— Казах, бихте ли…
— Да — накрая отвърна Ланкфорд. — Искате да се върнете жива.
Нещо в гласа му й показа, че няма предвид вероятността от катастрофа. Каси пак го погледна и се отдръпна към вратата.
— Моля?
— Казах, че искате да се върнете жива, Касиди.
— Да. Ако обичате, спрете колата. Не знам какво си Мислите, че пра…
Ланкфорд натисна спирачката и рязко завъртя волана наляво. Поршето поднесе, завъртя се на сто и осемдесет градуса и спря. Ланкфорд погледна Каси, усмихна се, после превключи на първа и потегли в обратната посока.
— Какво правите, по дяволите? — извика Каси. — Спрете колата! Веднага спрете колата!
— Дойдох за парите.
Тя вдигна дясната си ръка и се хвана за страничната дръжка. Мислите й полетяха със същата скорост като поршето, докато се мъчеше да открие някакъв изход.
— Всъщност не се казвам Ланкфорд — продължи мъжът до нея. — Прочетох името в една книга, която снощи открих на лавицата у Лио Ренфроу. Нарича се „Убийци“ и ми се стори подходящо. Истинското ми име е Карч. Джак Карч. И дойдох за парите, Каси.
Сред ужаса, който изпитваше, внезапно проблесна спомен. „Джак Карч — помисли си тя. — Знам това име.“
32
Поршето бясно слаломираше по „Мълхоланд“ и постоянно пресичаше жълтата линия, разделяща двулентовия път. Двигателят ревеше и виеше на завоите. Каси се беше вкопчила с две ръце в дръжката, но скоростта я подхвърляше насам-натам.
— Искам парите, мамка му! — извика Джак.
Тя не му отговори. Не можеше да откъсне очи от пътя. Бе убедена, че ще полетят в пропастта.
— Мартин е мъртъв! Палц е мъртъв! Лио е мъртъв!
Каси се завъртя към него. Остра болка прониза сърцето й. Карч намали скоростта и шумът отслабна.
— Всички са мъртви — каза той. — Но не искам и ти да ги последваш, Каси Блак.
Той се усмихна и поклати глава.
— Всъщност ти се възхищавам. Свършила си страхотна работа. Но дойдох за парите и ти ще ми ги дадеш-Това ще уреди въпроса.
— Нямам представа за какво говориш — бавно и мрачно отвърна Каси. — Спри колата, моля те.
На лицето му се изписа искрено разочарование. Карч поклати глава.
— Цяла нощ бях у Лио. Прерових всичко. Открих адски много шампанско. Открих и куфарчето, което търсех. Но вътре нямаше нищо. Не успях да намеря и теб, докато призори не видях, че през цялото време си била пред очите ми. Мобифонът на Лио. Натиснах бутона за пренабиране и се свързах с магазина. Прослушах съобщението ти. „Тук е Каси Блак от «Холиуд Порше». Днес не съм на работа, но можете да се обърнете към Рей Моралес“ и така нататък. Недей да ме лъжеш. Това не ми харесва. Искам парите!
— Казах да спреш колата!
— Разбира се.
Джак рязко завъртя волана надясно и зави по някакъв черен път, който минаваше през борова горичка.
Когато се отдалечиха на около двеста метра от магистралата, той натисна спирачки. Каси полетя напред, после предпазният колан я върна обратно. Още не се беше възстановила от разтърсващото спиране, когато Карч се наведе към нея и притисна дългото тъмно дуло на пистолета си към лицето й.
— Сега ме слушай внимателно. Слушаш ли ме?
Беше я стиснал за брадичката и Каси не можеше да говори. Може само да кимне.
— Добре. В момента хората, за които работя, се интересуват от едно-единствено нещо. От парите. От нищо друго. Така че не повтаряй грешката на приятелчетата си Лио и Джърси.
Каси просто го гледаше над пистолета.
— Недей да мислиш — рече Карч. — Говори.
— Добре — отвърна тя. — Не ме убивай и ще ти кажа къде са.
— Ще направиш нещо повече, миличка. Ще ме заведеш при тях.
— Добре. Както…
Той я стисна за гърлото.
— Имаш само една възможност. Нали разбираш?
Каси кимна. Джак бавно я пусна, облегна се на седалката, после внезапно щракна с пръсти и протегна ръка към нея. Тя потръпна, но Карч посегна към ухото й.
— Преди да пристигнеш в магазина, влязох в офиса ти. Навсякъде имаше карти. Като че ли си търсила нещо. Това ли търсеше?
Той отдръпна ръка и сякаш извади нещо от ухото й. Беше асото купа.
— Фокус — усмихна се Джак.
И тогава я осени. Фокус. Карч. Спомни си репортажите във вестниците. Джак Карч.
Той прочете мислите й.
— Не ти хареса, а? Е, знам и други. След като се погрижим за работата, ще ти покажа истински фокус с изчезване.
Джак продължаваше да държи пистолета насочен към нея.
— Сега ще се наложи да поработим заедно, съгласна ли си? Включи на скорост.
Той натисна амбреажа. Каси превключи скоростния лост. Карч направи обратен завой и се насочи към „Мълхоланд“. Малко по-късно й каза да включи на втора и тя се подчини. Джак продължи да приказва, като че ли са на неделна разходка:
— Знаеш ли, цялата тази работа… свалям ти шапка. Струва ми се, че при други обстоятелства… двамата с теб бихме могли… не зная… да направим нещо.
Той свали ръката си от волана и посочи лоста.
— Виждаш ли, добре се справяме заедно.
Каси не отговори. Разбираше, че е психопат, способен искрено да ласкае жена, докато я държи под прицела на пистолета си. Трябваше да направи нещо, да промени положението. Знаеше, че Карч ще я убие. Тя щеше да е изчезналата от фокуса, който й бе обещал. Не можеше да не се усмихне на иронията. Би могло да се каже, че преди шест и половина години този човек вече я е убил.
— Какво е толкова смешно?
Каси го погледна. Беше забелязал усмивката й.
— Нищо. Обратите на живота навярно. И съвпаденията.
— Искаш да кажеш злата участ, лошият късмет, такива неща ли?
Тя небрежно отпусна длан между краката си. Карч видя това и още по-болезнено заби дулото на пистолета в ребрата й.
— Като блудната луна ли?
Каси рязко се завъртя, за да го погледне.
— Да, снощи Лио спомена нещо такова. После, когато претърсвах къщата, прочетох за блудната луна в една от книгите му. Той наистина е вярвал. Но накрая не му беше от никаква полза, нали? Накъде?
Вече се приближаваха към „Мълхоланд“. Каси реши, че няма да има по-благоприятна възможност, и дълбоко си пое дъх.
— Когато стигнеш там…
Тя вдигна длан, сякаш за да посочи, но после внезапно блъсна пистолета настрани, хвана волана с лявата си ръка и в същото време протегна дясната надолу, натисна ключа за въздушната възглавница, рязко завъртя кормилото надясно и заби поршето в дънера на един от боровете. Всичко стана толкова бързо, че Карч нямаше време да извика или да стреля.
