Джино.
Почувства се така, както се беше почувствал първия път, когато посети Клемънтайн Дюк в нейната къща и разговаря с нея. Исусе Боже! Остаряваше. По-точно, беше на четирийсет и три. Но въпреки възрастта усещаше познатото чувство дълбоко в себе си. Винаги щеше да си остане на двайсет.
— Прекрасно. Джино — каза колебливо тя.
— Ето, така е по-добре — той видимо остана доволен.
Погледите им се приковаха един в друг в тишината на горещия, спокоен следобед. Мария усети, че краката й се подкосяват, можеше да се закълне, че е така. Някаква топла, сладка болка присви стомаха й. Ръката й несъзнателно се протегна и пръстите й леко докоснаха белега на лицето му.
— Откъде го имаш? — тихо попита тя.
Никой досега не бе дръзвал да му зададе този въпрос, но въпреки това той не се смути.
— Спомен от едно сбиване — каза той неопределено, — преди много години. Пред очите му за миг се появи образа на Синди — свежата, руса мръсница Синди. И съжали, че всичко е свършило така. Мигът отлетя. — Защо искаш да знаеш?
Тя бързо отдръпна ръката си.
— От любопитство, нищо специално.
— Не ти трябва да знаеш толкова много…
— Че ще остарееш бързо — довърши вместо него тя и се засмя нежно, като дете. Но не беше дете. Беше жена. И с инстинкта на мъж той разбра, че тя може да го задоволи. И я пожела, както не беше пожелавал жена от много дълго време.
Тя го погледна в очакване той да поеме инициативата.
Той хвана ръката й я изведе в градината.
— Хайде да хапнем — предложи бързо. — Седни тук, докато донеса храната от колата.
Тя седна покорно на тревата и покри с полата си дългите си загорели от слънцето крака.
Той донесе франзелата, шунката и топлата кола. Седна до нея и двамата усетиха, че умират от глад. Започнаха лакомо да се хранят.
— От колко време си при Коста и Джен? — подхвана той общ разговор.
— Точно от шест дни. Толкова е хубаво с тях.
— Да. Те са страхотна двойка.
— О, да. Чудесни са.
Той огледа лицето й. Нежна кожа, леко загоряла от слънцето. Големи, кристално сини очи, очертани от дълги мигли. Чувствена щедра уста. Нямаше никакъв грим.
— Значи след седмица се връщаш с тях в Ню Йорк?
— Да. Дженифър иска да организира голямо парти за рождения ми ден и ще бъде заета с приготовленията.
— Парти за рождения ти ден? — изненадан попита той. — Колко време ще останеш.
— Само до края на септември.
Джино отпи направо от бутилката с кола.
— Няма ли да е много рано? Рождения ти ден не беше ли през декември?
— Не. На петнайсети септември навършвам двайсет и една години.
— Декември.
— Не септември.
Той замълча. Ако Мария беше родена през септември, това означаваше, че Леонора е била вече бременна, когато се е омъжила. Неговата девствена годеница е била, по дяволите, бременна! Докато той изливаше сърцето и душата си в любовни писма и дори не поглеждаше към жена, тя се беше чукала! Хубава работа! Направо да си умреш от смях! Майната й! Нищо чудно, че Коста не бе пожелал да му каже.
Но това беше преди толкова време. Какво значение можеше да има сега…
Той сви рамене.
— Объркал съм се.
Тя откъсна стръкче трева и го завъртя между пръстите си.
— Ти и моята майка… искам да кажа… тя била ли е някога твоя приятелка? — сърцето й биеше лудо, знаеше, че въобще не трябва да му задава такъв личен въпрос, но просто искаше да знае.
— Откъде ти хрумна тази мисъл? — попита предпазливо той.
— Знам ли?… Мама никога нищо не е споделяла с мен… и аз… се интересувам за някои неща.
— Е, интересуваш се за неща, които не са били. Познавах майка ти. Ходех на гости на Коста. Бяхме приятели. Това е всичко.
— А сега вече не сте приятели. Тя изобщо не те харесва. Всъщност, без да искам разбрах, че е поставила условие за гостуването ми тук. Да не ми позволяват да се срещам с теб.
— Така ли?
Тя утвърдително кимна, погледна го право в очите, посегна към него и докосна белега му.
— Но аз съм радостна, че те срещнах.
Съвсем естествено той хвана ръката й и я притисна до устните си.
— Красива си — прошепна той. Това не беше комплимент, думите излязоха направо от сърцето му.
— Благодаря ти.
Обгърна ги тишина. Той не пусна ръката й. Големите й сини очи го гледаха в очакване.
Много бавно той протегна ръка и започна да разкопчава тънката й памучна рокля. Тя мълчеше. За миг Джино си спомни как за първи път целуна Леонора, докато плуваха в залива на Сан Франциско. Студената вода. Нейното потръпващо младо тяло, притиснато до неговото.
— Няма ли първо да ме целунеш? — попита тя с тънък гласец.
Той отдръпна ръката си и обхвана главата й с длани. Започна да я целува много бавно. Внимателно разтвори устните й с езика си. Тя му отговори неопитно, повтаряше това, което той правеше. Когато езикът му започна да обхожда устата й, тя отвърна на настойчивостта му. Когато спря за момент, и тя спря. Устните й бяха толкова сладки, като сочни ягоди.
— Искам да целуна белега на бузата ти — прошепна тя, почти без да осъзнава какво казва. Проследи с пръсти очертанията на отдавна зарасналата рана, после направи същото с устни. Нежни, очарователни, възбуждащи леки целувки.
Слънцето напичаше, беше непоносимо горещо.
Джино непохватно започна да съблича дрехите си, остана само по гащета. Беше доволен, че тялото му е по младежки стройно, със стегнати мускули. Нямаше грам тлъстина.
Внимателно смъкна роклята й под раменете, оголвайки гърдите й. Наведе се и ги целуна.
Тя не промълви нито дума, не направи никакво движение. Остана тиха и му позволи да прави каквото иска.
Той започна да разкопчава полата на роклята й. После свали бикините й и сведе глава към русия пухкав триъгълник. Тя се отдръпна.
— Не, моля те, не го прави.
Той нежно я погали и внимателно я положи да легне на тревата.
Тя приличаше на Леонора.
Но беше Мария. Толкова ясно и просто.
— Много си красива — прошепна той. Докато й го казваше, смъкна гащетата си и легна върху нея. — Красива…
Дългите й крака бяха гостоприемни, а той беше възбуден и готов да влезе в нея. Но усети преграда пред себе си.
— Исусе Боже! — възкликна той и моментално се отдръпна. — Досега никога не си го правила, така ли?
— Няма значение — прошепна тя. — Искам да го направя.
— Господи! — той легна по гръб и се загледа към синьото небе. Фактът, че беше девствена изведнъж го отрезви. Та тя е детето на Леонора, за Бога. Майната му, какво си мислеше, че прави? Че й го връща?
Грабна гащетата си и се обу.
— Какво има? — тя седна и несъзнателно прикри голите си гърди с ръце.
