— Защо ми го казваш?
— А ти защо мислиш, че ти го казвам — зелените й очи се присвиха като на котка. Тя вдигна ръка да погали гърдите му.
Той нямаше нужда от друга покана. В края на краищата под лъскавите си бижута Клемънтайн Дюк беше жена като всяка друга. Той сериозно откликна на поканата и се зае с нея. Направо в стаята, под светлината на градинските свещи.
Тя въздишаше. Стенеше. Мъркаше. Произнасяше името му отново и отново, когато достигна оргазъм. След това се усмихна и каза:
— Знаех, че ще бъдеш чудесен. Беше малко груб и прибързан, но още си млад…
Той се засегна. Досега никоя не се беше оплаквала от него.
— Хей, какво искаш да кажеш с това „груб“?
— Ще ти покажа.
И наистина му показа. Поведе го стъпка по стъпка през това, което бяха направили. Само че сега тя командваше парада. И го водеше да прави нещата много бавно, много, много нежно.
— Вместо да смучеш зърната ми, гали ги с езика си — учеше го тя. — Виж колко ти е добре, когато аз го правя — тя казваше истината. — Когато си в мен, не тласкай като бесен. Забави темпото, изучавай ме. Не помпаш автомобилна гума, отдаваш се на твоята сладка страст…
— Моята какво?
— Твоята страст. Желанията на тялото ти…
— Хей, я говори на английски.
Тя мило му се усмихна.
— Добре. Стори ми се, че си толкова отдаден и съсредоточен върху мисълта да задоволиш жената с теб, че забравяш за собственото си удоволствие.
— Защо, и на мене ми е гот — възрази той.
Тя нежно сложи пръста си върху устните му.
— Разбира се. Един оргазъм. Едно изригване. И толкова. А аз искам твоето удоволствие да продължи заедно с моята върховна възбуда.
Той боцна с пръст гладкия й бял задник.
— Ей, не разбирам нито дума от това, което ми казваш.
— Ще разбереш, само ти трябва малко време.
И той наистина разбра. Още на следващия път.
Месеци по-късно двамата си доставяха такава върховна наслада, че той едва изчакваше седмичните им срещи. Вече знаеше какво е искала да му каже първия път. Дори научи какво означават някои от думите. Пикантен… Хедонистичен… Плътски… Това, което правеха, означаваше всички тези думи. Джино си мислеше, че е добър, но едва сега разбра, че преди само се е заигравал със секса.
Веднъж се озова лице в лице със сенатор Дюк, след като беше правил любов с неговата жена. Самодоволството му го подтикна да се нахвърли върху недостатъците на съпруга.
— Не бъди толкова глупав — вразуми го мило тя. — На него не му пука. Той има свои собствени интереси. Нали ти казах. Освен това той те харесва. Казва, че си умен. И докато сме дискретни…
След това тя бе настояла той да задържи Синди като своя приятелка, с която постоянно живее. А когато се видя с момичето, му заяви:
— Никога няма да те ревнувам заради нея. Задръж я. Поне ще знам, че всяка сутрин си имаш закуска.
Той получаваше повече от закуска. Синди бе станала незаменима. Готвеше, чистеше, поддържаше дрехите му изрядни, шофираше колата, когато се налагаше. И най-важното — водеше на отчет сметките от многобройните му бизнес операции. Наред с тези екстри продължаваше да бъде страхотно красиво маце.
През тези шест бурни години Джино Сантейнджело достигна върха. Естествено с малко помощ от старите си приятели.
Чарли Лучано, който бе получил прякора Лъки Лучано, защото успя да се върне невредим от едно еднопосочно пътуване.
Енцо Бонати беше напуснал Чикаго и се бе установил в Ню Йорк след славното клане в Деня на Свети Валентин на четиринайсети февруари хиляда деветстотин двайсет и девета година. Тогава седем гангстери бяха изправени до стената на един гараж на Кларк Стрийт в северната част на Чикаго и бяха разстреляни с картечница от конкурентна банда. Някои казваха, че това било работа на Енцо и че той се измъкнал, преди да го настигне възмездието… Но това бяха слухове, които никога не бяха доказани черно на бяло.
