— Сигурно.
— Да се обадя ли на Айзък? — попита Бриджит. Сега, след като беше говорила с Лъки, се чувстваше по-добре. — Той ще се чуди какво ли ми се е случило.
— Защо искаш да бъдеш с някого, който се интересува единствено от това, да се надруса до дупка?
— Че какво лошо има в това?
— Ти си в началото на голяма кариера. Не смесвай нещата.
— Говориш като майка ми.
— О, страхотно. Само защото се опитвам да бъда единственият разумен човек наоколо.
— Не. Права си. Майка ми никога не би казала нещо подобно. Тя беше твърде заета да чука наред рок- звезди.
— Всички знаем, че не си имала нормално детство — въздъхна Нона. — Както и аз.
— Предполагам, че ако можем да живеем повече от родителите си, ще сме направо късметлии, нали? — обади се Бриджит.
— Точно така — съгласи се Нона. — Да си лягаме.
— Да си лягаме? — възкликна Бриджит. — Ама има още четиридесет и пет минути до полунощ.
— Бриджит…
— Добре, добре.
Алекс наблюдаваше вратата в очакване Лъки да се върне. След пет минути вече знаеше, че това няма да стане.
— Извинете ме — каза той и стана от масата. Излезе от трапезарията, спря един сервитьор и го попита:
— Къде е госпожица Сантейнджело?
— Не знам, господин Уудс.
Той излезе през входната врата и се обърна към момчето на паркинга:
— Госпожица Сантейнджело тръгна ли си? Взела ли е колата ми?
— Не, господин Уудс, поръча такси.
Почти му хрумна да изчезне бързо, но Абигейл и Мики никога нямаше да му простят, да не говорим пък за Тин Лий, която седеше до него със замръзнала на лицето й усмивка. Господи, как се беше докарал до това положение?
Лъки правеше каквото си иска. Някога и той бе такъв. Сега обаче той беше типичен холивудски играч и следваше линията, по която можеше да направи шибания си филм, а Лъки отново му беше избягала.
Върна се в трапезарията.
— Абигейл — каза той. — Лъки не се чувстваше добре и се прибра у дома си.
Абигейл и Мики се спогледаха.
Дона се усмихна, триумфирайки горчиво. Беше спечелила. Беше изгонила кучката. Сега единственото, което трябваше да измисли, беше как да се отърве от нея завинаги.
ГЛАВА 54
Вечерята у семейство Столи продължаваше.
Джеф се напиваше все повече, Лесли се цупеше. Абигейл се суетеше още повече. Мики ставаше все по-дързък, Алекс — все по-ядосан, Тин Лий — все по-напрегната, Джони — все по-възбуден. Винъс флиртуваше още повече. Джордж беше млъкнал напълно, Дона бе съвсем потисната. Вероника говореше все по-силно, а Купър ставаше все по-резервиран.
Веднага след като сервираха кафето, Алекс скочи.
— Хайде — каза той на Тин Лий и грубо я изправи на крака. — Кажи „довиждане“.
Бяха застанали отвън, пред къщата, до забележителните си коли.
— Не би ли искал да дойда с тебе в дома ти? — попита Тин Лий и кротко постави на бедрото му малката си ръка.
— Знаеш ли, Тин Лий — той осъзнаваше, че няма никакво желание да я залъгва повече. — Това не е подходящо за никого от нас.
— Моля, Алекс? — обади се тя и отдръпна ръката си.
— Аз не мога да те направя щастлива.
Очите й се напълниха със сълзи. В течение на месеците, през които беше с него, въпреки че не бе най- големият любовник на света, тя беше свикнала той да бъде винаги край нея. Дълбоко в себе си усещаше, че и той има нужда от нея, защото тя беше спокойното влияние върху неговия иначе бурен живот. Дали обаче той го разбираше?
— Алекс… — започна тя.
Той я отряза.
— Сега не искам да говорим — рязко изрече той.
— Но ако не поговорим сега, кога?
— Виж какво, започвам да правя филма си, много съм зает. Дори изобщо не трябваше да излизам.
— Тази вечер посетих майка ти — тихо проговори тя. — Проведохме интересен разговор. Разгледах семейния ви албум. Бил си много сладко момченце, Алекс.
— Защо го направи? — беше побеснял от това, че Доминик си е позволила такава недискретност.
— Майка ти е самотна, Алекс. Тя много те обича.
— Не желая да слушам какво мислиш за мене и за майка ми — ядно отговори той. — Искам да ни оставиш на мира. Доминик не е твоя приятелка, нали?
Тин Лий въздъхна.
— Какво искаш от една жена, Алекс? — попита тя. — Какво може да те направи щастлив?
Той не й отговори веднага — просто обмисляше въпроса.
— Мир — каза най-накрая. — Това, което искам, е мир.
Винъс и Джони Романо си тръгнаха почти веднага след Алекс. Разположил се удобно на задната седалка в колата си, Джони протегна дългите си крака и наля на Винъс още шампанско.
— Беше наистина досадно, скъпа — заяви той. — Тези хора изобщо не знаят как да се забавляват.
— Може пък това да е тяхната представа за забавления — отбеляза Винъс.
Джони приглади назад силно напомадената си коса — като на истински латиноамерикански филмов любовник.
— Е, те водят доста тъп живот.
— Абигейл не мисли така.
Той отпи шампанско направо от бутилката.
— И защо ми каза да не споменавам нищо за филма?
Тя пусна една малка триумфална усмивка.
— Защото… аз получавам ролята.
Той се усмихна широко.
— Хей, скъпа, сигурно е заради нещо, което аз съм казал.
— Сигурна съм, че е така, Джони.
— Тогава да празнуваме — предложи той. — Искаш ли да отидем у нас?
— Че какъв празник ще е това?
— Не се отказвай, преди да си видяла — проточи той. — А искаш ли да видиш, скъпа?
— Какво? — попита тя, сякаш изобщо не беше разбрала намека му.
