оживено Пинки. — Разбираш ли, знам как да въртя бизнеса. Доведи ги, изстискай ги и ги изхвърли. Качваш ги на борда и да плуват към някоя от връзките ми в Южна Америка. Това е единственият начин.

— Така е — съгласи се Джейк, но тайничко сръга и намигна на една от шоугърлите — знак, че трябва да се заеме с Пинки и да оправи настроението му.

Тя се понацупи, но Джейк беше шефът.

— Господин Касари — изгука тя, — възхищавам се на костюма ви. Какъв фин плат.

Пинки остана видимо поласкан.

— Тъй ли мислиш, кукличке? Мене пък ме възхищават твойте цици. Как се пипат, а?

Тя не можа да му обясни как, защото точно в този момент Джино Сантейнджело влезе в салона за частни тържества и над масата надвисна паника. Момчето пребледня въпреки слънчевия си тен. Долната челюст на Пинки Банана увисна и устата му остана отворена.

— Здрасти, момчета — каза безгрижно и весело Джино. — Това частно парти ли е, или може да поканите външен човек?

Знаменитостите в другия край на масата изобщо не обръщаха внимание на новодошлия и думите му. Продължиха да пият и да се веселят.

Но трите шоугърли усетиха, че нещо не е наред, съдейки по очевидното стъписване на Джейк.

— Джино! — възкликна той. — Какво правиш тук?

— Как да разбирам въпроса ти? Като поздрав ли? — подхвърли Джино, придърпа един от столовете и седна до тях.

— Н-но… нали току-що говорихме по телефона — заекна Джейк. — Ти беше в Ню Йорк.

— Е, важното е, че сега съм тук — усмихна се Джино. — И моят стар приятел Пинки Банана е също тук, както виждам. Как си, авер? Отдавна не сме се виждали, а?

Пинки хвърли отровен поглед към Джейк, после се опита да се усмихне на Джино.

— Изхвърлих това Банана преди много години.

— Така ли? И къде го изхвърли?

Момчето разбра, че е в беда. Започна да любезничи и да се умилква.

— Хей, радвам се, че си тук. Много неща станаха и исках да разговарям с теб. Думите му сега се лееха бързо и гладко. — Ще те запозная с всички в офиса ми. к’во ще кажеш? Да вървим още сега!

Джино сякаш издълба дупки с погледа си. Черните му очи гледаха смъртно студени.

— Ти, шибан тъпако — изсъска той, — много късно е за всякакви обяснения и разговори. Дяволски късно е.

Три месеца по-късно, в една ранна утрин Джино беше отишъл — както всеки ден по това време — в стаята за игра на Лъки. Тя беше вече на десет месеца. Едно прелестно малко човече с черни живи очи и тъмни къдрици.

— Кое е бебето на тати? — нежно попита той и я вдигна от кошарката й. — Коя е малката принцеса на тати?

Лъки изгука весело. Той я притисна до себе си и вдъхна топлия бебешки аромат, който излъчваше. Почувства се прекрасно. Точно в този момент в стаята бързо влезе Мария. Изглеждаше разстроена.

— Джино — тя пъхна вестник в ръцете му, — този мъж не работеше ли за теб?

Той взе вестника и хвърли поглед първо на заглавието, после очите му пробягаха и по дописката.

ДЖЕЙК КОЕН ОТКРИТ В ПУСТИНЕН ГРОБ

Разложеният труп на Джейк Коен — Момчето беше открит днес в ужасяващ гроб в пустинята на десет мили от Лас Вегас. Страховитото откритие направиха двама пътували на автостоп туристи в 10 часа сутринта, след като снощната свирепа пясъчна буря разкрила импровизираната гробница.

Разказът продължаваше с всички подробности. Джино го прочете отгоре-отгоре.

Горкият Джейк! Търсеше си го и го намери.

— Е?

Джино се сепна и осъзна, че Мария стои до него и го наблюдава.

— Да — нехайно потвърди той, — същият е.

Тя почака той да каже още нещо, но Джино не го стори. Обърна се към Лъки и отново започна да си играе с нея.

Мария повече не повдигна този въпрос. Докосна нежно бузата му и каза:

— Какво ще искаш за закуска?… Дали пък днес да не ти приготвя нещо по-специално?

Той се засмя и я сграбчи за задника.

— Аз вече мога да си хапна нещо специално.

— Джино!

Винаги успяваше да я възмути и изненада. Това страшно му харесваше.

По обяд в „Рикади“ беше претъпкано. Барбара и децата й припкаха из заведението, натоварени с горещи пици върху метални подложки и гарафи с вино.

Джино си поръча лазаня, въпреки че беше сложил един-два килограма. Енцо дори не опитваше нещо друго освен спагети по болонски. Алдо напоследък ядеше само телешко.

— От това отслабвам — каза Алдо, унищожи телешкия стек на три вълчи огромни хапки и махна на едно от децата да му донесе още.

— Не думай! — подигра го беззлобно Джино и се загледа как Алдо сръчно се залавя с неутолим апетит с втората порция. — Бая си отслабнал.

Енцо ядеше спагетите си бавно, съсредоточено, с неизменната салфетка, затъкната под яката на ризата му.

Тримата мъже седяха на маса в самия ъгъл в задната част на ресторанта. Двете маси до вратата бяха заети от техните телохранители. Ефектът от изненадата при нападение беше добре известен от години.

— Във война сме — проговори накрая Енцо — и искам веднъж завинаги да й сложим край.

Джино кимна, че е съгласен и обобщи:

— Отървем ли се от Пинки, край на войната.

— Длъжни сме да го направим — каза Енцо. — Не ми трябват никакви шибани кучи синове да ми смърдят под носа. И хич не ми пука кой е той.

Джино пак кимна.

Пинки създаваше само проблеми в Лас Вегас. Веднъж Джино се беше опитал да се разбере с него мирно и тихо. Дори беше му предложил да върне парите за акциите на Джейк, но когато той категорично отказа, реши да му ги върне чрез свой пратеник. Пратеникът беше намерен два дни по-късно на паркинга пред „Мираж“ с куршум в главата, а парите все още бяха в куфарчето му. „Този път не успя да ми резнеш топките. Веднъж ме разкара, но втори път няма да стане. Имам дял от «Мираж» и ще продължа да го имам“ — беше казал Пинки по телефона на Джино. Това наля масло в сблъсъка помежду им.

Хората на Джино бяха стабилно поставени в „Мираж“. Но Пинки беше твърдо решен да превземе хотела и да го подчини изцяло под своя власт — дори със сила, ако се наложеше. Бяха извършени три убийства: на управителя на казиното, на сервитьорка от коктейл-бара и на едно крупие. А убийството пречеше на бизнеса. „Мираж“ започна да губи популярност, щом тези случаи станаха известни.

— Аз ще уредя всичко — каза Джино. — Има един главорез в Бъфъло, който ще го премахне.

Енцо кимна.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

На първи април петдесет и първа Пинки Банана се събуди късно. Сегашната му жена — която той ласкаво наричаше с любимия си прякор Пираня — спеше до него. Хъркаше. А това го вбесяваше.

Спалнята миришеше на кучешки лайна. Пинки ритна жена си, за да я събуди.

— Шибаните ти помияри! — изкрещя той. — Пак са го направили!

Вы читаете Шансове
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату