— Хайде стига бе.
— Срещнах я преди години в Швеция, докато работех като сервитьор. Тъкмо си беше направила операцията.
— Хайде де.
Той се засмя.
— Купър никога няма да забележи разликата.
— Знаеш ли, че си лош? Защо не му каза?
— И да проваля красивия роман? Нямаше начин — и той се засмя. — Значи… Цяла вечер те гледах как дърпаш ухото на Мики.
— Много ми е навит. Какво мога да направя?
— О, скъпа, скъпа — назоваваш нещата така, както са в действителност.
— Тайната на успеха ми — уверено се усмихна Винъс. — А сега, Джони, ще съм ти много благодарна, ако ми позволиш да изляза от колата ти.
Той направи каквото поиска тя и й каза „лека нощ“, без да настоява.
Тя се успокои — не беше в настроение да води битка с прекалено любвеобилната латиноамериканска кинозвезда. Първото нещо, което направи, беше да прослуша телефонния си секретар. Имаше много съобщения от Родригес — молеше да я види — и едно щастливо — от Рон.
— Последвах съвета ти, сладурче — казваше Рон. — Местя се.
Не казваше къде се мести, иначе тя щеше да му се обади.
Отправи се към бялата си гардеробна, докато събличаше червената си рокля в движение. Телефонът иззвъня. Като се надяваше да е Рон, тя се втурна и се обади от спалнята.
— Здравей, Купър се обажда.
— О… Здрасти.
— Изглеждаше много секси тази вечер.
— Какво искаш, Куп? — попита тя и седна на ръба на леглото, чудейки се дали е открил истината за Вероника.
— Просто исках да ти кажа „здравей“.
— Не е много оригинално.
— Писнало ми е вече от новости.
— На тебе? Никога!
— Мислех си… — започна той.
— Какво?
— О, за страхотния брак, който имахме.
— Как можеш да говориш такова нещо, след като твоята мисия е да изчукаш толкова много жени, колко е възможно?
— Знам — той звучеше разкаяно. — През целия си живот съм правил точно каквото си исках и жените сами идваха при мене. След това те срещнах, влюбих се в тебе и се оженихме. Бях толкова самолюбив и глупав. Сега разбирам, че съм направил голяма грешка.
— Какво е станало? Да не си се скарал с модела? Или пък си нямаш никоя, а?
— Имам много, но проблемът е, че не ги искам.
— Наистина — тя не пожела да му провали вечерта с историята на Джони.
— Ами ти? Романо нахвърли ли ти се в колата? Нали знаеш, той се шегува с всичките си приятели — казва на всекиго, че ако веднъж качи някое момиче на задната седалка на колата си, духането му е в кърпа вързано.
— Би трябвало да ме познаваш по-добре.
— Може ли да дойда?
— За какво?
— Да поговорим… Това е всичко, обещавам.
Тя знаеше, че трябва да каже „не“, но се почувства слаба. Той използва мълчанието й.
— Странно съвпадение — каза. — Точно сега съм близо до вас.
— Добре — произнесе тя въпреки горчивата си преценка. — Идвай.
Колата на Джони Романо се носеше надолу по булевард „Сънсет“. Той седеше на задната седалка и говореше по телефона с Лесли.
Тя отговори, докато хвърляше поглед на Джеф. Той се беше проснал по средата на леглото й, все още с дрехите, и хъркаше като заклан. Господин Романтичният отново атакуваше.
— Ти ми даде телефонния си номер и аз го използвам — каза Джони. — Този мъж се чуди какво правиш в момента.
— Къде е Винъс?
— Защо трябва да съм с Винъс, след като имам твоя телефон, скъпа? — гласът му звучеше секси, като на големия мъж — използваше го, за да прелъстява безотказно. — Какво ще кажеш да пийнеш с мене?
Джеф повърна и се претърколи през леглото, оригвайки се на алкохол.
Лесли си мислеше за Купър. Той сигурно се чувстваше добре с онази голяма кобила с огромните конски зъби. Беше й тъжно — беше обичала Купър през целия си живот и за няколко вълшебни седмици го беше имала, а сега той вече не я искаше. Не беше честно.
— Мога да те взема след пет минути — каза Джони. — Само ми кажи къде трябва да паркирам колата си и, скъпа — повярвай ми, — ще съм там.
Алекс подкара право към къщата на Лъки на брега. На вратата го спря охрана.
— Добър вечер, господин Уудс — учтиво каза мъжът. — Госпожица Сантейнджело спомена, че може да наминете.
— Тя е споменала? Добре.
— Тя каза също и че не желае да я безпокоят.
— Остави ли съобщение за мене?
— Госпожица Сантейнджело каза, че ще ви се обади утре, господин Уудс, и ви моли да не й звъните тази вечер.
— О… хубаво… добре…
Алекс се качи отново в колата си, ядосан, че Лъки си играеше с него. В един момент му се доверяваше. В следващия се отнасяше към него като към напълно непознат. Той разбираше, че тя има проблеми, но защо не му позволяваше да й помогне?
Тръгна към дома си, изпълнен с чувства, каквито никога преди не беше изпитвал. Това любов ли беше? Защото ако беше, значи, любовта е вечно оплакване. Реши, че трябва да се вземе в ръце, да забрави за Лъки Сантейнджело и да се концентрира върху това, което правеше най-добре. Филми.
Охраната почака, докато Алекс потегли обратно, и звънна на Лъки.
— Господин Уудс беше тук. Казах му, че ще говорите с него утре.
— Благодаря, Енрико — изрече тя.
Седна на леглото си и се пресегна за снимката на Лени в сребърна рамка. Толкова много й липсваше. Усмивката му, присъствието му, начинът, по който правеше любов, разговорите с него.
Това не можеше да бъде заменено. Още не, в края на краищата.
