продължи Лъки, — може и да претърпиш солидни загуби, но хей — това са само пари.
— Какво, по дяволите… — изпуши Мики. — Аз имам шибания си договор.
— Дай ме под съд — спокойно каза Лъки. — Ще ми е приятно да се видим там.
— Къде са мебелите ми? Файловете ми? Проклетите ми награди? — крещеше той.
— Всичко е откарано в дома ти, Мики. Убедена съм, че всичко стои на сигурно място на автомобилната ти алея. Абигейл ще е много щастлива.
— Това няма да ти се размине — на челото на Мики пулсираха сини вени.
— Хей, все някой печели, нали? Съжалявам, Мики, но този път ти се оказа губещият.
Дона се взря в Лъки — нейния дяволски враг.
— Ще съжаляваш за това — каза тя през стиснатите си зъби. — Никой не може да ми се изпречва на пътя. Никой.
— О — произнесе Лъки. — Вече ми се разтрепериха гащите.
Дона се обърна и излезе, Мики я следваше по петите.
— Киоко — обади се Лъки — чувстваше се в много приповдигнато настроение. — Донеси шампанското. Ще празнуваме.
— Коя е тази с Джони? — Алекс попита Франс, докато Джони Романо влизаше в голямата банкетна зала, където щеше да се чете сценарият.
— Нямам представа — отговори Франс. — Може би е неговата приятелка.
— Не знаех, че има такава.
— Според Лили по една на ден — дяволито изрече Франс.
След малко дотича и Винъс и седна точно до Джони.
— Запознай се с една много добра моя приятелка от Париж — каза Джони. — Даниела, това е Винъс.
— Здравей, Даниела — произнесе Винъс и се усмихна топло.
Даниела кимна предпазливо. Работата й обикновено не включваше присъствието й на четене на филмов сценарий, но Джони плащаше, така че какво я беше грижа? Беше се обадила в Париж и казала на детегледачката, че няма да се върне в близките няколко дена. Джони беше излязъл за малко, докато тя говореше по телефона.
— На кого се обаждаш? — беше попитал той.
— Казвам на детегледачката си, че няма да се върна, както обещах.
Той изглеждаше изненадан.
— Ти имаш дете?
— Тя ще се оправи. Свикнала е да ме няма.
— На колко е?
— На осем години.
— Трябва да си била дете, когато си я родила.
— Бях на шестнадесет.
— Значи, предполагам, че си била сама и е трябвало да я издържаш. Затова ли си започнала… ъъъ… в този бранш?
— Точно така.
Алекс влезе в залата и седна начело на масата — от едната му страна седеше първият му асистент, от другата — продуцентът на филма. След няколко минути той се изправи и се обърна към актьорите.
— Сега не очаквам днес някой да изпълни ролята си брилянтно — каза той и се огледа наоколо. — Помнете, че това е само прочит, за да видим как вървят репликите, какво взаимодействие може да се създаде помежду ви. Всъщност това е само проба, на която можете да се насладите — той отметна назад непокорна къдрица черна коса и ги заслепи с убийствената си усмивка. — Ако някой има възражения срещу свои реплики, да си запише и да дойде при мене. Много съм отворен за други идеи. Добре, някакви въпроси? Ако няма, да започваме и да се забавляваме, защото точно такова трябва да бъде правенето на филм.
Винъс сбута Джони — лицето й пламтеше.
— Това е първият път, когато правя такова нещо във филм. Обикновено просто те хвърлят на гримьорите и фризьорите и те бутат пред камерата.
— Да — каза Джони. — Страхотно е. — Той се извърна, за да погледне Даниела, която седеше зад него, след това пак се обърна към Винъс. — Имала ли си някога духовна връзка с някого? — попита той. — Както когато срещнеш някого и знаеш, че е точно това и, човече, направо си мъртъв.
Винъс се усмихна.
— И тя ли е тази?
— Може би — отговори Джони.
— Поздравления — Винъс му стисна ръката. — Още един женкар да миряса.
— Има едно нещо, за което съжалявам — той направи неприлична физиономия.
— Кажи.
— Че ти и аз никога не сме били заедно.
— Вече е твърде късно.
— Скъпа, никога не е твърде късно.
Дона седеше в лимузината си, а стомахът й се гърчеше от яд. Лъки Сантейнджело отново беше спечелила. Това не можеше да е вярно. А Мортън — страхливецът — се беше самоубил. Ако все още беше жив, Лъки никога нямаше да си върне контрола.
Защо всичко, което беше направила тя, за да накаже Лъки, се бе провалило? Дори стрелецът, когото беше наела, не бе успял да убие Джино, а само го бе ранил.
Планът й беше евентуално да върне Лени на Лъки, но в ума й вече се въртеше друг сценарий. Защо пък Лъки да си го получи обратно? Защо да не го убие и да изпраща пръстите му един по един на тази кучка? Това щеше да изтрие усмивката от лицето й веднъж завинаги.
Зачуди се дали Бруно или Фурио бяха достатъчно мъже, за да го направят. Или щяха да очакват от нея да наеме някого?
Трябваше да помисли за това, не беше временно решение.
И след това й хрумна, че може да го направи сама. Щеше да отиде в пещерата и да застреля Лени, след това да фотографира мъртвото му тяло и да изпрати снимките на Лъки.
Да, щеше да накара кучката да разбере, че съпругът й е бил жив през цялото време и че ако тя е имала поне малко мозък, е щяла да го открие и да го спаси, вместо да се концентрира само върху това, да си върне проклетото студио.
Дона беше доволна от решението си. Не можеше да каже на Джордж — той не знаеше нищо за Лени. Щеше да му съобщи, че баща й е болен и че трябва да отлети до Сицилия за няколко дена. След това ще отиде на хотел, ще наеме кола, ще кара до пещерите и ще си свърши работата.
Лъки Сантейнджело си мислеше, че е много умна. Бе си върнала студиото, но беше изгубила съпруга си — завинаги.
Това й се стори правилно.
Поздравленията започнаха да валят незабавно — новините в Холивуд се разнасяха бързо.
Фреди беше измежду първите, които се обадиха.
— Не мога да съм по-доволен — каза той. — Какво стана?
— Грешка — отговори Лъки. — Игра на власт на една жена, която нищо не знаеше за филмовия бизнес…
