— Не те моля, момче, нареждам ти. Ясно ли ти е?
Дарио побърза нервно да кимне.
— А аз? — попита настойчиво Лъки.
— Какво ти?
— Как какво, щом Дари ще започва да навлиза в бизнеса, аз също искам да се уча.
— Ти си момиче, това не е за теб — каза Джино меко.
В душата на Лъки се надигна ярост. Четири години гневна ярост! Черните й очи блеснаха студено. Погледът й стана суров и неподвижен — като неговия.
— Защо не? — попита тя и настоя: — Защо не!
— Казах, защото си жена — отвърна спокойно Джино. — Омъжена жена, която трябва да стои при съпруга си и да се държи както подобава на достойна съпруга — спря за момент, сякаш да размисли нещо, и добави: — И вече е време да имаш бебе. Какво чакаш още?
— Какво чакам още ли? — Лъки направо се взриви. — Чакам първо да живея, това чакам!
Джино погледна към Коста, после вдигна ръце в престорено отчаяние.
— Чуваш ли? Да живее. Тя иска да живее. Не й стига, че има най-хубавото, което може да се купи с пари…
— Включи в списъка и съпруга — сърдито извика Лъки. — Купи ми и съпруг с шибаните си пари. Ти…
— Това е достатъчно!
— За мен не е достатъчно. Искам повече — изкрещя тя и се изправи. — Защо Дарио да има шанс, а аз не?
— Стига, Лъки! — гласът на Джино беше леден, режеше.
— Защо, а? По дяволите, защо?
Двамата настръхнали се гледаха. Убийствено. Впили един в друг черните си очи. Баща и дъщеря. Еднакви.
— Защото аз ти нареждам, ето защо. И си дръж езика. Дамите не говорят като теб.
Тя сложи ръце на кръста си и го изгледа арогантно.
— Не съм никаква дама — в гласа й имаше нещо повече от подигравка. — Аз съм Сантейнджело. И съм същата като теб — и ти не си никакъв джентълмен.
Черните очи на Джино я пронизаха. Исусе Боже!, помисли си той. Каква фурия съм отгледал! Дадох й всичко, което може да се купи с пари. Какво още иска?
— Защо просто не млъкнеш и не си седнеш на задника — уморено каза той.
Той изобщо не искаше да я чуе! Тя вече наистина избухна:
— О, разбира се! Накарай я да млъкне. Тя е просто жена, какво значение има тя? Затвори й устата. Ожени я за някого и толкова! На кого му пука дали е щастлива, или не? — пое дълбоко дъх и изсъска: — Ти си един шибан тиранин, който си мисли, че жените стават само за ебане и готвене. Дръж ги в спалнята и в кухнята, където им е мястото! Така ли правеше и с мама, преди да я убият? Заключваше ли…
Зашлеви я силно през лицето — рязък, болезнен удар, от който думите й секнаха.
Коста скочи.
— Джино!
Дарио не помръдна. Местеше притеснен очи от единия към другия.
Лъки отчаяно се мъчеше да не ревне с глас. Изгарящи сълзи се стичаха по лицето й.
— Мразя те — изсъска тя. — Мразя те и в червата. И никога не искам да те виждам повече.
— Лъки… — започна Джино.
Но тя като хала избяга от стаята. Дочу думите му, които долетяха зад гърба й.
— Дечурлига! Да се чудиш какво да ги правиш. Стремиш се… уж го правиш за тяхно добро… Жена в бизнеса… трябва да си се побъркал… Чувствителна… Исусе Боже, всички са толкова чувствителни…
Тя изобщо не беше чувствителна. Беше гневна. Яростно, студено гневна.
Защо избяга? Защо не остана да се защити? Защо не му разказа как живее? Защо не го убеди да й даде шанс?
Стивън, 1971
След срещата с Кери Стивън се зае още по-упорито с работа. Беше му много трудно да не изпълни желанието й да започне частна практика. Чувстваше се задължен, особено след брака си със Зизи. И така, най-вече за да достави удоволствие на Кери, той постъпи на работа във фирмата на Джери като съдружник. Издържа шест месеца. След това кротко се разбраха с Джери, останаха си приятели, и той се върна към обществената практика.
— Знам какво искаш за мен, мамо — каза той на разочарованата Кери — и, повярвай ми, аз също го искам. Но, разбираш ли, необходимо ми е да знам, че върша нещо полезно. А да защитавам интересите на богати дами срещу още по-богати корпорации не е моята представа за това.
Кери се опитваше да го разбере. Не й беше никак лесно да гледа как Джери става все по-богат и по- известен, докато Стивън се блъскаше къртовски с работата, която наричаше полезна.
Наскоро отново беше започнал да излиза с момичета.
— Дулото ти ще хване ръжда, ако не го смазваш — беше го посъветвал Джери. Неговият най-добър приятел, който беше изчукал жена му… Не, по-добре да не си спомня за това…
Малко неохотно и колебливо той отново започна да мисли за секс. Отначало само понякога, после все по-настойчиво. Първото момиче, с което легна след развода, беше студентка по право с великолепна коса — гъста, къдрава, стегната в десетки прелестни плитчици. Първото момиче след Зизи. Мислеше си, че ще му е трудно след цяла година въздържание. Не беше. Нито трудно, нито нещо особено. Все едно да си топнеш палеца на крака в хладка вода, след като месеци наред не си го мил. Но му хареса. Можеше обаче да живее и без него.
След това момичетата влизаха в ежедневието му и излизаха оттам свободно, без ангажименти. Нямаше да допусне втори път никоя жена да го води за оная му работа. Никога.
Работеше упорито. Спеше с жени, когато му се приискаше. Виждаше се често с Кери, за да навакса пропуснатото. Винаги изглеждаше очарователна и самоуверена, но Стивън изпитваше съмнения, че тя е наистина щастлива. Опитваше се да разговаря с нея по този въпрос, но тя моментално сякаш се отдръпваше зад стена, когато разговорът опираше до нейния живот.
Точно тогава му възложиха делото Бърт Шугър и кариерата на Стивън рязко се промени.
Бърт Шугър беше незначителен криминален престъпник, мошеник на дребно. Арестуван по обвинение за брутално изнасилване на петнайсетгодишно момиче и откаран в предварителния арест. Полицаят, който го бе задържал, му каза:
— Ще си го получиш и ще ти дойде нанагорно, гадняр скапан. Когато ти пръснат от ебане шибания задник в дранголника, можеш да се обзаложиш, че никога повече няма да помислиш да направиш подобно нещо.
— Аз съм невинен, господин Баркли — заяви Бърт Шугър на Стивън по време на първата им среща. — Цялата работа беше скалъпена.
Стивън гледаше жалкия, хленчещ Бърт, от чиито очи капеха сълзи. Беше готов да му повярва. Тоя
