— Нищо не става с мен, мамо.
— Не на мене тия, млада лейди! — изкрещя Леонора. — Чуваш ли я, Еди? Чуваш ли я!
— О, я млъквай! — рязко каза Едуард.
Леонора го имитира:
— О, я млъквай! Тя може да остане затворена в стаята си до края на живота си само за да ме ядоса, ако искаш да знаеш.
— Леонора, моля те…
Мария хвърли бърз поглед към вуйчо си и баба си. Беше объркана, дори се срамуваше от поведението на своите родители. Явно толкова се измъчваше, че дори не можеше да го скрие.
Коста пое дълбоко дъх и прекъсна зараждащия се скандал между двамата съпрузи.
— Дженифър има прекрасно предложение — каза той. — Какво ще кажете за един подарък за двайсет и първия рожден ден на Мария — да прекара един месец при нас в Ню Йорк?
Лицето на Мария грейна.
— Ню Йорк ли? — изсумтя презрително Леонора. — И да се забърка с твоите приятелчета гангстери? Мисля, че е по-добре да не идва.
— О, мамо, моля те!
— Няма опасност да се забърка с никакви гангстери — обясни спокойно Коста. — Дженифър има много прекрасни приятели. Почтени семейства с подходящи синове.
Леонора присви устни.
— Аз пък никога не съм ходила в Ню Йорк.
— Никога не си искала — уточни Едуард.
— Тогава може и ние да отидем…
— Затова ми трябва един месец отпуск. А баща ми ще получи удар, ако го поискам.
— Добре, ще видим — някак неопределено каза Леонора.
Коста намигна на Мария и съзаклятнически й се усмихна — всичко ще бъде наред.
Тя също му се усмихна. Беше повече от всякакви думи за благодарност.
— Кога, по дяволите, ще вечеряме? — изръмжа Леонора. — Кълна се, че ще изгоня това тъпо момиче, което се шляе из къщата и се заблуждава, че е прислужница.
Коста въздъхна. Поредната чудесна вечер в дома на Леонора.
Пустинното слънце напичаше безжалостно, докато Джейк и Джино оглеждаха мястото, което Момчето беше избрало за „Мираж“.
— Веднъж само да имаме парите, и можем да започнем строежа. Имам одобрен план за земята и архитектурен проект. Строителят е готов, може още утре да започне. Трябва ми само твоята честна дума, Джино. Това не е за изпускане. Все едно строиш банка! — Джино беше изцяло обсебен от плановете за „Мираж“.
Джино вече бе взел решение. Включва се в играта. Но първо му се искаше Момчето да се поизпоти малко.
— В теб ли са чертежите?
— Да — Джейк щракна с пръсти към своя телохранител, който стоеше малко встрани от тях. — Дай ми куфарчето от колата!
После хвана Джино под ръка и двамата тръгнаха по запустялата пустинна земя.
— Ето тук предвиждам басейн с олимпийски размери. Може би два, та да идват с хлапетата си. Мама с дечурлигата се пекат на слънце, а татко пръска състоянието на семейството.
— Харесва ми идеята.
Човекът на Джейк ги догони тичешком и му подаде куфарчето. Момчето го взе, щракна ключалките, отвори капака със замах и извади чертежите. Приклекна и започна да ги разгъва на земята.
— Остави — каза Джино, — ще ги видя по-късно.
Джейк, все още коленичил, промърмори:
— Мислех, че искаш да ги разгледаш… — после се изправи, остави телохранителя си да нагъне чертежите и да ги прибере обратно в куфарчето.
През това време Джино беше продължил сам. Джейк нетърпеливо се затича след него.
— Ето там ще има цял комплекс от тенис-кортове.
— Тенис-кортове ли? Не ми се струва добра идея.
— Защо?
— Ако им предложим много забавления, никога няма да се приближат до масите. Хазарт и слънчеви бани — нищо друго.
— Прав си.
— Но трябва да има програма. Нещо ново, необикновено. С нашумял изпълнител. Това ще бъде стръвта. А захапят ли веднъж въдицата…
— И готини момичета…
— Проститутки?
— Не. Само сервитьорки — изискани гърли, които да им сервират пиене, докато залагат парите си. Може и проститутки. Няколко. Но от висока класа. Само за баровци и тузари.
— Добре. Трябва да бъдат внимателно подбрани.
— Сам ще ги избера!
— Исусе Боже! Не съм очаквал!
— Да тръгваме ли вече към колата?
— Защо не. Видях всичко, което исках да видя.
Джейк се потеше — не толкова от горещината, колкото от това, че Джино не бързаше да му даде думата си.
Когато се настаниха удобно на задната седалка в колата, той не се сдържа и каза:
— Е, договорихме ли се?
Джино се усмихна.
— Онази, русокосата мексиканка снощи, не беше лоша. Е, имал съм и по-добри.
— Довечера ще ти доведа нещо наистина специално. Пипа има приятелки, които още не си виждал — и той похотливо се усмихна.
— Пипа!
— А?
— Твоето изключително притежание?
Усмивката на Джейк се стопи.
— Е, да. Заедно сме от известно време… — гласът му замря, по челото му избиха едри капки пот. — Ами… ако искаш… чувствай се свободен.
Сега Джино се ухили.
— Можем да го наречем заем за една нощ, а?
Джейк измъчено се усмихна.
— Добре.
— Нали си спомняш, когато избяга с моите шейсет бона, това беше просто един заем, нали така?
Джейк унило кимна. Пипа Санчес беше единствената жена, към която беше изпитвал някакви чувства. През целия си живот. Всички останали бяха само едни евтини курви.
— Е, ще взема Пипа назаем. За една нощ. Това оправя сметките ни, как мислиш? Нещо като изравняване на резултата.
— Добре, Джино — нямаше как да му откаже.
Хитрият негодник го беше приклещил за ташаците!
— Твоя е!
Кери, 1943
Тя бавно крачеше из спалнята. Терзаеше я нещо страшно, нещо, което мислеше, че си е отишло завинаги. Скрити отзад в гардероба, бяха наркотиците. Дори мисълта за тях предизвикваше тръпки по
