Шансове

Енцо Бонати изобщо не й беше казал какво ще предприеме. Само я беше уверил, че още същия ден Стивън ще си бъде при нея.

— Освен ако не е мъртъв — беше добавил той и думите му я смразиха. Освен ако не е мъртъв. Тези нехайно произнесени думи се въртяха в главата й през цялата нощ и тя не успя да мигне. Продължаваха да я измъчват и сега. Ако Лерой беше направил нещо на Стивън — каквото и да е — тя щеше да убие мръсната гадина със собствените си ръце. Щеше да го застреля с пистолета си, който лежеше в чантичката й.

Стрелките на часовника тягостно се движеха. Най-после до един часа останаха пет минути. Тя плати кафето си и излезе.

Големия Виктор и Сплит Трошача я проследиха с поглед, докато тя излизаше от кафенето.

— Ега ти задника! — похотливо се облиза Големия Виктор.

— Стига да ти харесват негърски задници — уточни Сплит.

Двамата и на външен вид изглеждаха гангстери. Бяха гангстери. Големия Виктор беше едър, масивен мъж с очи на подло куче и дебели лигави устни. Сплит беше по-млад, по-слаб с рошава мазна коса и остър нос.

— Никога не съм плащал за това — отбеляза небрежно Големия Виктор, докато чоплеше с нокът зъбите си. — Не ги разбирам тия бунаци, дето плащат.

Сплит кимна. Беше съгласен с него. После двамата се надигнаха и тръгнаха след Кери.

Лерой я видя да идва към него. Очите му зад тъмните слънчеви обича щяха за изскочат.

За миг остана като цапардосан по главата. Леле мале, беше страхотна. Като соло изпълнение на Гилепси. Върховна! Мълниеносно се изкуши да включи в сделката и малко секс.

Тя все още не го беше видяла. Очите й шареха обезумели из тълпата.

Лерой вътрешно се похвали, че е облякъл любимия си костюм. Кафяв, на широко бяло райе. Пооправи възела на бялата си плетена вратовръзка, която беше в тон с леката риза. А с широкополата шапка и слънчевите очила се чувстваше неотразим. Щом го видеше, тя навярно щеше да си помисли, че е филмова звезда. Или нещо подобно!

Тръгна с подскачаща походка към нея. Застигна я, шляпна я по задника и едновременно й каза:

— От красиво бебе си станала страхотно маце. Я виж ти!

Възмутена, тя подскочи и се обърна, готова да удари нахалника, но в същия миг го позна.

— Лерой, ти ли си?

Той се наду като пуяк.

— Целият аз.

Омразата в очите й можеше да го изпепели. Прииска й се да извади пистолета и да го надупчи на решето, но Енцо я беше предупредил, че е достатъчно да го разпознае, да поговори с него няколко минути и да се отдалечи, щом хората му се приближат до него.

— Как е Стивън? Добре ли е? — бързо попита тя.

— О’кей е, жено. Живот си живее.

— Какво искаш? — въпросът й прозвуча приглушено.

Той се ухили.

— Подобаващо отношение. Изглеждаш гореща, а говориш студено. Що не разчупиш малко леда, та да можем да обсъдим нещата, а?

Очите й се стрелнаха из тълпата.

— Добре.

Той си помисли, че не й е приятно да разговарят тук, затова предложи:

— Да се махнем оттук. Да отидем някъде.

— Къде?

Покровителствено я хвана под ръка.

— Остави всичко на мен и не се притеснявай — поведе я към един от асансьорите.

Тя беше отчаяна. Бързо се огледа… и ги видя. Не можеше да греши. Трябва да бяха момчетата на Енцо. Изглеждаха точно като тях. Посъвзе се.

Пред асансьорите имаше опашка от чакащи.

— к’во ше кажеш, да хвърлим едно око на града, така и така сме се изкачили горе — предложи Лерой. — Бас държа, че гледката си заслужава — стисна ръката й, когато тя не му отговори нищо. — Нали отново ще го направим, а?

Беше толкова уплашена, че не чуваше какво й говори. Само кимна. Двамата мъже вече бяха зад тях, толкова близо, че усещаше топлия им дъх, миришещ на чесън.

Асансьорът пристигна. Вратите се отвориха и отвътре се изсипа група посетители. Двама моряци й се ухилиха и похотливо цъкнаха с език. Това изглежда поласка самолюбието на Лерой, защото той стисна многозначително ръката й. Как ще успее да се измъкне?

Влязоха в асансьора. Двамата плътно ги следваха.

Тя се замисли за Стивън и с мъка се пребори с изкушението да извади пистолета си и да изстреля един куршум в тъпата ухилена муцуна на Лерой.

Един ден щеше да го направи. Да. Един ден щеше да го направи.

Големия Виктор прошепна:

— Ще го пипнем долу, на тротоара.

Сплит се съгласи.

— Адски ще се изкефа — продължи да шепне Големия Виктор. — Тоя скапан негърски сводник ще си го получи…

Сплит зарови пръсти в чорлавата си мръсна коса и без никаква връзка попита:

— Мислиш ли, че шефът чука черно?

Големия Виктор се изплю презрително.

— Не.

— Тогава к’во правим тук?

— И аз се чудя. Но не задавам въпроси. Май му е жал за хлапето.

— А стига бе, да му е жал за негърче!

Двамата поклатиха глави в недоумение.

Щом стъпиха на тротоара, Лерой понамести слънчевите си очила и килна самодоволно широкополата си шапка. Наслаждаваше се на самия себе си. Чувстваше се значим. Кефеше се. Мъжете, които минаваха покрай тях, се заглеждаха в Кери, сякаш беше зрял плод на пазарска сергия.

— Ти си станала дяволски голяма работа, пиленце — констатира щастливо той. — Май ти направих голяма услуга, като те отворих за бизнеса, а?

Тя се втренчи в него, лицето й бе разкривено от омраза. Какво безочие! Преди обаче да успее да каже нещо, Големия Виктор и Сплит налетяха. Притиснаха Лерой от двете страни.

— Гледай бе, човече, по-полека… започна Лерой, но веднага разбра, че са го пипнали и от устата му се изля водопад от псувни.

— Само по-кротко! — с нисък глас избоботи Големия Виктор. — Тръгваш с нас, иначе пищовът ми ще ти пръсне червата по тротоара.

Кери се опита да се отскубне и да избяга, успя, но миг преди да хукне, Лерой я задържа с вика си:

— Кучка! Няма да му се размине на хлапето ти заради това.

Сплит ръгна нещо в хълбока му, той издаде тих стон и млъкна.

Кери бързо се отдалечи, беше я страх да се обърне назад.

Искаше само Стивън. Нейното момченце. И докато не си го получеше здраво и невредимо, нямаше дори да може да мисли нормално.

Лил вече се чудеше какво да прави от скука. Погледна към тъпия изтърсак. Детето я гледаше с големите