стъпалата боси.
— Водата готова ли е? — попита той. После внимателно я изгледа и попита: — Добре ли се чувстваш?
Тя вече не плачеше и действително се чувстваше спокойна, сякаш огромна тежест беше паднала от раменете й.
— Да, добре съм — прекара пръсти под очите си, за да почисти размазалия се от сълзите й грим. — Но понякога една песен събужда забранени спомени.
— Съжалявам. Ако знаех, щях…
— По дяволите! — неочаквано се разсмя тя. — Нямаше как да знаеш, нали? Защо винаги си така дяволски вежлив?
Винаги когато решеше благосклонно, че не е чак толкова нетърпима, тя изтърсваше нещо и направо го стряскаше. Само преди миг изглеждаше като беззащитно дете, после устата й започна да мели и тя отново се превърна в истинска кучка. Разглезена нюйоркска покорителка на мъже.
— Мина ми през ума, че ще се размърдаш и ще приготвиш кафето — студено каза той.
— Тук съм на гости — натърти тя.
— Без да си канена — не й остана длъжен той.
Лъки скочи от дивана, готова да се хвърли в атака.
— Ако моето присъствие тук те затруднява… — започна нападението си тя.
Без да обръща внимание на думите й, Стивън тръгна към кухнята. Водата за кафето беше почти извряла.
— Черно? С мляко? Захар? — извика оттам той.
— Черно. Без захар. Нали няма да имаш нещо против, ако и аз си взема един душ?
— Направо, първата врата вдясно.
Тя намери банята. Беше мръсна и разхвърляна. Употребявани кърпи по пода. Косми в умивалника. Нахвърляни вътре самобръсначка, флакон с дезодорант, освежител за уста, паста и четка за зъби. Гледката достави истинско удоволствие на Лъки — оказа се че не във всичко е Господин Изряден.
Затвори вратата, разгледа съдържанието на аптечното шкафче и реши да си напълни ваната. Защо да не си го позволи? Той току-що й каза, че може да използва банята, нали така!
Останал сам в кухнята, Стивън жадно отпи от горещото кафе. После вдигна слушалката на телефона. Беше още доста рано да се обади на Кери. Или на Ейлийн. Но това не важеше за Боби.
— Хей, приятел, какво става? — нападна го веднага Боби. — Опитвам да се свържа с теб почти през цялата нощ.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че заседнах в асансьора в сградата, където е офисът на Джери?
— Без никакво съмнение. Градът е полудял. По-добре позвъни на Ейлийн, за да й кажеш че си добре. Обаждам й се всеки час да я успокоявам.
— Тя добре ли е?
— Защо да не е. Била си е вкъщи, когато токът спря. По-добро място от това няма. Улиците приличат на джунгла, човече!
— Знам. Виж какво, Боби, току-що се прибирам. Исках само да ти предложа да се видим около десет и половина. Тогава ще уточним всичко.
— Мислиш ли, че трябва да стане днес? — попита неспокойно Боби.
— Шансът е на наша страна. Ако не днес, утре сигурно.
— Не изтрайвам вече да пипна това мръсно копеле. Непрекъснато сънувам кошмари, че е надушил опасността и се готви да издуха нанякъде.
Стивън хвърли поглед към вратата.
— Бонати никога няма да се покрие. Убеден е, че неговите адвокати ще го измъкнат, както са го измъквали повече години, отколкото ти си живял. В ръцете ни е, Боби, не се притеснявай.
— Знам, знам. Такъв съм си, притеснителен. Не ми обръщай внимание.
— Хайде, задръж топката. Ще се видим в десет и половина — затвори телефона и изпи кафето си. Червата му изкъркориха и това му напомни, че стомахът му е празен. Проклет да е, ако се захване да приготвя закуска и за Лъки. За предпочитане беше да си стои гладен.
Къде се бавеше тя? За един душ стоеше твърде дълго в банята. Самопокани се, създаде му куп неудобства, а сега спокойно се разполагаше в неговия апартамента и му късаше нервите. Погледна часовника си. Едва седем и половина. Времето направо се влачеше. Приближи до вратата на банята и силно почука.
— Какво правиш вътре? — извика той.
— Във ваната съм — тя се провикна. — Искаш ли да дойдеш при мен?
Панически се отдръпна от вратата. Ама че беше устата! Можеше да го направи. Като нищо! Да се напъха при нея във ваната, пък да я види тогава какво ще прави.
Знаеше какво ще направи. Не беше от тези, които само си приказват. Вече достатъчно я беше опознал. Тя казваше това, което мислеше.
Отиде в спалнята си и включи портативния си радиоапарат, за да чуе последните новини:
Отпусната във ваната, Лъки се наслаждаваше на хладката вода. Без да усети, лицето й грееше в усмивка. Самата тя се чувстваше прекрасно, преливаше от енергия. Най-накрая пусна духа от бутилката. Странно, но възкръсналите спомени за случилото се, за Марко, за нея самата съвсем не я потиснаха. Дори се почувства някак окрилена, след като изля сълзите си. Това беше доказателство, че отново може да обича, да чувства, да мисли за друг човек. В продължение на две години беше способна само на бегли познанства с добре изглеждащи мъже, които приключваше за една нощ, без да изпита желание да ги види отново. Само секс. Без чувства. Без душа. А Марко би искал да живее пълноценно — и физически, и емоционално. Сега беше убедена в това.
В ума й се въртяха планове за бъдещето. Налагаше се да действа бързо, след като Джино се връщаше. Беше много мил жест от страна на Енцо да поеме бизнеса във Вегас, но „Маджириано“ беше неин. И тя не биваше да изпуска момента, за да възстанови ръководството си. Иначе Големия татко бързо-бързо ще се заеме с всичко, а тя отново ще си остане малката хлапачка. Уязвимата, тъпа, емоционална жена.
Коста беше прав. Не трябваше да предава управлението на хотела в други ръце. Никога. Но сега това не беше най-важният проблем за решаване. Енцо щеше да разбере. Първо трябваше да събере парите, които й се полагаха. Коста водеше отчет за сумите, но — в негов стил — само за законните. А те бяха малка частица от големите пари. Според Коста Бонати им дължеше над милион долара и ако направените от него инвестиции с тези пари в нейна полза бяха поне наполовина печеливши — а така казваше той! — тогава този милион трябваше да се е удвоил. Е, не беше зле за момиче, което се размотава насам-натам и не прави нищо.
Всъщност не беше така. През последните две години нейната безгранична енергия беше насочена към превръщането на почти фалиралата фирма за козметика в една от най-престижните козметични компании в Америка. За нея беше истинско удоволствие ролята на еднолична господарка и наистина успя да създаде феномен в козметичната индустрия. Сега беше готова да се върне във Вегас.
Водата във ваната започна неприятно да студенее. Потопи се за последен път и се изправи. Разтърси мокрите си къдрици като уличен помияр.
Установи, че единствената хавлиена кърпа е вече употребена от Стивън и хвърлена на пода. Открехна вратата и промуши главата си навън.
— Хей — извика тя, — трябва ли да изчукам набързо някого тук, за да получа чиста кърпа?
Той препече филийки и ги намаза с масло, към тях прибави бъркани яйца с парченца шунка.
