гъза, а пък ти само си преобличаш костюмите. Може би трябваше да дам работата на Ромеро. Той е много добър.
Карч запази самообладание. Отлично разбираше, че Грималди само пуска пара.
— Както жеЛасш, Винсънт. Но си мислех, че си искаш парите.
— Искам ги, по дяволите!
Избухването на Грималди накара неколцина комарджии под тях да вдигнат поглед. Седяха на масата, върху която преди шест години беше паднал Макс Фрилинг.
Джак реши да престане да го дразни.
— Виж, Винсънт, работех по проблема. Имам напредък. Открих името на жената и зная къде е. Ако не ме беше повикал, вече щях да съм тръгнал след нея.
— Открил си името й, така ли?
— Да. — Карч кимна към масата под тях. — Нали си спомняш оная история с Макс Фрилинг? Дето скочи от двайсетия етаж?
— Разбира се.
— Е, нали тогава арестуваха едно момиче? Съучастничката му.
— Да. Май че и дадоха петнайсет години.
— От пет до петнайсет, Винсънт. Трябва да е била много примерна. Защото е излежала само пет и е излязла. Снощи е била тя.
— Глупости. Тя само му помагаше. Сутринта самият ти каза, че е бил професионалист, който е знаел точно какво прави, мамка му.
— Така е. И все пак е тя. Повярвай ми.
— Кажи ми как разбра.
През следващите десет минути Карч му обясни как се е добрал до Джърси Палц и какво е научил от него.
— Копеле — изруга Грималди. — Надявам се, че си му дал каквото заслужава.
— Не се безпокой за него.
Мрачното лице на директора се сбръчка в усмивка, разкриваща хубавите му бели зъби.
— Не ти викат Валето пика за нищо. Винаги имаш лопата в багажника си.
Карч не отговори, но като че ли спомни за нещо и потупа сакото си под джоба на гърдите си.
— Нося осемте бона, които му е платила за техниката. Само си приспаднах разходите. Ще ти ги оставя на бюрото.
— Много добре, Джак. Знаеш ли какво, и аз имам нещо за геб. И ние открихме едно име.
Джак го погледна.
— Мартин ли е бил вътрешният човек?
Грималди кимна.
— Правеше се на две и половина, ама накрая пропя. Каза ни всичко друго освен името на момичето, защото не го знаеше. Така че с твоята информация вече всичко е ясно.
— А именно?
— Ударът е организиран от някакъв тип от Лос Анджелис на име Лио Ренфроу. Той се е свързал с Мартин и после възложил работата на момичето. Бил посредник в такива дела.
— Откъде е познавал Мартин?
— Не го е познавал.
— Тогава как е установил контакт с него?
— Не е сигурно. Оказа се, че Мартин е поддържал връзка с Чикаго. Преди няколко години в „Нугит“ бил ухо на Джоуи Маркс. Когато Бюрото очисти Маркс и хората му, Мартин напусна „Нугит“ и започна тук. Разбира се, навремето нямах представа за тези неща. Както и да е, той не познавал онзи Ренфроу. Но когато видял, че Идалго печели големи пари на масата за бакара и всяка вечер се прибира в стаята си с куфарче, заключено с белезници за китката му, съобщил в Чикаго и оттам го свързали с Ренфроу.
Карч почти не го слушаше. Споменаването за Чикаго, за участието на така наречената Фирма в удара, караше кръвта да кънти в ушите му. Ръцете му се свиха в юмруци.
— Хей, Джак, чуваш ли ме?
Карч кимна.
— Да.
— Виж, знам, че след случилото се с баща ти и прочее… просто исках да видиш всички карти, нали разбираш?
— Благодаря ти, Винсънт.
— Така че щом момичето и Ренфроу са от Лос Анджелис, парите са там. Трябва да отидеш и да ги вземеш преди да са ги пратили в Чикаго.
— Сигурно вече пътуват за там, Винсънт.
— Може би. Трябва да проверим.
Грималди си погледна часовника.
— Мисля, че все още имаме някакъв шанс. Изтекли са само шест часа и вече знаем всичко. Просто иди там и вземи парите.
— Имаш ли адреса на Лио Ренфроу?
Директорът поклати глава.
— Имаме номера на клетъчния му телефон. Мартин не знаеше нищо повече. Ще трябва да го откриеш на място. Ромеро го записа и ще ти го даде. Записа й името на един мой познат в Лос Анджелис. Ако се нуждаеш от някаква помощ — проследяване на телефонен номер или нещо друго — само му позвъни. Той има много връзки и с удоволствие ще ти услужи. Вземи самолета и най-късно в три ще си там…
— Няма да се кача на самолет, Винсънт. Никога не съм летял.
— Джак, времето е от изключително значение.
— Тогава накарай твоя човек в Лос Анджелис да се заеме с това. Ще отида с кола. Ще пристигна преди пет.
— Добре, става. По пътя можеш да спреш в пустинята 0 да ми свършиш една услуга.
Карч го погледна подозрително.
— Онзи дебелак и Мартин са в една количка за пране на товарната рампа.
— И просто си я оставил там?
— Пратих Лонго да я пази. Никой няма да припари до нея.
Джак поклати глава.
— Накарай Лонго и Ромеро да се погрижат за нея. Трябва да вървя, Винсънт.
Грималди насочи показалец към него.
— Добре, Джак, но този път искам да ме държиш в течение. Разбираш ли ме?
— Отлично.
— Тогава върви да вземеш парите, Джак.
Преди да излезе от балкона, Карч за последен път погледна към казиното. Харесваше му гледката оттук. Той кимна и отвори стъклената врата.
ЛОС АНДЖЕЛИС
26
В дванайсет по обед Каси Блак натисна звънеца на Лио Ренфроу и едва не се преви надве, когато дори само това движение накара ръката й да се сгърчи от болка. Лио й отвори и тя бързо се шмугна вътре. Той огледа улицата и се завъртя към нея. Държеше пистолет.
— Имаме страхотен проблем, Лио — почна тя преди да забележи оръжието. — Оная работа беше… За какво ти е това?
— Не тук. Ела в офиса.
— Какво, пак ли онези глупости с Фен Шуй?
