— Аз съм французин — отговори той.
— Долен боклук — и Лъки издуха цигарен дим в лицето му. — Това исках да кажа.
— Какво желаете? — той реши, че е по-добре да повика помощ.
— Искам да ви разкажа една малка история — каза Лъки и отново седна. — Обърнете й внимание, Мишел — тя е кратка и проста.
Това вече беше прекалено.
— Точно сега съм зает — обади се той. — Предлагам ви да си уредите среща и да дойдете друг път.
— Аз построих хотели във Вегас — два — тя не обърна внимание на думите му. — Докато строяхме, един от моите инвеститори се опита да си скатае парите, които дължеше — въпреки че имахме твърдо споразумение. Същата нощ нахлух в апартамента му с неколцина приятели, които да ми помогнат, в случай че той е достатъчно глупав да окаже съпротива. Той се събуди и откри хубав, остър нож, насочен към главичката на пениса му. — Дълга, многозначителна пауза. — Сега… Какво мислите, че направи?
— Не знам — обади се Мишел; той осъзнаваше, че тя е напълно луда.
— Вложи парите. Плюс това, разбира се, си запази безценния член, а аз си запазих хотела. — Кратко мълчание. — Накрая всички бяхме щастливи.
Той се изправи, като хвърляше по едно око към вратата.
— Какво искате от мене?
— Името на заварената ми дъщеря е Бриджит Станислопулос. Може би вие я познавате по-добре като Бриджит Браун.
Той пребледня.
— О — празно произнесе той. — Нямах представа коя е тя.
— Обзалагам се, че не сте имали. Обзалагам се и че сте си помислили, че тя е просто едно малко момиченце, с което можете да си поиграете. Може би изнудване? Или да я използвате за своя играчка? — гласът й режеше като нож. — Тя е само на деветнадесет, Мишел. Не се ли срамувате от себе си?
Беше прочел всичко за Лъки Сантейнджело. Тя беше влиятелна. Имаше връзки. Той не искаше да се намери в самолета на път обратно за Париж с отрязани и натъпкани в устата му топки.
— Казвам ви — той заговори бързо. — Нямах представа. Когато онази жена ме помоли да направя снимките…
— Каква жена? — попита Лъки, но вече знаеше кого има предвид той.
— Тя ми плати цяло състояние — думите на Мишел се застъпваха една друга. — Ако знаех, че Бриджит ви е роднина, никога нямаше да го направя.
— Каква жена? — повтори ледено Лъки.
— Дона Ландсман. Тя ми плати да направя компрометиращи снимки на Бриджит. Аз… Аз не се чувствам добре.
— Наистина ли? Не сте добре, а? — спокойно каза Лъки и взе от бюрото му някаква лупа в рамка от слонова кост. Тонът й се промени. — Виждаш ли това, шибан перверзнико? Трябва да ти го натикам право във френския задник, защото точно това заслужаваш. Но вместо това ти и аз ще отидем да вземем снимките.
— Изпратих ги на госпожа Ландсман — бързо изрече той.
— Сигурна съм, че си запазил негативите и пълен комплект снимки за себе си.
— Не.
Тя завъртя лупата в ръцете си, за да разгледа по-добре яката дръжка от слонова кост.
— Ти не чу ли историята, която току-що ти разказах? Мога да ти обещая, Мишел — нож в чатала ти е нищо в сравнение с това, което съм планирала за тебе, ако не получа всичко веднага. Така че да вървим в апартамента ти, или където ги държиш. И да не губим повече време. Capisce?
Погледът в смъртоносните й черни очи го убеди да направи точно каквото каза тя.
Лъки изобщо не се забави — беше на път обратно за Лос Анджелис веднага след като получи снимките и негативите от Мишел Ги. Тя го беше накарала също така да подпише едно писмо, според което вече не беше агент на Бриджит.
— Повярвай ми, Мишел, отърваваш се много леко — беше му казала Лъки.
Да залъгва Лъки щеше да бъде огромна грешка, а Мишел беше твърде умен, за да допусне подобна грешка.
Буги я посрещна на летището в Лос Анджелис и двамата мълчаливо потеглиха към дома й.
Когато се прибра в къщи, Бриджит беше заспала. Лъки плъзна плика с компрометиращите снимки и негативите под вратата й и след това си легна.
Сутринта се събуди рано и включи телевизора, докато се обличаше.
Мортън Шарки и Сара Дърбън присъстваха в сутрешните новини.
В единадесет часа предната вечер той беше пръснал главите и на двама им.
ГЛАВА 59
Новината за Мортън Шарки силно шокира Лъки — тя не беше разбрала, че той е бил толкова лабилен.
Според полицейския доклад Мортън отишъл при Сара, когато тя се готвела да напусне апартамента и да потегли за Вегас. Между тях имало голям скандал, чут от жената от съседния апартамент. Кулминация на разправията били два изстрела. Съседите се обадили в полицията. Преди тя да пристигне, дошла приятелката на Сара, за да я вземе, открила труповете и с писъци се втурнала из сградата.
На Лъки й стана тъжно, защото каквото и да беше направил той, не заслужаваше да умре заради това. Особено трагичен беше фактът, че беше взел и Сара със себе си — бедната малка Сара, която искаше единствено да яде хамбургери и да печели пари.
Лъки веднага се опита да се свърже със съпругата на Мортън. Кандис беше твърде разстроена, за да говори по телефона. Вместо нея на Лъки се обади една от порасналите му дъщери, която прие съболезнованията.
Имаше само един човек, който можеше да бъде обвиняван за неговата смърт. Дона Ландсман. Ако тя не беше изнудвала Мортън, той никога нямаше да се окаже в такова отчаяно положение.
Лъки знаеше, че трябва да се добере до снимките на Бриджит, които бяха у Дона, както и до компрометиращите Мортън записи със Сара. Нека човекът поне да почиваше достойно. Беше имал благоприличието да й прехвърли обратно акциите си и след това адвокатът й я бе уверил, че до края на деня всичко ще е уредено и с Инга и че утре студиите „Пантър“ отново ще са нейни.
Чрез връзката на Киоко в студиото тя откри какъв ще е графикът на Мики Столи за следващия ден. Той щеше да обядва с Фреди Леон в „Палмата“.
— Веднага след като той излезе от студиото — инструктира тя Буги, — уреди да изнесат мебелите му и отново да внесат моите. Когато се върне от обяд, аз ще го чакам да го поздравя. Осигури също така и присъствието на Дона Ландсман.
Буги кимна.
— Няма да бъде проблем.
Бриджит беше в екстаз, след като беше намерила снимките под вратата си.
— Обещавам никога повече да не правя нещо, което да те накара отново да се срамуваш от мене — произнесе тя пламенно. — Няма да правя нищо друго, освен да работя, да работя, да работя и ти наистина ще се гордееш с мен.
— Вината не беше твоя — каза Лъки. — Дори не си го и мисли.
— Ти… ъъъ… видя ли снимките? — попита смутено Бриджит.
— Не — излъга Лъки. Трябваше да ги погледне, за да е сигурна, че са точно онези. Не й спомена, че има още един комплект. Буги вече беше уредил професионален касоразбивач да проникне в дома на Дона.
— Какво каза Мишел? — попита Бриджит.
— Забрави за това нищожество — отговори Лъки. — Добрите новини са, че твоят договор с него е
