Франклин извади от бюрото си пачка пари, отброи сто долара и ги подаде на Коста.
— Надявам се, че ще прекараш добре, синко — каза той добродушно, макар да го гризяха съмнения дали не е сбъркал, като е разрешил на Коста да замине в Ню Йорк. — Сестра ми и съпругът й са чудесни хора, ще те приемат с отворени обятия. И ти непременно трябва да им покажеш уважението си.
— Да, сър — думата уважение откъсна Коста от мислите му и го върна към действителността. — Разбира се, сър.
Джино отиваше един път в седмицата, в уговорено време, на посещение при Вера. Беше му дошло до гуша да я заварва с клиент, не му беше приятно, затова й каза, че ще идва при нея в сряда вечер и иска тогава да е свободна. Тя се стараеше да спазва уговорката им и с нетърпение очакваше пристигането му. Обикновено отиваха да гледат някой филм, после се отбиваха да хапнат нещо леко и да изпият по един млечен шейк. Бяха странна двойка, долнопробната застаряваща щърба проститутка и здравият силен млад мъж, преливащ от енергия.
— Имам достатъчно, за да се откажеш от твоята работа — казваше й Джино всяка сряда.
— Я си дръж парите! — сопваше му се тя. — Какво да прави стара брантия като мене без някакво занимание — после се ухилваше. — Пък и си обичам работата.
Джино изпитваше съмнения дали Леонора ще приеме Вера. Но беше решил да ги запознае с надеждата, че все някак ще се спогодят. Щеше да разкаже на Леонора живота на Вера, щеше да й обясни и това, беше убеден, щеше да оправи нещата. Леонора беше толкова сърдечна, нямаше начин да не разбере, щеше да прояви съчувствие и щедрост… Щеше да проумее факта, че в живота има много други неща извън тяхното безметежно брачно съжителство в Сан Франциско.
Всеки път, когато мисълта за Леонора минаваше през ума му, той изпитваше силно вълнение. Собствено семейство! Не можеше да чака повече. Съпруг и съпруга!
Джино Сантейнджело.
Леонора Сантейнджело.
Семейство Сантейнджело.
— За какво си се замислил, Джино? — попита го Вера. — Защо не си пиеш шейка?
— Хей — буйно възкликна той и плесна с ръце. — Как ти се струва? Леонора Сантейнджело. Как ти звучи, а?
Вера разгърна въодушевлението му до небесата.
— Звучи чудесно!
Кери, 1928
Уайтджак се запиля някъде цяла седмица.
Отначало Кери се разтревожи, после се ядоса.
— Той може да се грижи за себе си, миличка — успокои я Люсил. — Ние също можем. Ще се върне, скоро ще се върне, ще видиш.
— Откъде си толкова сигурна? — гневно я попита Кери.
— Няма как да не съм, миличка. Та нали тук са неговите двайсет и три костюма!
Люсил се оказа права. Една сутрин Уайтджак влетя в апартамента свеж като краставичка, очарователен както винаги.
— Къде беше? — изкрещя Кери.
Той властно прекрати крясъците й.
— Замълчи, жено. Обикалях, за да намеря оная платиненоруса мъжкарана, за която ви говорих.
— Аз пък си помислих, че си тръгнал на колене да молиш опрощението на Мадам Мей…
Той се засмя.
— Да се върна при оная кучка? Ти ме взимаш за някой друг, миличка!
— Можеше да ме предупредиш, че ще отсъстваш. Притеснявах се…
Той разтвори робата й, обхвана гърдите й и се заигра със зърната й.
— Не знаех, че трябва да се разписвам в регистър…
— Ох, Уайтджак! — ласките му мигновено унищожиха съмненията й. Вече копнееше да го зарадва. — Люсил и аз през тази седмица събрахме триста долара! — обви ръцете си около него и го притисна силно към тялото си. — Те са за теб, мили!
Той нежно я отдели от себе си.
— Хайде, облечи се и стягай багажа! Днес се местим!
— Какво имаш предвид?
— Нищо по-различно от голям апартамент в хубав квартал.
Очите й щяха да изскочат от изумление.
— Как го направи? Мислех, че нямаме пари.
— Колко пъти съм ти казвал, че това е моя работа. Само да го видиш — изцяло преобзаведен!
Дебелакът, захапал пура, се усмихваше доволно на приятелите около него. Бяха трийсетина мъже. Успели бизнесмени на средна възраст, добре похапнали и доволно пийнали.
Бяха се събрали в мъжка компания да отпразнуват оттеглянето от бизнеса на един от тях. На Артър Стювъзънт. Довчерашна акула в бизнеса с инвестиране на капитали.
Дебелакът, организатор на тържеството, високо вдигна ръката си, в която сега държеше пурата, за да даде сигнал за началото на веселбата.
— Джентълмени — обяви той толкова развълнуван, че чак гласът му трепереше, — тази вечер имам малка изненада за вас. Нещо уникално! Нещо, което ще бъде истински венец на тази чудесна вечеря — после кимна към чернокожия мъж, останал досега незабелязан от другите, скрит зад една завеса в края на залата. — Започвайте!
Уайтджак тупна Кери по задника.
— Хайде, жено! Направи го!
Кери се колебаеше.
— Не искам да го правя… — започна тя.
Той нетърпеливо обели очи нагоре.
— Нали сме го правили вече! Давай! Щом толкова не ти харесва, друг път няма да го правим.
Тя неохотно се изсули изпод завесата.
Посрещнаха я одобрителни възклицания и смях. Тя бегло им хвърли поглед. Само неколцина стояха като втрещени. В същия миг от скрития грамофон гръмна късаща нервите протяжна мелодия от Ню Орлиънс, която изпълни залата като звук от автомобилна тромба.
Кери започна да танцува. С червена рокличка, която едва покриваше дупето й, червени копринени чорапи, жартиери с къдрички и обувки на висок ток с катарама отпред. Под роклята беше чисто гола.
Уайтджак я наблюдаваше как се извива между масите. Беше малко скована и се кълчеше, но не беше лошо. Той тупна по задника едрата бяла жена до себе си.
— Хайде, Доли, покажи на малката как трябва да се направи. Давай, кукло!
Тя се засмя и оголи конските си зъби.
— Ама и тебе си те бива, Уайтджак!
Изскочи иззад завесата — една грамада от люлеещи се цици и задник, натъпкани в тясна яркожълта рокля.
Уайтджак завъртя глава и се усмихна. Доли беше като манна небесна! Тя му разкри секрета как могат да се печелят пари от шоу програми по поръчка.
— Ти имаш ли акъл в главата, та да си хабиш времето с клиенти. Лайняна работа! — беше отрязала тя още при първата им среща в един танцувален салон. — Дай ми свестни мацета и ще спечеля купища зелени гущерчета.
Той остана с нея една седмица — за да обсъди въпроса и да вземе решение. Доли беше във възторг, когато й каза за Кери и Люсил.
— Дама пика и джокерче! — екзалтирано изписка тя. — Няма начин, шибаното бъдеще ни е в кърпа вързано!
