да се е самоубил неволно, като под влияние на нервното си разстройство е взел силно сънотворно.
— Е, в края на краищата как стои работата?
— Накратко, може би професор Карлски е бил шпионин. Или най-малкото е бил заплашван от хора, занимаващи се с промишлен шпионаж. Напълно е възможно. Ето това бих искал да кажа. Професорът или тези шпиони са предали важна тайна относно бактериологичните изследвания на Великобритания. И сега нямаме друг изход, освен да отвърнем със същото. Затова искам да ви попитам като специалист, изследванията на Карлски представляват ли сериозна ценност за отбраната на страната или не?
— Ако се съди по думите на Рандън, тези изследвания напълно си заслужават труда — обади се министърът — Ако бъдат използувани по време на война, ще стане страшно. Нещо повече, според Рандън те практически са неизползуваеми, тъй като притежават свръхунищожително действие. Нима не разбра това? …
— Не, не — прекъсна го лорд Линдънел, — неговият разказ трябва да се приеме с някои уговорки. Всички изследователи винаги са склонни да преувеличават практическия ефект. Позволете ми като директор на института да изкажа своето мнение. Мисля, че тези „ММ“ не са толкова страшни. Аз знам как протичат нещата в действителност. Учените предвиждат обстановката така, както е описана тя на хартия, при провеждането на експериментите. Но всъщност в резултат от струпването на различни случайни фактори ефектът е значително по-слаб, отколкото е изчислено по план. Например по време на войната на Корейския полуостров САЩ използуваха бактериологично оръжие. Но практическият ефект беше с няколко десетки процента по-нисък от предполагаемия. Въоръжените сили на комунистите не бяха разбити, както си мислеше генерал Макартър. И още един пример. Аз съм уверен, че ако беше използувана атомната бомба, както предлагаше Макартър, това не би оправило положението на фронта. Твърденията на Рандън, че чрез „ММ– 87“ може да бъде унищожен светът, са само приказки. Човечеството да бъде унищожено само от някакви си там вируси, хе, хе, това са безсмислици от научната фантастика. По мое мнение, дори да се употребят и бегатонни водородни бомби, пак ще има оцелели и те ще бъдат победителите. Мисля, че е опасно да се преувеличава до такава степен значението на „ММ“, чието изследване току-що е започнало.
„Дали действително смята така, или пък заради провала, причинен от кражбата на вирусите, се опитва да омаловажи нещата — си каза министърът. — Както и да е, дори Карлски действително да е бил шпионин или пък самоубийството да е в резултат от неврозата му, нещата не могат да се върнат назад.“
— Ясно — каза майор Грей. — Във всеки случай това, което бих искал да съобщя, е, че въпреки всичко военната тайна се намира в опасност. Може и да не е доказано, че Карлски е бил шпионин, но имаме пълно основание да подозираме това. Лорд Линдънел, и ние, ако бяхме оставили нещата така, а то е въпрос на чест за Разузнавателния отдел, можехме да отричаме версията, че Карлски е бил шпионин. Обаче искам да ви помоля да направите всичко, което е в рамките на вашата власт и отговорност, за да засилите мерките за безопасност.
Подръпвайки увисналите си мустаци, лорд Линдънел се позамисли, а после се обади с хриплив глас:
— Разбрано. Ще засилим охраната и наблюдението над работещите в института. Но бих искал Разузнавателният отдел да ни съдействува по всякакъв начин за създаването на нова система за сигурност. А групата П–5 ще бъде разпусната.
— Прекратявате изследванията на „ММ“ ли? — попита министърът.
— След като Карлски го няма, групата П–5 не може да направи нищо сериозно. Пък и началникът на лабораторията, Рандън, сякаш е дете — не притежава политическо мислене и може да стане опасен. Ще го преместим на някаква незначителна работа. Изследването на „ММ“ ще поверим на друг човек. Така или иначе групата П–5 трябва да бъде изцяло преустроена…
Майор Грей погледна министъра така, сякаш разговорът бе вече привършил. Според него случаят Карлски бе приключил. Три месеца пета секция на Разузнавателния отдел при пълна тайна разследваше причините, тласнали педантът Карлски да постъпи по този начин, мъчеше се да установи коя е била групата за промишлен шпионаж, с чиято помощ бе извършена сделката с „ММ“, кой с целял чрез посредничеството на тази група да купи тайната и най-важното дали сделката е била успешна. Освен това, със съгласието на шефа на Разузнавателния отдел и на министъра, той възнамеряваше да „покрие“ този инцидент. Нямаше никаква полза да се дава гласност на провала на Разузнавателния отдел към армията. А пък и почти деветдесет процента бе сигурно, че сделката е провалена. Ако действително бе така, то на отбраната на страната не бе нанесена значителна вреда. Само че бе необходимо към института да се отправи сериозно предупреждение, за да не възникват повторно подобни случаи.
