Майната му.
Беше объркан. Не беше искал да го прави с Табита — през цялото време се беше пазил за Винъс. И шибаната Табита беше пристигнала и беше провалила всичко.
Ами ако нещата, които бе казала за Винъс, бяха истина? Че Винъс не е нищо друго освен развратница и курва?
Внезапно му хрумна, че Табита изобщо не беше виновна. Трябваше да обвинява Винъс. Ако не я беше видял на вечерята у семейство Столи и ако Табита не му бе казала всичките тези неща за нея, той нямаше да се надруса така, че да не знае какво прави.
Да. Винъс беше отговорна за това, че нямаше да получи ферари. Нейна беше вината. Тя беше съсипала живота му и той щеше да я накара да си плати за това.
— Това е за тебе — каза Купър и се надвеси над Винъс.
Тя се претърколи в леглото и мързеливо се протегна.
— Какво? — промърмори полузаспала.
— Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, днешната преса и това…
Тя се помъчи да седне. Купър държеше сребърен поднос и всичко, което бе изредил, беше наредено върху него. Той беше съвсем гол и внимателно балансираше подноса точно под възбудения си пенис.
Тя започна истерично да се смее.
— Ама ти какво правиш? — възкликна тя и седна.
— Нищо — лицето му беше безизразно.
— А аз какво правя? — изохка тя — осъзнаваше, че е прекарала нощта със съпруга, с когото смяташе да се развежда.
— Да не би отново да се влюбваш в съпруга си? — предположи той, докато се опитваше да я очарова с хубавата си усмивка.
— О, не… Веднъж беше достатъчно, благодаря ти, Купър. Ти си много забавен, но аз накрая разбрах — не ставаш за съпруг.
— Колко други мъже ти правят закуска? — попита той жално. — Къде другаде можеш да получиш такова обслужване?
— Хмм… — тя все още се усмихваше. — Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, възбуден… Може би отново ще трябва да помисля.
— Виж — той дръпна члена си от подноса и седна на края на леглото. — Знам, че това, което направих, е непростимо. Ако ти беше постъпила така с мене, аз вероятно щях да си отида. Истината е, че си научих урока, и сега искам отново да се съберем.
— Хмм… — промърмори тя отпуснато.
— Миналата вечер бях с една от най-желаните жени в Америка. И знаеш ли какво? Зарязах я и изтичах насам, за да съм с тебе.
— Ха! — тя не помръдваше.
— Какво означава това „ха“?
— Според господин Романо — а той ги разбира тези неща — Вероника си е сменила пола.
— Господи! Винъс! Това е абсурдно. Не може да е вярно.
Тя се изкиска.
— Предполагам, че си взел правилното решение, Куп.
Той се намръщи. Можеше ли това да обясни липсата му на интерес? Трябва да се е обадил инстинктът му за самосъхранение, спасявайки го от… от какво?
— Ние си принадлежим, Винъс — настоятелно произнесе той, без да й позволи да смени темата. — И ти го знаеш.
— Купър — отговори тя със сериозно лице. — Този нов филм, който съм на път да започна, е много важен за мене и…
— Тази нощ не беше ли специална? — прекъсна я той, фиксирайки я с ледено-сините си очи. — Не беше ли най-страхотната? Заедно ние наистина сме нещо — всеки го казва.
Тя се усмихна при спомена за невероятния начин, по който той правеше любов.
— Трябва да призная, Куп — ти имаш такава техника — като никой друг…
— И нека да те уверя — оттук нататък ще я пазя само за тебе.
Тя искаше да му повярва. Обаче говореше Купър Търнър — мъж с дългогодишната репутация на отчаян женкар. Веднъж вече беше опитала с него… Щеше ли да бъде толкова глупава да го направи отново?
И сега той беше тук — с ново обещание.
— Всичко, за което те моля, е още един шанс. Хайде, скъпа, знаеш, че това е правилно.
Тя се почувства слаба.
— Е… Вероятно можем да се виждаме — като че се запознаваме отново.
— Мислех, че отново се запознахме тази нощ.
Тя отново се изкиска.
— О, да, и аз бих искала още от това снощи… и утре и… Ако нещата вървят добре… Е… Евентуално бихме могли да поговорим за това, да се преместиш отново тук.
— Дадено — той се усмихна широко.
— Сега трябва да ме извиниш — каза тя и скочи от леглото. — Трябва да говоря с агента си.
— Обичам те, когато ставаш сериозна — той я хвана за раменете и опря гърба й о леглото.
Тя се усмихна… Какво, по дяволите… Още един опит не би я убил.
Лъки пристъпи иззад мраморната колона и заговори Мортън Шарки във фоайето на сградата в Сенчъри сити, където беше неговият офис.
— Здрасти, Мортън — каза тя, свали тъмните си очила, марка „Порше“, и го фиксира с черните си очи.
Той сепнато отстъпи назад.
— Изненадан си да ме видиш?
— Ъъъ… Лъки — той почти заекваше. — Това е… ъъъ… изненада. Какво правиш тук?
— Дойдох да те видя.
— Така ли? — развълнува се той.
Тя се приближи.
— Откакто направи своя малък фокус в „Пантър“, вече не бях в състояние да се свържа с тебе, въпреки че всеки ден ти оставях съобщения, казвах на секретарката ти, че е спешно, и по два пъти ти изпращах факсовете. Майка ти не те ли е научила, че не е културно да не се отговаря?
— Извинявай, Лъки. Бях изключително зает.
— Ти ме продаде, Мортън — равно каза тя. — А това не ми харесва.
Той зае отбранителна позиция.
— Направих това, което беше най-доброто.
— За кого? — студено попита тя. — Ти беше моят бизнес съветник. Помогна ми да поема контрола над „Пантър“, след това започна да действаш зад гърба ми и ме прецака. — Пауза. — Не го разбирам, Мортън. Освен ако някой не те е принудил да се държиш толкова неетично.
Той започна да се приближава към асансьора, като се опитваше да увеличи разстоянието между себе си и нея.
— Ъъъ… Лъки, ти все още имаш четиридесет процента от „Пантър“. Сигурен съм, че с Мики начело студиото отново ще започне да печели…
Тя застана пред него и му прегради пътя.
— Точно като преди, а? Ти по-добре от всеки друг знаеш, че той ще провали студиото.
— Такива неща се случват — промърмори той — беше го срам да я погледне. — Бизнесът си е
