За две седмици той я видя два пъти. Леонора учеше в пансион за млади дами и се връщаше у дома само в края на седмицата. А това обстоятелство не беше най-удачното за начало на един любовен роман. А че е любовен роман, Джино изобщо не се съмняваше.
Не останаха никога сами. Дори не бяха разговаряли. Но въпреки това тя знаеше какво става с него. Той просто усещаше, че знае. Беше уловил мимолетните й остри погледи, които хвърляше към него от другата страна на масата в трапезарията. Лъчезарните й сини очи следяха всяко негово движение, изящните й устни многозначително потръпваха, а ръката й често-често се вдигаше, за да отмести един палав кичур, който падаше върху челото й.
Интересно, но той нито един път не я пожела като жена. Чувствата му бяха съвършено различни. Искаше да се грижи за нея, да я защитава… да се ожени за нея… някой ден.
Исусе Боже! При тази мисъл лицето му разцъфтя в усмивка. Я го виж ти, докъде стигна. Едва деветнайсетгодишен, минал през затвора, изпечен гангстер, без никаква истинска перспектива в бъдеще. След като бе изплатил адвокатския хонорар на лекето, наето да го защитава, му останаха точно две хиляди седемдесет и пет долара. Това едва ли можеше да се нарече осигуреност. Но все пак не беше зле, че ги има. Плюс амбицията да натрупа състояние — законно или незаконно. Беше убеден, че един ден ще го има. А когато настъпеше този ден, Леонора беше тази, която ще бъде с него.
Накрая издебна възможност да сподели с нея своите планове. Оставаха му още две седмици и после щеше да поеме обратния път за Ню Йорк. Госпожа Зенокоти го харесваше, но май не беше особено симпатичен на стария Зенокоти. Не че не беше учтив, дори добронамерен. Очите му обаче издаваха, че цялата ситуация не му е по вкуса. Искаше Джино да изчезне от живота им и колкото по-скоро, толкова по- добре. Джино разчиташе желанието му все едно беше обява във вестник.
Леонора Зенокоти беше наясно защо Джино се заглежда в нея. Това я смущаваше, но едновременно и я ласкаеше.
— Мисля, че е страхотен — сподели тя с най-близката си приятелка Дженифър. — Но никога не ми казва дори думичка. Само очите му се лепят по мене, когато сме на масата. Какво да направя.
Дженифър считаше, че приятелката й участва в най-романтичната история на света.
— Защо аз си нямам някой, да седи срещу мен и да ме гледа — изля разочарованието си тя. — За Коста дори не съществувам.
— Коста ли? Та той е по-малък от теб. Как е възможно да харесваш този маляк.
— Е, седем месеца не са кой знае каква разлика. А аз наистина го харесвам… Знаеш, че го харесвам.
— Защо тогава не прекараш края на седмицата с нас? Ще бъде много весело.
Дженифър пристигна в края на седмицата заедно с Леонора. Над масата в трапезарията започна истинско стълпотворение от разменяни погледи. Мери и Франклин Зенокоти изобщо не си даваха сметка за разгорелите се младежки вълнения, които изпълваха атмосферата. Франклин се оплака, че го боли глава, и се оттегли в кабинета си, без да изчака кафето. Мери го последва след няколко минути.
За първи път Джино се оказа в една стая с Леонора без родителите й. Почувства се някак свободен. И я заговори:
— Как си? Как е училището?
Преди да му отговори тя облиза пребледнелите си устни.
— Добре е, благодаря.
Замълчаха. Чувстваха се неловко. Леонора реши да му помогне малко.
— А ти как си? Харесва ли ти в Сан Франциско?
Преди Джино да успее да й отговори, Коста се намеси:
— Всичко е точно. Прекарваме чудесно времето си.
Леонора сви устни. Изведнъж осъзна каква голяма промяна е настъпила у Коста след пристигането на Джино. Беше станал по-достъпен, някак отворен, което й харесваше. Но сега се ядоса, че отговаря на въпросите, които не беше задала на него, а на Джино.