Алдо Динунцио. Верен, добросъвестен и упорит съратник, роден крадец, който следваше гласа на кръвта и беше извършил безброй такива деяния. Сега, отдавна женен за Барбара Рикади, която му беше стъпила на врата и го въртеше на малкия си пръст. Баща на две деца. Очакваха да се роди третото.
И сенатор Осуалд Дюк. Най-важният от всички приятели.
Ако не беше той, какъв ли щеше да стане Джино Сантейнджело? Може би щеше да си остане незначително гангстерче, което си изкарва прехраната с доставка на нелегален алкохол? Да се занимава с третокласен бизнес? И да пръска парите си по костюми, коли, партита и жени…
Сенатор Дюк узакони парите на Джино. Изпълни обещанието си. Взе веднъж няколко хиляди долара, после още няколко хиляди… И ги инвестира в сигурни акции.
С Джино не му беше лесно. Той обичаше парите в брой — в банковия сейф, откъдето винаги можеше да си ги вземе.
— Довери се на Осуалд — бе настояла Клемънтайн. — Той ще те направи богат.
Постепенно, докато виждаше от страниците на „Уолстрийт Джърнъл“, че парите му се удвояват и утрояват, той започна да й вярва. И когато през пролетта на двайсет и девета Осуалд настоя да продаде акциите си и да реинвестира сумите в чужбина, той веднага се съгласи.
В началото, когато видя, че продадените му акции увеличават стойността си, той се разгневи.
— По дяволите! — избухна той. — Защо трябваше да ги продаваш!
— Почакай и ще видиш! — кратко му отговори сенаторът.
И пред очите на всички на двайсет и девет октомври двайсет и девета година Фондовата борса и пазарът на акции се сринаха и повлякоха със себе си много хора и техните съдби. Този крах постави началото на Голямата депресия в Америка.
Само че тя не засегна Джино.
От този ден Джино безпрекословно правеше това, което го съветваше сенаторът Дюк. Разбира се, той от своя страна му се отплащаше с услуги, които изникваха в хода на приятелството между двамата. Не бяха нещо сериозно. Сенаторът поставяше леко ръка върху рамото му и казваше.
— Гледай да се справиш сам, момчето ми.
И Джино се справяше.
Наистина, какви услуги само! Бяха най-разнообразни. От сплашване на млад чернокож джаз-музикат със загуба на топките, ако отново се опита да установи контакт със сенатора до предупреждение на незначителен репортер на малък вестник, който искаше да публикува статия, неудобна за сенатора.
Услугите бяха толкова незначителни и се искаха толкова рядко, че Джино дори не се замисляше. Не възразяваше и с готовност изпълняваше това, което по-възрастният мъж го караше да прави. В края на краищата Джино чукаше жена му и благодарение на него правеше пари. Какво повече можеше да иска?
Енцо Бонати се бе преместил в Ню Йорк точно навреме. С рухването на Фондовата борса и пазара на акции и последвалите ги паника и страх разцветът от двайсетте години отиваше към своя край. Парите, които някога бяха в изобилие, сега се оказаха кът. И заведенията, в които се продаваше нелегално внесен алкохол, спуснаха кепенците в целия град. В резултат на тази стагнация избухнаха продължителни кървави разправи между гангстерските банди. Настъпи ерата на гангстерските войни, каквито не бяха виждани досега. Нямаха достатъчно пари, за да преместят на друго място бизнеса си, затова с нокти и зъби бранеха териториите си.
Основната война се водеше между двама гангстерски босове от старата школа. Бяха известни като Мустакатите любимци — Джузепе Джо, кръстник Мазерия и Салваторе Маранцано.
