— Не! — остро изрече тя. — Ако той знаеше, нямаше да ми позволи да ти помогна. — Тя се поколеба, очевидно стресната. — Ако той разбере за нас…
— Няма нищо за разбиране, Клаудия — увери я той. — Ти си тук, за да ми помогнеш — това е всичко. Никога няма да кажа на никого какво се случи между нас.
Тя кимна, доволна, че той няма да я предаде.
— След като взема ключа, ще съм тук. Трябва да си готов да тръгнеш веднага.
Той не знаеше как ще изкара следващите няколко часа, докато тя се върне. Но някак си трябваше да намери сили.
ГЛАВА 63
Когато пристигна от студиото у дома си, Дона кипеше. Разкрещя се на прислужницата, която веднага напусна. Влезе в кухнята и се развика и на готвачката, която искаше да напусне, но имаше нужда от тази работа.
Джордж беше още в офиса. Тя му позвъни. Бълваше отрова.
— Знаеш ли, че нашите адвокати са некомпетентни глупаци — крещеше тя. — По един или друг начин Лъки Сантейнджело си е върнала контрола над „Пантър“. Искам да знам как е станало това, Джордж. Настоявам да знам.
— Инвестицията никога не е била разумна — Джордж изобщо не звучеше разстроен. — А и ти трябва да признаеш, Дона, че нищо не знаеш за филмовия бизнес. Това може и да е за добро.
— Боже! — извика тя, вбесена от неговата глупост. — Боже! Ама що за кретен си ти? Stupido20!
— Моля? — обади се Джордж.
— Адвокатите ни са глупаци — отговори тя объркана, осъзнавайки, че без да мисли, се е върнала към предишния си акцент.
— Ще се погрижа за това — каза Джордж.
— Направи го.
Изведнъж се сети за снимките, които имаше на Бриджит Станислопулос — истинската убийца на Сантино. Беше й отнело време и пари да я хване, но все пак го беше направила — веднага след като момичето подписа с агенция за модели. Малко проучване на Мишел Ги бе разкрило неговите наклонности. Голяма сума пари беше осигурила съдействието му.
Гениално хрумване! Сега тя притежаваше снимките и щеше да ги продаде на всяко порно списание в света. Как ли щеше да й хареса това на Лъки Сантейнджело? Бившата й заварена дъщеря изложена под похотливите погледи на целия свят.
Малка студена усмивка.
Беше се отправила към сейфа си, за да вземе снимките, когато Санто се прибра в къщи от училище.
— Защо си идваш толкова рано? — поиска да знае тя, след като го хвана в предната стая.
— Ами ти? — натърти той — изглежда, изобщо не се разкайваше за инцидента с Табита.
Напоследък не бяха говорили много. Тя отново копнееше за малкото си момченце, за невинното момченце, което беше родила и отгледала. Сега се беше превърнало в този голям скован дангалак с мръсна уста, който вършеше неописуеми неща с противни малки момичета. Беше я предал и това изобщо не й харесваше.
— Къде отиваш? — попита тя, след като той се опита да се измъкне покрай нея.
— Горе — намусено отговори той. — Ще се заключа в стаята си. — Хвърли й омразен поглед. — Нали това искаш, а?
— Вината си е само твоя, Санто — тя повиши тон. — Това, което направи, е позорно.
— Не е — намръщи се той. — Каквото направих, е нормално.
Дона се вбесяваше от това, че той все още се опитваше да оправдае действията си.
— Ако баща ти знаеше, че си се превърнал в полудял по секса наркоман, щеше по-скоро да те убие, отколкото да те има за свой син — мрачно каза тя.
— Аз не съм наркоман — произнесе той презрително. — Стига, мамче. Всички пушат трева.
Последната дума беше нейна.
— Моят син не. Вече не.
Той изтича нагоре и тръшна вратата на стаята си, убеден, че майка му е най-омразната жена на света.
Дона почака, докато той се махне, след това отиде в библиотеката, затвори вратата и бързо стигна до личния си сейф, скрит зад подбрана с вкус картина на Пикасо.
Набра комбинацията и буйно дръпна вратичката на малкия сейф, където държеше важни документи и скромно количество бижута — хубавите й бижута бяха заключени на сигурно място в банката. Порови из него, търсейки видеозаписите на Мортън Шарки и снимките на Бриджит.
Беше абсурдно — тя сама ги беше прибрала тук, а сега не можеше да ги намери. Да не би да си губеше разсъдъка?
Методично извади всичко от сейфа. Никаква касета. Никакви снимки. Беше ли възможно Джордж да се е добрал до комбинацията? Не. Джордж не би си позволил да посегне на личния й сейф.
Трябваше да остане спокойна и да се справи с това рационално. Те просто бяха на друго място и тя щеше да ги намери.
Санто тръгна направо към компютъра си. Беше се измъкнал рано от училище, защото нямаше кой да го спре. Какво му пукаше за математиката или историята? Нямаше нужда да знае тези боклуци, защото някой ден щеше да наследи състоянието на Бонати. Баща му му беше оставил пари, а когато Дона пукнеше, той щеше да наследи и нейните. Така че майната му на училището. Точно сега беше по-заинтересуван да си разчисти сметките с онази развратница, Винъс Мария.
Той седна на компютъра и започна да съчинява ново писмо. Писмо, изпълнено с омраза.
Тя щеше да си го получи.
ГЛАВА 64
Лени чакаше нетърпеливо, а часовете пълзяха безкрайно бавно.
Чудеше се дали Клаудия някога ще се върне. Мисълта за свободата беше толкова опияняваща, че той едва можеше да стои спокойно, но знаеше, че трябва да пази силите си за бягството — ако това някога станеше.
Мъжът, за когото сега знаеше, че е бащата на Клаудия, пристигна с храната му, на практика му я хвърли и изчезна.
Прибра парче хляб в джоба си за пътуването. След това седна на края на пригодените за легло дъски и заразглежда грубо нарисуваната карта, която му бе дала Клаудия. Беше му обещала, че ще го изведе от лабиринта на пещерите. След това той продължаваше сам — всеки от тях тръгваше по своя път.
Свобода. Каква прекрасна дума. Той я произнесе няколко пъти на глас просто за да си вдъхне увереност.
Мислеше си за децата си. Реши, че никога повече няма да ги напуска. Щеше да приключи с филмовата си кариера и да си завре задника в студиото, защото оттук нататък щеше да остане със семейството си. Нищо нямаше до го раздели с Лъки.
След доста време стигна до заключението, че нещо трябва да се е объркало и че Клаудия няма да се върне.
Главата започна да го боли толкова силно — той реши, че ще се пръсне. Легна на така нареченото си легло, преизпълнен с отчаяние.
