Всяка звезда от Холивуд ще дойде на откриването. Ще бъде най-прекрасният хотел в целия шибан свят!
Джино хареса тези думи.
Джино хареса ентусиазма на Джейк и подхода му.
С течение на годините бяха станали приятели. Момчето дори го посети няколко пъти в затвора по време на светкавичните си пътувания на Изток.
— Всичко, което имам, дължа на теб, Джино — каза му Джейк. — Ти ми даде първите сто долара.
Пипа Санчес доведе група свои приятелки, които сега се бяха разположили край басейна по случай неговото пристигане.
— Избирай — великодушно му предложи Джейк. — Русокоса, чернокоса, червенокоса… не знам какви предпочиташ.
Джино огледа изложената край басейна млада плът в небрежни пози, в разноцветни бански костюми, с лъщящи от плажно масло тела.
— Всички са прекрасни — каза той.
Джейк се засмя и цъкна с език.
— Препоръчвам ти да опиташ някоя руса калифорнийка. Тукашните жени са нещо по-специално. Още щом се приближат до теб, и плажното ти масло се изпарява във въздуха!
— Няма нищо общо с улицата, а?
— Аха! — съгласи се Джейк.
Джино усети, че почва да се поти в костюма си от три части.
— Искам да си взема душ и да си почина от пътуването.
Джейк веднага си спомни за навиците на Джино.
— Добре, ще ти изпратя едно от момичетата с пиене. И после можем да седнем спокойно край басейна. Искам да хванеш малко тен, докато си тук.
— Аз пък да подхванем нашия бизнес — кратко отговори Джино. — Какво си уредил за Вегас? Искам да видя мястото.
— Всичко е уредено. Тайни Мартино ми преотстъпи частния си самолет. Излитаме утре сутринта. Ще пренощуваме във „Фламинго“. Ще се върнем обратно следващата сутрин.
— Тайни Мартино ли? — Джино беше впечатлен. Беше гледал десетки пъти Тайни Мартино на големия екран. Бий винаги казваше, че е по-смешен и от Чаплин. — И той ли идва с нас?
— Може би да, може би не. Добър приятел е. Вече ми обеща да открие сезона за нас в „Мираж“.
Джейк говореше така, сякаш хотелът вече беше построен и открит. А Джино дори не беше видял проекта.
Пипа Санчес се приближи към тях, полюшвайки сластно бедра. Беше ниска, с подвижно тяло и буйна грива тъмни къдри. Носеше бял бански и бели сандали с високи токчета. Тялото й беше загоряло от слънцето. В родината си мексиканката беше обожавана като кралица. В Холивуд беше една от многото обещаващи актриси с договор за работа. Джейк Момчето беше луд по нея.
— Така значи — каза тя с драматична интонация и подаде ръката си, — вие сте Джино Сантейнджело, за когото съм чувала толкова много.
Той пое протегната ръка и я стисна.
— Да, аз съм.
Тя го огледа с тъмните си очи изпод натежалите от грим мигли.
— Радвам се да се запозная с вас — с чувствен, дрезгав глас продължи тя.
— Аз също — мислено се зачуди дали предложеният избор включваше и тази. Ако беше така, той вече я искаше.
Джейк като че ли прочете мислите му и бързо каза:
— Пипа е мое момиче. Заедно сме от… колко време, мила?
— Година или две — небрежно отговори тя.
— Някой ден ще се оженим.
— И още как. Някой ден и прасетата ще заиграят на прескочи-кобила върху задника ти! — изтърси Пипа.
— Какво да правиш, актриса! — възкликна Джейк, обърнат към Джино. — Стой далеч от тях, Джино.
— Така де — подигра се Пипа със своя сластен, гърлен глас. — Стой далеч от нас. Ние хапем!
Джино се усмихна. Харесваше кучките, които добре си служеха с езика.
Беше шестото пътуване на Коста до Сан Франциско след погребението на Франклин Зенокоти. След смъртта на баща си той беше изправен на кръстопът. Да остане ли в Ню Йорк и да защитава интересите на Джино, или да се върне в Сан Франциско и да се грижи за майка си, Леонора и за семейната юридическа кантора.
За първи път Дженифър отказа да му помогне да вземе окончателно решение.
— Трябва да направиш това, което чувстваш, че е правилно — настоя тя. — Ако се върнеш във Фриско, винаги ще бъдеш момчето на Франклин Зенокоти. А ако живеем с майка ти, тя ще стане зависима от теб. Леонора едва ли ще търпи намеса в нейния живот. Тя е на трийсет и осем години. Щом иска да пие и… ъ- ъ-ъ… да има мъже, как ще й попречиш ти, когато собственият й съпруг не може.
Коста трябваше да признае, че Дженифър по всяка вероятност е права, но това не намаляваше чувството му за вина — особено при поредната ежемесечна визита у дома. Това беше една от причините Коста да одобри насочването на Джино към Лас Вегас. С бизнеса там можеха да имат свободно време по крайбрежието.
По време на последното му пътуване Дженифър остана в Ню Йорк. Това го улесни, защото два дни по- късно имаше среща с Джино и щеше да отпътува за Лос Анджелис. Мислеше за всичко това, докато караше майка си на семейния обяд у Леонора.
Леонора и нейният съпруг Едуард живееха в ниска, просторна къща тип ранчо. Прислужница в черна униформа им отвори вратата и ги отведе във всекидневната, облицована с дъбова ламперия. Леонора още се туткаше около бюфета. Някога стройното й тяло сега беше дебело и подпухнало. Беше облечена в широк панталон и блуза и държеше чаша с мартини. Коста мимоходом отбеляза, че чашата е постоянно в ръцете й.
Едуард стоеше зад бара и чупеше лед. Беше в мрачно настроение. Той също беше натрупал доста килограми, а някога красивото му лице изглеждаше болнаво и сивкаво.
Все още личеше, че някога са били великолепна двойка. Някога.
— Оу, гостът от Ню Йорк! — вместо поздрав саркастично каза Леонора. — Не знам как успяваш да се измъкнеш от твоя приятел престъпник толкова често. Той даде ли ти разрешение?
Коста не й обърна внимание. Тя винаги беше безкрайно язвителна към Джино. Това като че ли й доставяше някакво извратено удоволствие.
Едуард излезе иззад бара и двамата с Коста се здрависаха.
— Как върви бизнесът? — попита Коста.
— Нали знаеш, банковият бизнес винаги създава проблеми. Понякога ми се иска да захвърля всичко и да прекарвам времето си в игра на голф.
— Ами че ти, миличък — обади се язвително Леонора, — само това и правиш.
В този момент във всекидневната влезе Мария — възпитана, крехка девойка на двайсет години. Напомняше на Коста за Леонора на същата възраст, само че характерът й беше коренно различен от този на майка й. Беше свенлива и затворена, старомодна, но в най-добрия смисъл на тази дума.
— Добър вечер, вуйчо. Добър вечер, бабо — тя целуна двамата топло по бузите.
— О, Господи! — недоволно възкликна Леонора. — Пак ли си вкъщи? Нямаш ли някога срещи? Когато аз бях на твоите години, мъжете се редяха на опашка пред вратата.
— Когато беше на нейните години, беше вече омъжена — тихо каза Коста.
— Да не би това да ме спря! — Леонора посочи с пръст към дъщеря си. — А тя никъде не ходи, седи си само в къщи. Това не е естествено! Какво става с теб?
Мария се изчерви до корена на косите си.