Пак замълчаха. Сега тишината наруши Дженифър.
— Защо не отидем да поплуваме? Толкова е топло… мисля, че ще ни бъде весело.
— Дадено — съгласи се Джино. — Идеята е страхотна.
— Тате няма да ни разреши… — започна Леонора.
— Тате няма да разбере — прекъсна я Коста. — Сигурно вече е взел хапчетата си против главоболие и ако не вдигаме много шум…
— Защо не отидем на плажа? — неочаквано предложи Джино. — Там можем да вдигаме шум колкото душа ни иска.
— Вярно бе! Хайде! — Дженифър от сърце обичаше да се забавлява. — Жестоко, нали!
Леонора попари ентусиазма й.
— Не можем да излезем извън къщи — важно заяви тя.
— Значи не ти се иска да ме опознаеш по-добре? — впери поглед в нея Джино.
Леонора едва не припадна от разтърсващата тръпка, която премина през цялото й тяло и срути неписаната забрана.
— Само да си взема банския тогава. Хайде, Дженифър, ще ти дам един от моите. Горе ще ги облечем и ще си обуем джинсите върху тях.
— Страхотни сте — кимна Джино, преливащ от възхищение.
Половин час по-късно четиримата плуваха в тъмните води около пристана.
— Неповторимо е! — пискаше възторжено Дженифър. — Коста, хайде да се състезаваме.
Джино доплува по-близо до Леонора. Дългата й руса коса беше събрана и закрепена с шнола на тила. Близо до тях беше закотвена малка рибарска лодка.
— Не ме бива много в приказките — изстреля бързо той, — но искам да ти кажа какво чувствам.
Пулсът на Леонора се ускори.
— Да? — едва чуто каза тя.
— Ами… значи… както знаеш… Господи! Не знам какво е любов, какво трябва да изпитва човек… Ако тя е студ, аз съм се смръзнал… разбираш ли? — посегна към ръката й. — Направо съм леден.
Леонора не се отдръпна.
— Знам какво искаш да кажеш — прошепна тя. — Мисля, че и при мен е същото.
— Охо! — щеше да се пръсне от щастие. Чувство, което не беше изпитвал досега.
Продължиха да кръжат във водата. След това той обхвана много внимателно главата й с ръце и нежно я целуна по устата. Дори не се опита да долепи тялото си в нейното, но тя се отпусна, отвърна на целувката му и той усети парещото докосване на гърдите й, на топлите й бедра… Знаеше, че тя усеща възбудата му, която не можеше да контролира въпреки студената вода.
— Обичам те, обичам те — шепнеше той между целувките.
— И аз, Джино, и аз…
Ръцете му сами потърсиха гърдите й. Тя не го отблъсна. Толкова дълго беше прекарал в абсолютно въздържание… Но жената, която сега държеше в ръцете си, бе Леонора и той обузда инстинктите си.
— Мили Боже — прошепна той. — Не искам да става така.
— Защо? Толкова е хубаво. И двамата го искаме. Защо да не го направим — целуваше го страстно. — Никога досега не съм се чувствала така.
В този момент Коста и Дженифър ги приближиха. И двамата шумно пляскаха във водата.
— Оу — поглези се Дженифър, — ама никак не сте интересни. Нали щяхме да се състезаваме.
Джино неохотно се отдели от Леонора.
— Да, щяхме — събра цялото си самообладание той.
— Наистина — съгласи се и Леонора, все още задъхана.
— Тогава тръгвайте първо вие! — изкомандва Джино. — Ние сме след вас.
— Ама нали точно това направихме — оплака се Дженифър. — Хайде, ваш ред е.
— Май е време да си тръгваме — намеси се Коста. Беше му някак неловко, защото усещаше, че между Джино и сестра му започва нещо. Беше ги видял да се разделят, когато двамата с Дженифър ги наближиха. Не си даваше сметка защо, но това не му хареса. Джино го изпреварваше и макар да му беше приятел,
