бизнес.
— Грешка номер едно — застана на страната на Дона Ландсман.
— Госпожа Ландсман е уважавана бизнес дама.
— Не. За твое сведение госпожа Ландсман е вдовицата на Сантино Бонати.
По лицето му премина тревожна тръпка.
— Ама ти за какво говориш?
— Спомняш ли си семейство Бонати? Сигурна съм, че трябва много пъти да съм ти разказвала историята.
Той се взираше мълчаливо в нея и си мислеше, че затова Дона Ландсман беше толкова нетърпелива да поеме контрола над „Пантър“.
— За твое щастие днес съм в добро настроение — продължи мило Лъки. — Затова ще ти дам възможност да се реабилитираш. Адвокатът ми ще уреди да ми продадеш твоите пет процента от „Пантър“ плюс твоята половина от акциите на „Пантър“, които имаш в „Конкуест инвестмънтс“. Това ще ми върне в ръцете контролния пакет. След това искам да разиграеш същия сценарий — точно както го направи за Дона. Аз ще си седя в офиса, когато я доведеш, и ще й кажа, че вече не е в играта. О, да, и направи така, че и Мики Столи да е с нея. Искам лично да уволня този дебел задник.
По лицето на Мортън се изписа колебание.
— Аз… Аз не мога да направя това.
— О, да, Мортън, определено можеш. — Дълга пауза. — Между другото, как е жена ти? А децата? — Още една дълга пауза. — Предполагам, че Дона още не им е показала записите.
Лицето му пребледня.
— Какви записи?
— Мортън, ти си добър бизнесмен, обаче трябва да разбереш, че когато си имаш работа с някой като Дона — или всъщност като мене, — не си на своя територия. Не само Дона те държи в ръцете си, но сега и аз имам копие от записите.
— О, Боже! — изохка той. — Моля те, не постъпвай така с мене.
— Съдействай ми, Мортън — студено каза тя. — И аз ще уредя всяко копие от записите — включително и оригиналът — да бъде унищожено. А ако не… Е… Лично ще се погрижа жена ти да ги види, защото си бил много лошо момче и заслужаваш да бъдеш наказан.
Раменете му потръпваха — той беше пред припадък.
— Исусе! Какво съм направил? — измърмори той.
Лъки въздъхна и поклати глава.
— Не разбираш ли? Не се предполага свестните хора да изневеряват на жените си — особено с малолетни проститутки. Не е хубаво. Бракът е договор. А в моя свят договорът означава нещо.
Тя се обърна и си тръгна и остави Мортън сам. Лицето му беше придобило пепеляв цвят.
Лесли прекара нощта с Джони Романо и се върна в дома си чак рано на другата сутрин. Влезе в спалнята си и беше доволна да види, че Джеф беше точно на мястото, където го беше оставила, напълно облечен и хъркащ. Идиотът дори не беше разбрал, че я е нямало цяла нощ.
Влезе в банята си, взе си душ, облече се и се гримира. След това забърза към гардероба на Джеф и напъха всичките му дрехи в куфар, който изтика до входната врата.
След като направи това, седна и му написа кратка бележка:
Скъпи Джеф,
Това вече не ме устройва. Ще бъда навън до три следобед. Когато се прибера в къщи, искам тебе да те няма. Моля те, остави ключовете ми на кухненската маса.
Остави бележката върху куфара и подкара към „Четирите сезона“, където остана през целия ден. Ако имаше нещо, което Лесли мразеше, това бяха преките сблъсъци.
Алекс се втурна в офиса си като стрела — работоспособен и пълен с енергия. Бе се събудил рано и беше решил, че засега е по-добре да забрави Лъки и отново да се концентрира върху филма си. След като веднъж взе това решение, започна да се чувства по-добре.
— Какво става? — попита той, след като влезе и тупна Франс по задника, докато минаваше покрай нея.
— Алекс! — произнесе Франс. Не беше възражение — просто друг начин да му каже „благодаря“.
Лили беше очарована да го види в толкова добра форма.
— Да не би да се е върнал старият Алекс? — попита тя и го последва в офиса му.
— Какво искаш да кажеш? — отговори й той с въпрос.
— Не беше съвсем на себе си напоследък — дрезгаво рече Лили.
— Не говори глупости — отряза я Алекс.
— Просто казах истината.
— Добре — бързо се съгласи той и премина към по-важните неща. — Ето каква е работата. Лесли е извън играта. Винъс получава ролята. Обади се на агента й, потвърди го при Мики и уреди тя да дойде в четири часа. Днес ще прегледам костюмите на Джони. В четвъртък да се събере целият състав — за пълен прочит. Разбра ли?
— Да — щастливо се усмихна Лили. — Ще изпращаме ли цветя на някого?
— Съвсем не — спокойно отговори Алекс. — Връщаме се на работа, Лили. Тук правим филми. Време е да се организираме.
След като видя Мортън, Лъки се срещна с Инга. Беше й се обадила рано сутринта и й бе предложила да поговорят.
— За какво? — подозрително беше попитала Инга.
— За нещо, за което съм сигурна, че не искаш Ейб да знае.
Това беше достатъчно да накара Инга да се размърда. Тя се съгласи да се срещне с Лъки за обяд в хотел „Бевърли Уилшър“.
Когато Лъки влезе, Инга вече седеше на една маса.
— Здравей — каза Лъки и се плъзна на един стол с гръб към прозореца, така че да може да наблюдава помещението.
Инга кимна, широкото й, грубо шведско лице беше безизразно — както винаги.
— Можех да дойда у вас — изрече Лъки. — Само че си помислих, че не искаш Ейб да чуе разговора ни.
— За Ейб ли е? — попита Инга. Силната й брадичка беше издадена напред.
— Не — отговори Лъки и се зачуди дали Инга би възразила тя да си запали на масата. — Е, казвам „не“, но донякъде има връзка и с него.
— Как така? — отново попита Инга.
Да. Инга определено щеше да бъде недоволна, ако тя запалеше.
— Ще поръчваме ли? — обади се тя и махна на сервитьора. Той дотича с менютата.
— Аз обикновено не обядвам — каза Инга. — Може би само една ябълка и парче сирене.
— Колко скромно — Лъки прегледа менюто и си поръча пържола и пържени картофи. — Имам нужда от
