— И определено го направи, че и повече. Не съм очарована, че трябваше да слушам.
— Но трябва да си очарована от това, което тя каза. Нали чу — Лени не е бил с нея.
— Ама ти не можеш ли да правиш нещо друго, освен да чукаш? Знам, че си много надарен, Джони. Няма нужда да ми го навираш в лицето.
— Даниела наистина е нещо специално — изрече замечтано той. — Почакай, докато я видиш. Лени наистина трябва много да те е обичал, щом й е устоял.
— Ние се обичахме един друг, Джони — каза тихо тя.
— Имаш ли си представа какво е да си на снимки? На третата седмица вече ти е толкова досадно, че си готов да чукаш и овца.
— Много красноречиво — обади се Лъки, докато го следваше в другата спалня.
Даниела беше седнала на леглото и се беше увила в един чаршаф, за да прикрие голотата си.
— Това е Лъки Сантейнджело — представи я Джони. — Съпругата на Лени Голдън. Можеш да повториш това, което ми каза. Ще ви оставя насаме — и той излезе от стаята.
Лъки се взря във френското момиче на повикване. Беше много хубава — много повече, отколкото на снимките.
— Ъъъ… Сигурна съм, че знаеш, че след онази нощ, която се предполага Лени да е прекарал с тебе, той катастрофира с лека кола — беше й много неудобно.
— Много съжалявам — каза Даниела и наведе очи. — Има две неща, в които трябва да те уверя. Първо, той не е прекарал онази нощ с мене. И, второ, нямах представа, че са планирали да го убият.
— Значи, ти си сигурна, че той е бил убит? — сърцето на Лъки беше започнало да бие неистово.
— Не съм глупачка — изрече Даниела. — Разбрах, че по някакъв начин са му поставили капан. Моята работа беше да го прелъстя. Фотографът трябваше да ни хване в леглото. Обаче съпругът ти нямаше желание да прави любов с мене. — Кратка пауза. — Никога не е имало мъж, който да ме отблъсне, ако всичко друго е наред, а с твоя съпруг всичко си беше съвсем наред — и Даниела позволи на чаршафа да се свлече и да разкрие прекрасните й гърди. — Погледни ме, Лъки. Аз не съм скромна — красотата ми е всичко, което имам. Живея, за да обслужвам мъжете.
Лъки дълбоко си пое дъх.
— Кой те нае, Даниела?
— Уреди го моята мадам в Париж. С нея се свързала някаква жена от Америка. Казаха ми да отида в Корсика, да се видя с онзи мъж, който може да ме вкара във филма, и да прелъстя съпруга ти.
— А какво ще кажеш за снимките, където ти и Лени сте заедно?
— Изрязаха така наречения ми приятел от снимката, която направихме на плажа. Аз се държах като наивна обожателка, а Лени беше изключително любезен.
— Ами другите снимки?
— Отидох в хотелската му стая през нощта, застанах на вратата и свалих робата си, молейки го да ме покани вътре. Фотографът ни снима в коридора.
— Защо си толкова честна с мене?
Даниела сви рамене.
— Нямам причина да не бъда. Струва ти много пари да ме доведеш тук, така че явно това означава много за тебе. Съпругът ти е мъртъв. Сигурна съм, че ще ти стане по-леко, ако знаеш, че не ти е изневерявал.
— Оценявам честността ти.
— Понякога честността е всичко, което имаме.
Лъки се върна в другата стая. Джони пушеше тънка пура и гледаше борба по телевизията.
— Тръгвам си — каза тя. — Благодаря ти, оставам ти длъжница.
Качи се в колата си и потегли към дома си.
ГЛАВА 61
— Днес ще си върна студиото — обяви Лъки.
— Колко хубаво — възкликна Бриджит. — И как успя?
— Не знам — каза Лъки със самоиронична физиономия. — Аз мога да направя всичко.
— Започвам да го разбирам — изкиска се Бриджит.
Тя и Нона стояха в предното антре с готови куфари.
— Бих искала да останете по-дълго — изрече Лъки.
— И ние бихме искали — отговори Нона. — Само че плакатът на Бриджит ще стане готов всеки момент, а и има много планирани неща, свързани с пресата. Плюс това трябва да се срещнем с новия агент, който ти уреди.
Лъки дръпна Бриждит настрани.
— А това момче, с което излизаш? — попита тя.
— Айзък е забавен — каза Бриджит. — Но сега разбирам, че не е за мене.
— Не отбягвай мъжете само защото си се сблъскала с неколцина гадняри — предупреди я Лъки.
— Няма. Обещавам.
— Лени те наблюдава отгоре — той ще направи така, че да откриеш истинския.
Бриджит я прегърна.
— Благодаря ти, Лъки. Много ще ми липсваш.
— И ти на мене — Лъки също я прегърна. — Планирай скоро да дойдеш пак.
Изпрати ги до лимузината, след това се върна в къщата и се обади на Джино, който звучеше като преди. Нищо не можеше да повали Джино — той наистина можеше да оцелява.
Кога ли и нейният живот щеше да се върне в нормалния си ритъм? Тъжно осъзнаваше, че без Лени нещата никога не могат да бъдат същите.
В един и тридесет следобед тя вече седеше зад бюрото си в „Пантър“. Тук бяха и собствените й мебели, а Киоко се беше настанил на своето бюро в предния офис — точно като в добрите стари времена.
— Дона Ландсман ще пристигне в два и половина — каза Буги. — Тя знае, че ще присъства на събрание на директорите на продукция.
— Добре — произнесе Лъки. — Точно така искам да стане.
— Мики ще бъде тук също в два и половина за среща с един от дистрибуторите си за чужбина. И двамата трябва да са точни.
Буги беше прав. Мики влезе в паркинга точно една минута след Дона Ландсман. Те се сблъскаха един с друг, докато Дона излизаше от колата си, и влязоха в зданието заедно. Не можеше да бъде по-добре.
Мики видя Киоко в предния офис и се намръщи.
— Къде е Изабел? — попита той раздразнено.
— Веднага ще се върне, господин Столи.
Мърморейки на себе си нещо за секретарките, Мики поведе Дона в офиса си и бързо спря.
Лъки се завъртя на стола си, за да ги поздрави.
— Изненада! — каза тя. — Не е ли точно като преди?
Зъбите на Мики изтракаха.
Лицето на Дона Ландсман се втвърди.
— Какво е това? — извика Мики. — Какво, по дяволите, става?
— Върнах се — спокойно отговори Лъки; наслаждаваше се на тяхното объркване. — Точно както казах, че ще стане.
— Как е възможно това? — острото лице на Дона беше пребледняло от гняв.
— Просто — небрежно заяви Лъки. — Сдобих се с още единадесет процента от акциите на „Пантър“ и сама гласувах да се върна. И знаеш ли какво, Дона? Никога вече няма да поемеш контрола, така че можеш да започнеш да ми продаваш акциите си. — Кратка пауза, докато Дона смели новините. — Разбира се —
