Трябва да мислиш за тези неща.
— Е, аз пък мисля, че още дълго, дълго време никъде няма да отивам. Можеш да заложиш на това.
— Ще заложа само при условие че се погрижиш за приятеля си във Вегас без много бавене.
— Знам. Само искам да се уверя, че съм намерил точно този, който ми трябва, за да го замести. Да държиш в ръце целия този бизнес във Вегас не е така лесно, както изглежда. Има много изкушения и не искам да минаваме пак през същото изпитание.
Енцо нави спагети около вилицата си и ги натъпка в устата си. Няколко капки сос петносаха салфетката.
— Носи се слух… днес стигна и до мен… че Момчето е продал своя дял на Пинки Касари във Филаделфия.
Джино не повярва на ушите си.
— Пинки Банана? Не вярвам.
— По-добре повярвай. Информаторът ми е много надежден.
— Е, хайде, Енцо, току-що говорих с Джейк. Щеше да ми каже нещо.
— Разкарай го тоя дребен мошеник. Не ми харесва. Хич не ми харесва — Енцо нави солиден куп спагети на вилицата и ги натъпка в устата си. — Ти ли ще оправиш тая работа, или аз да се заема?
Джино го изгледа гневно, заплашително. Умът му започна трескаво да пресмята. Момчето се оказа един играч на дребно. А парите, които той, Джино, беше дал на Пипа Санчес? Не беше му казала и дума, че Момчето се познава с Пинки Банана, да не говорим за това, че му е продал своя дял от акциите.
— Довечера взимам самолета — решително каза той. — Отговорността е моя, аз събрах синдиката. Не се безпокой за нищо.
— Не се безпокоя, Джино. И аз като теб съм много ядосан, че това еврейско лайно си мисли, че може да се измъкне сухо от водата.
— Е, няма въобще да се измъкне.
Енцо омете чинията си с залък от ръчно месения хляб.
— Това очаквах да чуя.
Имаше достатъчно време в самолета да размисли.
Имаше достатъчно време да състави точен план как да действа.
Ред и едно новобранче — Малкия Уили — седяха от другата страна на редицата седалки. Подаваха си шише чист бърбън и методично го пресушаваха.
Момчето не беше никакъв проблем. Въпреки че Джино изпитваше някакво съжаление, че трябва да се отърве от него. Срамуваше се за него. Но вината си беше изцяло на тоя сополанко.
Пинки Банана би могъл да бъде проблем. Зависеше от развръзката с Момчето.
Пинки Банана. Мръсник с пистолет. Така го беше запомнил Джино. Трудно му беше да си го представи какъв е станал сега — така наречения господин Касари, гангстерски бос. Но той беше направил кариера, беше си създал име във Филаделфия и там на него гледаха като на момче от върха. Момче ли? Трябваше сега да е на четирийсет и четири, бяха връстници. Джино можеше да му каже само няколко думи: Вземи си парите обратно, Пинки, и се омитай, по дяволите, от нашия бизнес.
Настани се в хотел „Бевърли Уилшир“. Ред и Малкия Уили се настаниха в съседни стаи. Джино продължаваше да държи под наем къщата в Бел Еър, но нямаше никакво желание да афишира присъствието си в Лос Анджелис. Беше по-добре да изненада Момчето.
Докато Ред уреждаше да отлетят за Вегас с частен самолет, Джино се обади по телефона в Ню Йорк и разговаря повече от час с Мария. Гласът й му действаше успокояващо, той май здравата се беше притеснил за това, което предстоеше да свърши.
— Ще се върна след няколко дни — увери я той. — Почивай, пий много мляко и взимай онези витамини, които ти предписа лекарят, когато беше бременна с Лъки.
Тя мило се засмя в слушалката.
— Джино! Говориш ми като майка.
Думата го жегна.
— Давам ти полезни съвети, а ти ми се смееш. Какъв пациент си ти?
— Не съм пациент — внимателно му възрази тя. — Аз съм една здрава жена, която чака дете.
