Той най-безцеремонно я заряза.
— А жена ми? Как е жена ми?
— Много добре. Сега лекарят малко ще я зашие и…
— Какви ги дърдориш, как така ще я зашива?
— Това е обичайна практика. Само няколко шева… лекарят ще ви обясни.
— Хиляди дяволи! Аз съм баща! — той силно тупна сестрата по задника. — Хей, искаш ли пура?
Бебето беше най-прекрасното създание — заедно с Мария — което беше виждал. Мъничко, мургаво, деликатно, с черен мъх по главицата. Истинска прелест!
Ден след ден той седеше с часове в болницата и не можеше да се нагледа на бебчето. Не можеше да повярва, че това красиво малко същество е негово.
— Харесва ти, нали? — усмихната го попита Мария.
— Че как иначе! — ухили се самодоволно той на младата си жена. Тя беше отпаднала след тежкото раждане, но лицето й сияеше от щастие сред разпиляната по възглавницата коса.
— Е — тихо каза Мария, трябва да решим как да я кръстим. На шест дена е и не искам повече да й викаме „бебето“.
— Доста мислих…
— И?
— Какво ще кажеш за Лъки?
— Лъки ли?
— Ами да. Лъки Сантейнджело! Харесва ли ти?
— Щом на теб ти харесва.
Той се наведе и я целуна.
— Харесва ми.
— Тогава ще я кръстим Лъки.
Само едно нещо никога не обсъждаха помежду си — неговия бизнес. Веднъж тя го попита. Той сложи пръст върху устните й и сериозно, внимателно й каза:
— Никога не ме питай. Ще правя това, което аз мисля, че е добро за нас.
Не му трябваше втора Синди, която да знае къде е зарит всеки труп. Не че се опасяваше. Мария никога нямаше да заприлича на Синди. Мария преобрази живота му. Стигаше му само да я гледа, за да се чувства щастлив. Беше изключителна жена.
Чувстваше се обаче засегнат, че нейното семейство я беше отхвърлило. Тя никога не говореше за това, нито пък се оплакваше. Но когато се роди бебето и Дженифър им дойде на гости, той беше чул Мария да я пита тихичко:
— Мама знае ли?
Дженифър беше въздъхнала.
— Да, разбира се. Но и ти знаеш, скъпа, Леонора никога няма да ти прости…
Той чу всичко това случайно. И след това видя мъката на Мария, изписана върху лицето й. Беше достатъчно, за да го пришпори да предприеме нещо.
Наложи му се да замине до Западния бряг, за да провери как вървят работите в „Мираж“. Хотелът вече беше построен с преразход от над милион долара от планирания бюджет. Сега приключваха довършителните работи и обзавеждането. Искаше сам да разбере къде са отишли парите и междувременно, докато е в Калифорния, да се отбие да види тъща си. Каква невъобразима игра на съдбата!
Мария не пожела да тръгне с него. Беше скоро след раждането на детето, а нали — както каза тя — той щеше да отсъства само няколко дни. През това време Дженифър щеше да бъде с нея. Бавачката, пазачът на къщата и двамата телохранители също щяха да бъдат там. Тези мерки съвсем не бяха случайни. Колкото по-могъщ ставаше Джино, толкова повече ставаха и враговете му. Но той беше свикнал да живее по този начин. Срещу Бонати само миналата година бяха направени два опита за убийство и той по чудо беше оцелял. Младите гангстери трудно се контролираха, бяха завистливи и алчни и не зачитаха по-възрастните ветерани в бизнеса. Джино много добре помнеше какви чувства изпитваше на времето към Мустакатите любимци, които контролираха рекета в началото на двайсетте години — пренебрежително мислеше за тях като изпели песента си. Беше се надсмивал над смешните им дрехи и надутите им маниери. Тогава и той не изпитваше никакво уважение към тях.
На тръгване целуна Мария и бебето и неохотно потегли за срещата с Коста.
Момчето изглеждаше по-преуспял от всякога. Може би впечатлението се дължеше на равномерния слънчев загар, може би на готовността, с която се усмихваше. Въпреки редовните доклади на Пипа Санчес по телефона, според които всичко беше наред, Джино моментално усети, че Момчето краде.
— Моите поздравления! Каква прекрасна новина! — посрещна го топло и сърдечно Джейк. — Приготвил съм малък подарък за бебето… не е нещо… особено.
Джино разви опакования като скъп подарък пакет. Златен комплект от четка и гребен за коса. С гравирано Лъки Сантейнджело на дръжките.
— Благодаря ти, Джейк.
— Е, нали ти казах, не е нещо особено.
Обядваха заедно в хотел „Бевърли Хилс“. Пипа Санчес седеше до Момчето.
— Изпратих ти петнайсет сценария — каза тя с дрезгавия си глас. — Нито един ли не хареса?
— Не толкова, че да вложа парите си — отговори Джино.
Пипа сърдито свъси вежди.
Джейк я срита под масата.
— Само за нейната… кариера си мисли — опита се да обърне на шега разговора Джейк. — Казвам й, че е напълно достатъчно да се грижи за мен… Това не е ли кариера?
— Сигурно — равнодушно отговори Джино.
Пипа стана и тръгна към дамската тоалетна, но преди това презрително ги изгледа.
— Жени! — възкликна Джейк. — Между другото, искаш ли една довечера? Имам предвид една страхотна палавница. Толкова е щура, че…
— Не — рязко го прекъсна Джино. — Сега съм женен мъж.
— Е, да. Така де, но въпреки това…
— Моите инвеститори са разтревожени от това внезапно поскъпване на цените. Всъщност са дяволски ядосани — тежкият му поглед прикова очите на Джейк.
Момчето остана спокойно.
— Какво говориш, Джино? Построихме хотел за чудо и приказ. Ще видиш, когато го отворим.
— За парите, които глътна, наистина трябва да е така.
— Не искам да се хваля — продължи Джейк, — но само почакай малко и ще видиш! Няма основание да се безпокоиш — спря да дърдори и махна с ръка на една филмова звезда, която минаваше край масата им. — Джанет, мила, изглеждаш страхотно. Как е Тони? Трябва скоро да си организираме едно събиране.
Джино не се остави да го будалка и хвана бика за рогата.
— До ушите ми достигна слух, че не всеки долар е постъпил в хотела. Говори се, че са отишли в джоба ти.
Джейк се изчерви и сърдито го погледна.
— Кой ги пуска тия слухове? Кой е този шибан кучи син, а?
Джино сви рамене. Реакцията на Момчето никак не му хареса.
— Просто слух. Нищо особено. Ако не е вярно, няма за какво да се тревожиш.
Този път Тайни Мартино летя с тях. Приличаше на червенокоса мечка, но всъщност беше царят на комедията от двайсет и пет години. Беше звезда, но се отнасяше към Джино все едно той беше царско величие.
— Никога не съм играл на сцена в заведение — каза той, — но заради Момчето и заради теб, Джино, ще
