна карта. Ще разполагаш и със съседна стая, за да можеш да наблюдаваш оттам. Ще получиш и пейджър. Включваш го и в момента, в който обектът започне да си събира парите, ще ти сигнализират.
— Магнитната карта не е достатъчна. Ще трябва да се справя и с резето. Мина толкова много време, че не си спомням какъв модел е. Получил ли си…
— Чакай малко. Успокой се. Казах ти, всичко ми е известно. Това не е аматьорска работа.
