си сериозни очи.
— к’во си ме зяпнал, бе? — сърдито му кресна тя.
Стивън не й отговори. Беше много объркан. Искаше мама. Искаше играчките си. Не обичаше тази стая. Сълзите напълниха очите му, натежаха и се плъзнаха по бузките му.
— Искам мама — изплака детето.
— Млък!
— Искам мама.
— Казах млък, изрод такъв! — замери го с обувка. Не успя да го улучи, но успя да му затвори устата. — По дяволите! — отново кресна тя, после се прозя, стана от леглото и приклекна няколко пъти, за да се раздвижи.
Съжителството с Лерой се превръщаше в истинска досада.
Отне им малко повече време, отколкото очакваха. Пет минути повече. Всички сводници обаче си приличаха — черни, бели, все тая. Увъртаха, сучеха, но си признаваха.
Лерой беше сводник като всички останали. След първия удар новият му моден костюм не беше нито нов, нито моден. Беше опръскан с кръв. Изплю част от зъбите си и се разрева като сополанко.
Останалото беше лесно. Пътуване до Харлем. Тясната, задушна и воняща стая. И дребната спарена смръдла. Големия Виктор я цапардоса по задника и й каза:
— Защо се влачи таквоз бяло маце като теб с тоя негърски задник? Айде, събирай си партакешите и чупката! Ще се върна да проверя.
Лил бързо погледна първо него, после Лерой. Една сополива хленчеща купчина в ъгъла. Викна му:
— Давай да се омитаме оттук! И двамата. Аз се махам, можеш да се басираш, в кърпа ти е вързано.
Детето беше живо и читаво. Сополиво, вмирисано, с няколко синини, но читаво. Сплит го метна на рамо, отнесе го до колата и го хвърли на задната седалка. Стивън не шукна. Беше вцепенен.
— Всичко стана като по ноти — кратко отбеляза Големия Виктор.
— Ъхъ — съгласи се Сплит. — Видя ли я оная дребна, смачкана кратуна. Сигур няма и петнайсе.
— Мръсна курветина.
— Ъхъ. Че беше мръсна, мръсна си беше.
— Точно по твой вкус, нали?
Двамата се засмяха.
Кери си получи детето обратно, но то не проговаряше, не проронваше и думичка. Само я гледаше с широко отворени очи, сякаш всичко, което му се бе случило, беше по нейна вина.
Тя го люлееше в прегръдката си, изкъпа го, намаза с мехлем синините, нахрани го.
Стивън само я гледаше. Не обелваше дума.
Тя тихо ругаеше Лерой и й се искаше горилите на Енцо да са убили кучия син.
Сузита пое нещата в публичния дом в свои ръце, докато Кери се грижеше за сина си в малкия апартамент на долния етаж, който беше тяхно неприкосновено убежище. Загубената гледачка на детето беше изгонена. Майка и син бяха останали само двамата.
Към единайсет вечерта Сузита позвъня по телефона.
— Господин Бонати пристигна току-сто — прошепна тя в слушалката. — Търси теб. Касах му ти долу са минута.
— О, Господи! — избухна Кери. — Не мога да се кача. Тази нощ не мога! Наистина. Не мога да оставя Стивън сам.
— Той бесен.
Кери неспокойно зачука с нокът по слушалката. Енцо Бонати какво си мислеше — че я притежава, че само да й подсвирне, и тя ще клекне в краката му?
Отговорът беше „да“ и тя го знаеше.
— Качвам се след минута.
Отиде в спалнята и погледна Стивън. Детето се мяташе в съня си. Ами ако се събуди? Тя трябва да бъде до него! Проклет да е Бонати! Проклети да са всички мъже.
Съблече робата си, напъха се бързо в една рокля, после сложи длан върху челото на Стивън и тихичко прошепна. Като молитва. Не, като клетва.
— Ще уредя нещо за нас, миличко. Ще избягаме двамата оттук. Обещавам ти.
Напълно облечен, с пура в устата, Енцо Бонати се беше изпънал върху леглото й.
— Върнах ти хлапето, а тебе те няма. Тук да не е почивен дом?
— Още не съм намерила нова гледачка — измърмори засегната от тона му тя.
Погледът му застина.
— Че намери. Не можеш да зарязваш току-така бизнеса.
— Да, господин Бонати. Сами ми дайте малко време.
— Утре ще получиш висококачествен наркотик. Струва шест хиляди долара. Искам парите да са ми в джоба до една седмица. Разбра ли?
— Да.
— Да, да. Какво става с тебе? Сърдита си като стара невестулка. Не заслужавам ли малко уважение?
Какво правеше той при нея? Защо не я оставеше на спокойствие? Та той беше Енцо Бонати, за Бога. Можеше да има всяка жена, която поиска. Защо нея?
— Какво искате да направя? — попита тя с глух глас.
— Леле, какво въодушевление — подигравателно подхвърли той.
Тя опита да се усмихне, но нищо не се получи.
Той дръпна от пурата си и погледна към нея, като че ли тя е мравчица, създадена на тоя свят с единственото задължение да го забавлява.
— Съблечи си дрехите. Искам да те гледам гола — посочи с пурата към единия от столовете. — Седни и се разкрачи.
Тя го направи. През цялото време си мислеше за Стивън, молеше се на Бога да не се събуди и се питаше как да избягат двамата от този мръсен живот.
Енцо започна да говори за жена си. Говореше отвратителни неща, но това го възбуди веднага. Колкото по-гнусни думи изричаше по неин адрес, толкова по- се надървяше.
Тя направи опит да изглежда съблазнителна, но й беше трудно, защото седеше гола на стола като инструмент. Искаше да изкрещи, да стане и да избяга. Енцо Бонати никога не се отнасяше с нея като с човешко същество, което има чувства и усещания. Тя беше една от стадото проститутки, а той притежаваше обори, пълни с такива из целия град.
Часове по-късно лежеше в мрака на малкия си апартамент. Стивън се мяташе и се въртеше в съня си до нея. За такава ли свобода беше работила толкова усилено? Да подскача като маймуна на верижка, щом Енцо само помахаше пръст? Да пробутва наркотиците му?
Дали Лерой щеше отново да се върне? Да души наоколо и да превърне живота й в ад? Да държи Стивън под око ден и нощ, всяка секунда? Не виждаше никакъв изход. И все пак… Бърнард Даймс. Щеше ли да й помогне той? Тази мисъл й се стори абсурдна, но не можеше да забрави как я гледаше онзи ден, на улицата… Да отиде при него и да му разкаже истината… Какво щеше да загуби, ако опита? Нямаше какво повече да губи.
Най-после заспа. Въртеше се и се мяташе в съня си. Също като Стивън.
Големия Виктор и Сплит донесоха малки пакетчета с бял прах. Кокаин. Нахълтаха и се държаха като стари приятели, намигаха и се шегуваха с Кери, настояваха да се позабавляват безплатно. Веднага. На място.
Тя веднага задоволи претенциите им. Изпрати Силвър с Големия Виктор, а на другия — Сузита. Отиде побесняла в кухнята и ги заряза.
