— Ама аз какво? Да не съм тукашният посредник?
— Направи го за мене, Лъки. Моля те.
Тя въздъхна.
— Да, разбира се. Като че ли нямам нищо друго наум.
Табита настани Санто на едно канапе и се погрижи накратко да му представи гостите.
— Виждаш ли жената с дългата червена коса? Това е Лесли Кейн, навремето е била проститутка. Баща ми не го вярва, нито пък майка ми, но аз го знам.
— Откъде знаеш? — попита Санто.
— Маникюристката на майка ми ми каза, тя знае всичко. А мъжът с нея — той е някакъв използвач, безработен актьор, който живее с нея. Ето там е Лъки Сантейнджело — онази с черната коса. Контето с нея е Алекс Уудс. Знаеш ли кой е той?
— Разбира се, че знам — нацупи се Санто. Мислеше си, че това момиче не се отнася много мило с него.
— Добре, значи, за него се говори, че си пада само по дръпнати очи. Предполагам, че онова там е неговата приятелка — онази със смешното име.
— Откъде знаеш всичко това?
— Наблюдавам — каза Табита, докато въртеше златната халка на пъпа си. — Виж Купър Търнър — чука всичко, което се движи. И Винъс Мария — тя също.
— Какво каза? — лицето на Санто почервеня.
— Чу ме. Винъс е голяма развратница. Чука наред.
— Не говори така за Винъс — разгневи се той.
— Защо? Познаваш ли я?
— Да. Тя е чудесна.
— Ха! Вижда се колко много знаеш. Точно сега чука масажиста си, защото не може да си намери никого другиго, откакто изхвърли Купър. Тази вечер се е прицелила в Джони Романо — той пък чука всичките си приятелки на задната седалка на колата си. Обзалагам се, че нощес ще си тръгне оттук с нея.
— Имаш мръсна уста — каза Санто.
— Да? — подигра му се Табита. — И се обзалагам, че ти би дал всичко, за да видиш мъничкото си членче в нея.
— Какво изобщо правим тук? — Лъки каза на Винъс. — А и какво правиш с Джони Романо?
— Добре, добре — хвана ме — много е долно — Винъс направи овча физиономия. — Исках да дойда тук тази вечер — дори само за да видя лицето на Мики, когато вляза. Той е останал с впечатлението, че ще му духам, ако ми даде ролята в „Гангстери“. Смятам да му пусна въдицата, а след това може би да му забия някой шамар, когато ми се пусне.
— Страхотна идея — произнесе Лъки. — Удряш плесница на Мики Столи, докато той ти се пуска — това определено е за корицата на „Нюзуик“.
Винъс се засмя.
— Да, ама никой няма да повярва. Ще кажат, че аз съм му се пускала.
— Нося ти добри новини — каза Лъки. — Тук става нещо доста сложно — и е свързано с Мики. Обаче според Алекс ти си Лола, а Лесли е извън играта, но не трябва да казваш нищо тази вечер.
— Сигурна ли си? — попита Винъс.
— Алекс сам ми го каза.
— О, Господи, какво успокоение! Сега няма да трябва да духам на Мики!
— Нали не си го мислила сериозно?
Винъс пак се засмя.
— Ама ти какво си мислиш? А между другото, как така ти си с Алекс?
— Ами той е… приятел.
— О, хайде, Лъки, говориш с мене. Алекс те следва навсякъде с онзи поглед. Нали знаеш кой поглед имам предвид?
— Нека да те питам нещо?
— Какво?
— За Алекс Уудс. Аз негов тип ли съм?
— Скъпа, ти си толкова готина, че можеш да си тип на всеки.
И двете се засмяха.
Алекс дойде при тях.
— Готово — обади се Лъки.
Той се усмихна на Винъс.
— Как си?
— По-добре, откакто чух новините.
— Да ги запазим за себе си. Ще говорим утре.
— Трябва обаче да озаптя Джони — той е решил да защитава честта ми и да ми осигури ролята.
— Но не му казвай защо.
— Разбира се, че не.
— И като говорим за озаптяване… — каза Лъки. — Какво смяташ да правиш с него на връщане за в къщи?
— Нищо, по дяволите — усмихна се Винъс. — Съвсем точно: nada17!
Абигейл направи, каквото й каза Мики — накара прислужницата да сложи още едно място на масата, докато самата тя се опитваше да не показва недоволството си. Мразеше нещата да не вървят по начина, по който искаше тя. Дъщеря й изглеждаше като емигрантка от лош клип на Мадона; синът на семейство Ландсман беше дебел и непривлекателен; Лъки Сантейнджело караше всички да се чувстват неудобно, а Мики се държеше като възбуден ученик — похотливо се влачеше подир Винъс, сякаш никога досега не беше виждал чифт цици.
Обаче Абигейл отказваше да позволи на каквото и да било да провали прекрасната й вечеря. Наложи на лицето си подходяща усмивка и плесна с ръце.
— Вечерята е сервирана — развълнува се тя. — Ще се отправяме ли към трапезарията?
ГЛАВА 51
Името й беше Клаудия и доколкото това засягаше Лени, тя беше ангел. Беше му върнала желанието да живее, а това означаваше всичко — даде му надеждата, че има бъдеще.
Той беше разбрал, че се намира в Сицилия. Как беше попаднал тук и защо, беше още загадка. Клаудия му беше казала всичко, което знаеше. Беше открила, че на баща й Фурио и на приятеля му Бруно им се плаща, за да го държат затворен в пещерата. Някой от Америка ги беше наел да го направят и тя подозираше, че това е сестрата на Бруно.
— Коя е тя? — беше попитал той.
Клаудия каза, че тя е много богата жена, която живее в Лос Анджелис. Доколкото Клаудия знаеше, никой не подозираше за него — освен Бруно и Фурио. В момента Бруно беше в болницата — беше претърпял автомобилна катастрофа — със счупен крак. Фурио не беше в селото — беше отишъл по работа. Ето защо нея я бяха натоварили да му носи храна.
