— Спинкай, миличко — с нежен глас каза на бебчето той.
Бавачката изнесе детето от стаята.
Няколко минути по-късно във всекидневната на къщата им в Ню Йорк се втурна Мария. Този дом беше подарък за нея от Джино, който не искаше тя да прекарва зимите в Ийст Хемптън, въпреки че Мария там се чувстваше най-щастлива — без значение какъв сезон е.
— Джино — възкликна тя. — Имам чудесна новина!
Изглеждаше като руса принцеса от приказките. С високи кожени ботушки и чудесно палто, обточено с астраганови кожи. Когато беше около него, усмивката не слизаше от лицето на Джино. Сега също се усмихна.
— И каква е тя, любима? — попита той, радостен дори само от присъствието й.
— Бременна съм! — обяви тя триумфално. — Този път ще бъде момче! Обещавам!
Новината го зашемети.
— Шегуваш се!
С един скок се озова до нея, взе я в прегръдките си, целуна я и я притисна силно до себе си. Нослето й беше студено и тя се сгуши в ръцете му като птиче, намерило топло гнезденце.
— Не е ли най-чудесната новина? — въздъхна доволна. — Толкова съм щастлива.
Той разкопча палтото й, обви ръце около тънкото й кръстче и отново я притегли в обятията си.
— Защо толкова искаш да бъде момче? На мен ми е все едно. Момче… момиче… близнаци.
— Я не ме баламосвай, ти искаш момче. Всички мъже искат момчета.
Той я прегърна още по-силно.
— Дрън-дрън.
— О, не ме стискай. Боли ме.
— А така сега по-добре ли е? — той постави ръцете си върху гърдите й и започна да ги гали.
— Джино! Не сега.
— Защо? Какво му е на „сега“-то.
— Нищо му няма, но… някой може да влезе.
Това целомъдрие й беше някак вродено. И много му харесваше.
— Това е нашата къща — наблегна той.
— Знам — опита се да се изплъзне от ръцете му. — Но сега е светло… всички са будни.
Той с усилие си наложи да остане сериозен.
— Тогава ще заключа вратата.
Тя изобщо не разбираше, че той се шегува. Погледна го свенливо и най-неочаквано се съгласи.
— Добре тогава.
Джино се изненада от внезапното й съгласие. Бяха женени точно от година и два месеца, но тя безотказно го възбуждаше както в първите дни. По природа беше чувствена жена, но някак не се съгласяваше с лекота да се любят. За него тази комбинация беше невероятно стимулираща.
И досега отказваше да правят френска любов, но той непрекъснато я предизвикваше и… май лека- полека я убеждаваше. Знаеше, че от него зависи да я доведе до състояние, в което тя ще бъде изцяло негова. Сега започна бавно да я съблича.
— Заключи вратата — прошепна Мария.
Той бързо го направи. Междувременно тя пусна щорите и дръпна завесите на прозорците, после отиде до мекия диван с дамаска на цветя.
Той внимателно се настани до нея, погали нежно бедрата й и свали всичките й дрехи, а тя дишаше с отворена уста и леко простенваше.
Остана само с ботуши. Понечи да ги събуе, но той я спря.
— Остави ги, изглеждаш по-секси.
— Джино!
Погали внимателно гладкия й стегнат корем, възхитен от новия живот, който растеше в нея. Неговото дете. Наведе се и целуна корема й, после постепенно устните му се спуснаха надолу, докато стигнаха коприненозлатните косъмчета между бедрата й. За миг помисли, че тя ще му позволи да продължи, но Мария се отдръпна и го издърпа да я целува по устните.
— Защо не? — промърмори той. — Нека отпразнуваме чудесната новина.
— Не сега — прошепна тя, — не тук.
— Защо?
— О, Джино! Не знам!
— Ще ти хареса.
— Друг път.
— Кога?
— Скоро. Обещавам. Само ми дай време…
— Добре — смъкна бързо дрехите си. — Цял живот е пред нас, нали, мила? — легна върху красивото й тяло и внимателно и нежно я доведе до оргазъм, която я остави доволна и изтощена.
— Обичам те — прошепна с радост тя.
— И аз те обичам. И Лъки. И него или нея, което расте в теб… — отново я прегърна, но телефонът ги прекъсна. Той стана и вдигна слушалката.
— Да? — изръмжа грубо.
— Джино, Енцо е. Трябва да се срещнем.
— Важно ли е?
— Повече от важно.
— В „Рикади“.
— В шест?
— Да.
Енцо Бонати имаше проблеми. Бизнесът с наркотици и проститутки, наред с другите неща, го поставяше в много по-опасно положение от Джино. Трябваше да се бори с нокти и зъби, за да запази мястото си на господар. Успяваше по единствения възможен начин. Елиминираше враговете си. Като мухи. Насилието беше любимият му метод да разрешава проблемите си. Джино не одобряваше това.
— Има два пътя към властта — казваше той. — Кръв и убийства е единият, но той само води до още убийства. Другият е да използваш ума си и да натрупаш състояние — като мен. И за хора, които постоянно се борят и успяват.
Енцо се ухилваше.
— Я не ми ги пробутвай тия. Никой не е стигнал далеч по твоя път. Освен големите пичове в играта.
Енцо беше прав. Големите пичове винаги успяваха.
Сега Енцо седеше на една маса в „Рикади“ — як, солиден мъж, с пъхнат ъгъл на салфетката под яката на ризата си и чиния с вълшебните спагети на Барбара пред него.
Джино се намести на стола срещу него.
— Здрасти, Енцо.
— Здрасти, друже.
— Как е Франческа?
— Добре. А Мария?
— Чудесно. Пак е надула корема.
— Моите поздравления. Да вдигнем тост за нероденото още бебе.
Махна към сервитьора, който веднага донесе чаша, която Енцо напълни с гъсто червено вино.
Двамата мъже тържествено се чукнаха.
— Наздраве — каза Енцо и добави: — Господ да те възнагради с момче.
Джино се засмя.
— Стига с тия глупости за момче, бе. Не ми пука какво ще бъде!
— Имам двама сина, които ще поемат нещата в свои ръце, когато аз си отида — заяви сериозно Енцо. —
