— Всичко, което мога да кажа, е, че съм очарован, че се върна.
— Благодаря, Фреди.
— Алекс знае ли?
— Не мисля.
— Сега има четене на филмовия сценарий. Отиди и му го кажи сама.
— Може би ще го направя — произнесе замислено тя.
Алекс беше доволен от начина, по който вървеше всичко. Понякога четенето можеше да се окаже катастрофа — имаше случаи, когато той разбираше, че е избрал за ролите не когото трябва, и трябваше да прави промени точно преди началото на снимките.
Този път всичко пасваше. Винъс беше направо прекрасна като Лола, а Джони наистина си беше влязъл в ролята. Останалите — повечето неизвестни актьори — се справяха отлично.
Когато направиха почивка за обяд, Алекс седна с Винъс и Джони и с новата му приятелка Даниела, която изглеждаше приятна, въпреки че почти не продумваше. Определено беше красавица. Алекс имаше натрапчивото усещане, че я беше виждал някъде преди.
Всички се събраха отново в два и половина. Малко след това Лили му прошепна на ухото, че току-що е чула, че Лъки Сантейнджело отново е поела контрола над „Пантър“.
— Да не се шегуваш? — попита Алекс. — И къде го чу?
— От много достоверен източник — увери го Лили.
— Значи — каза той, — пак ще си имаме работа с госпожица Сантейнджело.
Беше решил, че след като Лъки ясно му беше показала, че има нужда от пространство и време, той ще й ги даде. Точно сега филмът му го ангажираше изцяло, а правенето на филми беше най-настоятелната от всички любовници.
Приключиха в четири и половина. Джони веднага изчезна нанякъде с Даниела.
Винъс се изправи и прегърна Алекс.
— Това е най-великата седмица в моя живот — щастливо каза тя. — Знам, че нещата с Купър ще потръгнат, а да правя „Гангстери“ с тебе е обратът, за който винаги съм мечтала.
— Ти си добра актриса — рече Алекс. — Вече ми е ясно, че никой досега не се е погрижил да изкара това наяве.
— Благодаря — тя беше очарована от такава екстравагантна похвала.
— Чу ли, че Лъки си е върнала студиото? — попита той.
— Фантастично! — възкликна Винъс. — Кога?
— Днес. Лили го чула още преди да стане!
— Ау! Това е страхотно. Познай кой тъкмо влиза през вратата.
Той се обърна да погледне. Беше самата Лъки.
— Хей — обади се Алекс и си помисли колко е красива. — Точно говорехме за тебе.
Лъки се усмихна.
— Добро или лошо?
— Винаги само добро — той й върна усмивката.
— Е, като твой нов шеф си помислих, че мога да те посетя.
— Хей, Лъки — намеси се Винъс с голяма усмивка. — Всеки път успяваш. Някой друг би пропълзял да се скрие… , а ти просто се взимаш в ръце и преобръщаш нещата. Как го правиш?
— Имам си начини — тайнствено отговори Лъки.
— Добре, аз изчезвам — заяви Винъс. — Имам си съпруг, който ме чака в къщи.
Лъки вдигна вежди.
— Съпруг?
Винъс продължи да се усмихва.
— Вторият му шанс. Ще се видим! — и вече я нямаше.
Алекс прочисти гърлото си.
— Алекс — каза Лъки. — Сега аз отново поемам контрола и, мисля, трябва да спомена, че твоят проектобюджет е станал напълно неконтролируем. Може ли да поговорим?
Той се засмя.
— Няма никой друг, с когото повече бих искал да говоря. Само че е малко трудно човек да се свърже с тебе.
— Хмм… Повярвай ми, ще отделя на твоя бюджет много време. Можеш да се обзаложиш.
— Надявам се, че понякога ще идваш и на снимките.
— Тук съм днес.
— Може би уикенд във Вегас?
— Кой знае… Кога тръгвате?
— Три дена ще снимаме в Малибу, след това е Вегас — в края на следващата седмица.
— Не се учудвай, ако намина.
— Лъки — той я изгледа дълго и многозначително. — Това ще е най-добрата изненада, която евентуално можеш да ми поднесеш.
— Е — каза тя малко объркана. — Това беше кратка визита. Трябва да вървя.
Той я хвана за ръката и я изпрати до вратата.
— Харесваш ли новото ми отношение?
— И какво е то?
Той се усмихна — широко, защото четенето беше минало толкова добре.
— В настроение съм да се концентрирам само върху правенето на филма. Това означава, че ще те оставя на мира за шест месеца.
— Това заплаха ли е или обещание?
— Приеми го както искаш.
Усмихнаха се един на друг, тя се качи в колата си и тръгна. Мислеше си за всички събития от последните няколко седмици.
ГЛАВА 62
— Минаха три дена — помислих си, че си ме изоставила — каза Лени.
— Съжалявам, татко ми — върна се — извини се Клаудия.
— Да, знам — горчиво каза той. — Господин Жизнерадостният се е върнал. Така изтърсва тук храната, сякаш аз съм куче. Трябва да ти кажа, че мразя баща ти, Клаудия. Ти трябва да се махнеш от него — неговата карма е лоша.
— Какво е… карма?
— Надявам се никога да нямаш повод да разбереш.
— Тази вечер татко ми ще пие твърде много вино. Когато заспи, ще открадна ключа и ще ти го донеса. Пазиш ли картата?
Той посочи джоба си.
— Тук е на сигурно място.
Тя му подаде малко фенерче.
— Ето, ще ни потрябва.
— Благодаря — каза той.
— Ако открият, че си избягал, ще тръгнат след тебе — загрижи се тя. — Но няма да знаят до утре, когато Фурио донася храна.
— Как ще стигнеш дотук късно през нощта?
— Аз също много ще внимавам.
— Твоят приятел не трябва ли да дойде с тебе?
