3
Япония
Отмина Златната седмица40, заредиха се свежите, ясни и приятни дни. Само понякога валяха дъждове и после ставаше много задушно. Метеорологичната служба съобщаваше, че тази година сезонът на сливовите дъждове41 ще започне малко по-рано от обикновено… В една ранна сутрин към осем часа хората, които отиваха на работа с метрото по околовръстната токийска линия, изведнъж забелязаха, че гледката край тях е малко странна. Преди три, не, само преди два месеца по това време пътниците направо препълваха влаковете, а сега бяха намалели. И вратите на вагоните, които във върховите моменти сякаш всеки миг можеха да се откъснат, се затваряха с лекота. Като наблюдаваше пътниците, които слизаха или се качваха, човек виждаше не поток, а само отделни групички. Обикновено в прехода от зимния към летния сезон хората свалят дебелите зимни дрехи и се обличат по-леко. И сякаш тогава блъсканицата във върховите моменти намалява. Но в многомилионния Токио тези сезонни промени не се забелязваха. Почти никога. Ала през този май беше друго. И не защото усилията за намаляването на потока във върховите моменти, които представляваха истински кошмар и за столицата, и за самите железници, най-сетне се увенчаха с успех. Напротив, осигуряването на персонал за поддържането на безопасността на движението постепенно ставаше все по- трудно и държавните железници дори бяха принудени да преразгледат разписанието и да ограничат броя на композициите. Влаковете, които по-рано пристигаха на гарите на всеки тридесет секунди (това бе свръхчовешко натоварване), започнаха да идват с интервали от четиридесет секунди, после една минута и най-накрая от две минути. Можеше ли някой да си представи, че на гарите Шибуя, Шинджуку, Икебукуро, Акихабара, Юракучо около осем часа сутринта човек ще слиза и ще се качва спокойно, без да се блъска. Само преди три месеца можеше ли някой дори да помисли, че ще успее да седне във влака за Токио? Но въпреки че нямаше блъсканица, взреше ли се човек, щеше да забележи, че пътниците бяха неспокойни. Те сякаш постепенно бяха започнали да проумяват, че положението е особено тревожно. Въпреки че беше май, тук-таме се виждаха хора все още с дебели балтони и шалове. Много мъже и жени бяха с бели санитарни маски на устата. На човек му ставаше студено от тая гледка. И неволно му се струваше, че тръпките, които лазят по гърба му, са пипалата на страшния „тибетски“ грип.
Според непубликуваните данни на Министерството на здравеопазването броят на болните в цяла Япония бе стигнал тридесет милиона. В големите градове и в гъстонаселените райони се очакваше заболелите скоро да достигнат до седемдесет процента от населението. Отговорните лица в министерството като че ли не можеха да проумеят ясно тези кошмарни цифри. През 1957 година в Япония имаше епидемия от „азиатски“ грип, която премина на две вълни. Тогава се разболяха три милиона души. Но тридесет милиона за два месеца! Това бе чудовищно. А и смъртността продължаваше непрестанно и зловещо да се покачва и скоро щеше да надхвърли двадесет и пет процента. И сега в почти празните влакове хората мълчаха, дори се страхуваха да се погледнат. „Тибетският“ грип като ужасна поличба бе разпрострял над тях своите злокобни криле. А в ясното майско небе още по-силно се усещаха признаците за страшното бедствие. И все пак тук-таме се чуваха и по-весели гласове. Но и в тях се чувствуваше празнота и само една въздишка или кихане бяха достатъчни да стреснат хората и те веднага заговаряха по-тихо. В душите растеше тревогата, но все пак на всекиго му се искаше да вярва, че положението е по-леко, отколкото е в действителност.
„Грип?!… Няма ли ваксина? Нали има лекарство, как му бе наименованието? Добри са и средствата на китайската медицина… Говорят, че антибиотиците не действуват. Хранете се добре, поставете си гореща грейка и всичко ще се оправи… Препоръчват се също така и сурови яйца, разбити в саке. Да се постъпи в болница? Преувеличавате! От нищо правите нещо. Няма нищо сериозно, само настинка! Грип. Просто грип.“
Но дълбоко в душите тази дума „просто“ бавно се превръщаше в „едва ли“. Едва ли е така невинно. Едва ли е грип. Най-малкото това е някаква нова непозната болест. И във вестниците статиите относно грипа преминаха незабелязано от думата „просто“ към „едва ли“.
В началото на април съобщенията за грипа се отпечатваха долу вдясно на страницата „Новини от страната“. Постепенно те се изместиха в горната част на страницата. От информации с третостепенно значение се превърнаха във важен проблем. След това „изплуваха“, погълнаха рубриките „Семейни“ и „Културни новини“ — отначало като кратки съобщения за ужасяващите събития в различни страни, а после заляха вестниците като безбройни грозни обриви:
„Накратко
«Тибетският» грип върлува из островите на Тихия океан.“
„Накратко
От смърт е застрашено цялото население на остров Фиджи.“
„Накратко
Командуването на НАТО съобщава, че грипът сред офицерите и войниците се е превърнал в стратегическа опасност. Парализирани са 40% от сухопътните, морските и въздушните сили.“
„Накратко
Френският президент издаде заповед за извънредни мерки спрямо «тибетския» грип. Предвижда се съвместна система за ваксинации и медицинско обслужване на страните от ЕИО.“
„Накратко
Броят на починалите от «тибетския» грип в Гоя достигна двеста хиляди души. Има съмнение и за появата на холера.“
Тези зловещи съобщения се разпространиха не само в рубриките за международна и икономическа информация, но и на страниците, посветени на спорта и на забавните страници.
Например:
„Десетата среща между отборите «Гиганти» и «Хирошима»42 се отлага поради заболяване от грип на основни играчи. Извънредно заседание на председателите на двете лиги и на капитаните на отборите относно времето на втората среща. Дали ще има промяна в програмата на срещите през този сезон като мярка на Министерството на здравеопазването за ограничаване на грипната епидемия?“ „Актьорите на киностудиото «Тоей» са болни от грип.“ „Внезапната смърт на вратаря на отбора «Сейтецу» по време на мач“. „В музикалния театър «С» поради отсъствието на повечето танцьори, изпълнители на главните роли, представлението няма да се състои. Още не е ясен репертоарът за юли.“
В последната десетдневка на май, след като пристигна и новината за внезапната смърт на председателя на Върховния съвет на СССР, всички съобщения за „тибетския“ грип до едно излязоха на първа страница и вече не слязоха оттам, като заглавията се отпечатваха с едър шрифт, използуван само при материали за международна информация.
Например:
„Правителството спешно свика заседание на кабинета на министрите по въпроса за «тибетския» грип. Извънредни мерки на администрацията за борба с «тибетския» грип. Министър-председателят се обърна към народа във връзка с опасността от разпространяването на «тибетския» грип. В Рим и страните на Бенелюкс се въвежда военно положение.“