— Много те обичам, когато си дебела като топка.
— Джино! Дочуване.
Беше се надървил само от гласа й. Взе си студен душ, облече се грижливо и попита Ред дали е уредил всички формалности.
— Всичко е наред, шефе — успокои го Ред. — Ангажирал съм машина за шест часа.
Пипа Санчес не беше във Вегас с Момчето. Беше докопала някаква второстепенна роля във филм с Кларк Гейбъл и беше в Холивуд, за да влезе във форма за предстоящите снимки. Поне така беше казала на Джейк. Всъщност, обслужваше един позастарял режисьор, който я държеше с обещание за някаква случайна епизодична роля и съответно очакваше компенсация. Ако Момчето разбереше, че се чука с друг, щеше да я убие. Беше й го казвал милион пъти.
Пипа беше момиче, свикнало да живее свободно. Когато Джейк й беше наредил да спи с Джино Сантейнджело, тя се изненада, но в себе си беше радостна. Разнообразието е основната подправка на живота, беше нейната философия. Но това не означаваше, че тя не харесва Джейк. Напротив, той беше много подходящ за нейния имидж. А при такава конкуренция имиджът е по-важен от всичко. Хранеше постоянни надежди, че ще успее да убеди Джино или Джейк да финансират някой филм. Увещаваше Джино повече от година — изпращаше му сценарии и му обясняваше какви печалби и изгода могат да се извлекат от някоя успешна продукция. Но… досега нямаше никакъв резултат.
Тези мисли я занимаваха, докато паркираше розовия си „Тъндърбърд“ на алеята за коли в къщата, в която живееше с Момчето. Беше вглъбена, хапеше долната си устна и се чудеше дали сценаристът, когото тайно беше наела да напише сценарий, е напреднал в работата си. Вярно, не беше успяла да заинтересува Джино с нито един. Но това беше едно, а съвсем друго да му даде специално написан за него сценарий. Естествено, щеше да има женска роля, за която тя щеше да бъде идеалната изпълнителка.
В къщата беше тихо и спокойно. Чуваше се само бръмченето на огромния хладилник в кухнята. Джейк направо не го понасяше този хладилник.
— Изхвърли го! — крещеше непрекъснато той. — Не мога да понасям тоя шибан шум!
Хладилникът остана. Беше единственият, който тя намери, достатъчно голям за нуждите на Момчето. Джейк се опасяваше, че случайно може да се отбие я Тайни Мартино, я Ерол Флин или някоя друга филмова звезда, да поискат нещо за ядене, а да няма нищо. Това можеше да му създаде репутацията на некадърник от Източния бряг, който не знае как се поддържа изрядно къща, камо ли хотел. И независимо къде се намираше Джейк — в града, в къщи или някъде на път — хладилникът беше зареден с всичко необходимо.
Пипа съблече роклята си. Под нея беше само с малки лъщящи черни бикини, внос от Европа. Те подчертаваха сладострастните й форми по един възхитителен начин.
Прекоси бялата всекидневна и излезе до басейна. Водата направо приканваше човека да се освежи. За момент се задържа на ръба, после си пое дълбоко въздух и се гмурна плавно, разцепвайки гладката водна повърхност като скутер. Пипа беше отличен плувец.
Джино я наблюдаваше. Седеше неподвижно на стол до прозореца на съблекалнята, досами басейна. Беше пристигнал в къщата преди петнайсет минути, беше дал на прислужника на Джейк сто долара да се разкара и се беше настанил да чака.
Пипа преплува басейна по дължина двайсет пъти и излезе.
Тогава той се показа от укритието си. Дрехите му не бяха подходящи за горещия калифорнийски климат — тъмен костюм, жилетка, синя риза, стегната традиционна вратовръзка. Изглеждаше наистина странно на фона на слънчевия ден.
Тя го зяпна изненадана.
— Джино! Господи! Откъде се появи? Изплаши ме!
— Разочарован съм от теб, Пипа — бавно каза той.