— По този въпрос поговорете с началника на отдела за безопасност в института — лорд Линдънел се надигна. — Е, с една дума, това е…
— Артър — изведнъж промълви министърът, загледан през прозореца. — В твоя институт какви мерки са взети в случай на крайна опасност?
Побелелите вежди на лорд Линдънел за първи път се свъсиха и като хвърли враждебен поглед към майор Грей, той полугласно започна:
— Ние живеем постоянно над тридесет и пет тона тринитротолуол — лордът се закашля. — Освен мен и началника на отдела за безопасност, за това знаят само още двама… Копчето се намира в моя кабинет.
— А какви са предохранителните мерки по отношение на бактериологичния материал?
— Преди да бъде взривен институтът, бактериите ще бъдат изгорени с напалм при температура 2000°С.
— Е, щом е така, добре — плахо каза министърът.
— Тук не трябва да ме питаш за това, Ричард… — лорд Линдънел отново хвърли поглед към майор Грей.
— Вярно, вярно, прав си — тихо промърмори министърът. — Артър, фактът, че тук се правят изследвания с „ММ“, може да стане известен и в други страни и за това трябва да се помисли. Представи си, че разберат какво става тук. Или пък, както каза Рандън, ако тези… бацили бъдат изпуснати по някакъв начин и избухне епидемия, ще бъде ужасно. Ще стане международен скандал. Ако СССР разкрие какво се изследва тук, вероятно ще си навлечем сума ти неприятности…
— Имаш предвид случая с Джефри Бейкън39? — попита лорд Линдънел. — Тогава аз още не бях директор на института, ала всичко свърши с това, че журналистите нищо не успяха да разберат.
— Обаче представи си, че, както твърди Грей, тези „ММ“ са преминали от ръцете на Карлски в ръцете на група за промишлен шпионаж, а сетне са били изпуснати някъде по пътя. Тогава според онова, което ни разказа Рандън, ще пламне страшна епидемия от неизвестен характер. В такъв случай от хуманна гледна точка ние може би ще трябва да разкрием, да обявим публично какви са тези „ММ“.
Очите на майор Грей, който наблюдаваше министъра отстрани, за миг проблеснаха.
— Не говори глупости, Ричард Кронин — с рязък глас се обади лорд Линдънел. — Какво става с теб, що за малодушие проявяваш ти, който си на такъв отговорен пост в отбраната на страната? Ако направим подобно нещо, ще накърним честта на Великобритания и ще нарушим и закона за държавната тайна. Не си специалист по тези въпроси и, изглежда, глупавите фантазии на Рандън са те развълнували. Изобщо не се замисляй над такива глупости!
Набръчканото, жълтокафеникаво лице на лорд Линдънел в миг се обагри в червено от гневния изблик. За стария ограничен горделивец въпросът за престижа на страната беше болно място.
— Ако се случи такова нещо, именно ти заради престижа на Великобритания трябва докрай да отричаш, че сме отговорни за каквото и да било. И ако се наложи, дори ще затворим устата на Рандън и на тези от група П–5…
— Да, правилно, извинявай, май ме обзе малодушие — министърът се усмихна уморено. — Преди две седмици от „тибетски“ грип почина дъщеря ми… Ти какво мислиш, Артър, дали тази страшна грипна пандемия няма връзка с онова, което правите? Според сутрешното съобщение броят на починалите от грип е достигнал един милион.
Министърът срещна суровия поглед на приятеля си, който се бе втренчил в него злобно, с горящи очи, изпъстрени с червени жилки, и добави, сякаш искаше да се оправдае:
— Нямам никакво намерение да те критикувам и да съдя как изпълняваш дълга си към родината, Артър. Ние всички носим отговорност за това, което се върши тук…
