Усилията да се свържем със самия Карч бяха неуспешни. Детективът не отговаря и на съобщенията по телефонния си секретар. Като малък той е участвал в някои от представленията на баща си, покойния илюзионист, известен като «Удивителния Карч!»
Карч младши бил наречен «Валето купа» заради фокус, в който баща му го завързвал в пощенски чувал и го заключвал в сандък. Карч изчезвал и на негово място се появявала карта — вале купа.
Макар че детективът не носи никаква вина за смъртта на Фрилинг, окръжният прокурор порица решението на ръководството на «Клеопатра» да организира операцията без участието на полицията.
«Трябваше да се свържат с полицейското управление — каза Кавалито. — Може би щяхме да успеем да избегнем този инцидент.»
Началникът на охраната на «Клеопатра» Винсънт Грималди отказа да коментира укора на прокурора.
Говорителят на Асоциацията на казината не пожела да съобщи дали Карч ще получи наградата след смъртта на заподозрения крадец и арестуването на неговата съучастничка.
Вчера бяха разкрити нови подробности за Фрилинг. Според властите той е имал две присъди за обири и е излежал общо четири години в щатски затвори. Смята се, че е отраснал в Лас Вегас и подобно на Карч, е син на известна личност. През 1963 г. баща му Карсън Фрилинг бил осъден за участието си в дързък въоръжен грабеж в казино «Роял». Според мнозина местни той бил вдъхновен от филма «Океан 11», ролите в който се изпълнявали от Франк Синатра и други членове на така наречената «Глутница плъхове».
Когато арестували баща му, Максуел Фрилинг бил тригодишен. Карсън Фрилинг е починал в затвора през 1981 г.“
Карч погледна поместената в репортажа снимка на Касиди Блак, направена в полицията след арестуването й. Дългата й руса коса бе разрешена и очите й бяха зачервени от плач. Спомняше си, че тогава Блак не каза нито дума на ченгетата от Метро, въпреки че я разпитваха цели дванайсет часа. Беше издържала и това му харесваше.
По време на следствието Джак не се бе срещал с нея и не знаеше дали жената от снимката е същата, която беше видял на записите в „Клеопатра“ и „Фламинго“. Но инстинктът му подсказваше, че е тя.
Той прегледа останалите няколко изрезки и стигна до последния репортаж. В него имаше друга снимка на Касиди Блак, облечена в затворнически гащеризон и с белезници. Двама пристави я извеждаха от съдебната зала. Стиснатите й устни и предизвикателният й поглед показваха, че е запазила достойнството си въпреки оковите, затворническите дрехи и положението, в което се намираше.
Карч плъзна очи към репортажа и го прочете. Той бе кратък и го бяха поместили във вътрешните страници на „Сън“.
В понеделник Касиди Блак се призна за виновна по обвиненията в съучастничество в престъплението, преди два месеца довело до драматичната смърт на партньора й. Незабавно последва присъда и я пратиха в щатския затвор.
Двайсет и шест годишната бивша служителка в казино постигна споразумение с окръжната прокуратура и се призна за виновна в непредумишлено убийство и съучастничество в опит за обир. Съдия Барбара Кейлър я осъди на пет до петнайсет години затвор.
Облечена в жълт гащеризон, по време на изслушването Блак почти не говори. След всяко обвинение, прочетено от съдията, тя произнасяше думите «Признавам се за виновна» и накрая заяви, че напълно разбира последиците от признанието си.
Нейният адвокат Джак Милър каза, че този резултат бил възможно най-благоприятен за нея, като се имали предвид категоричните доказателства за съучастничеството й с Максуел Джеймс Фрилинг, завършило с арестуването й и с неговото скачане от прозореца на двайсетия етаж на «Клеопатра».
«Така има шанс да започне живота си отначало» — заяви Милър. — «Ако внимава в затвора, може да излезе след пет години. Тогава ще е на трийсет и една и ще има достатъчно време да се интегрира в обществото.»
Според властите натрупаните срещу Блак улики доказват, че тя е помагала на Фрилинг в обирите на комарджии в хотелските им стаи.“
Карч остави изрезката при другите, без да я дочете докрай. След самопризнанието на Касиди Блак процесът беше станал излишен и това му бе позволило да избегне даването на показания за случилото се в онази стая с Фрилинг. Осъждането й също му даде възможност да предяви претенции за наградата, макар че за да я получи, се наложи да съди Асоциацията на казината. След като плати хонорарите на адвоката и данъците, му останаха двайсет и шест хиляди долара и примката на Грималди на шията му.
„Всичко това ще се промени — каза си Карч. — Скоро. Съвсем скоро.“
Той внимателно сгъна изрезките и прибра папката. После затвори кутията с корнфлейкс и на излизане я остави в кухнята.
25
Докато минаваше през казиното в „Клеопатра“, Карч усети, че го наблюдават, и видя, че Винсънт Грималди го гледа от балкона. Директорът не му направи знак, че е ядосан и го чака. Джак извърна очи и се запъти към асансьорите, като леко ускори крачка.
Две минути по-късно го въведоха в кабинета на Грималди. Там стоеше едър мъж — командващият личната армия на Винсънт. Карч не се сещаше за името му, но си спомняше, че завършва на гласна. Роко, Франко или нещо подобно.
— Той ме чака — каза Карч.
— Да бе, цяла сутрин те търсим.
Джак почти не обърна внимание на множественото число и на снизходителното подсмихване на главореза, който му посочи вратата на балкона.
Докато заобикаляше бюрото, Карч забеляза, че отгоре му са пръснати инструменти и уреди: бормашина, фотоапарат „Полароид“, фенерче и тубичка лепило. Бормашината бе обвита в черен неопрен, зашит с рибарска корда.
— Намерихме всичко това във вентилационната шахта в стая…
— Две хиляди и петнайсет — прекъсна го Джак. — Зная. Казах му, че ще ги откриете там.
И отвърна на снизходителната му усмивка също толкова снизходително. После излезе на балкона и затвори вратата след себе си, като срещна очите на другия мъж през стъклото.
Грималди не се обърна да го посрещне. Държеше се за перилата, вперил очи в морето комарджии под себе си. Карч никога не беше идвал тук. Изпълнен с благоговение, той се огледа, после хвърли поглед назад и видя, че главорезът стои до стъклената врата и го наблюдава. Джак се приближи до Грималди.
— Здравей, Винсънт.
— Къде се губиш, Джак? Търсих те.
— Извинявай, Винсънт, бях зает.
— Какво, костюма ли си обличаше? Прическа ли си правеше?
— Ето ме, Винсънт. Какво искаш?
Грималди се обърна. Беше намръщен.
— Знаеш ли, чудя се дали не допуснах грешка, че ти възложих тая задача. На мен ми е припарило под
