Ах, добре… Очевидно тя трябваше да го прелъсти. Надяваше се, че няма да бъде като последната й американска кинозвезда… Лени Голдън. Лени напълно беше устоял на нейния чар.
На Даниела това никога не й се беше случвало преди. По онова време тя беше твърде шокирана, след това — впечатлена, защото нямаше нищо по-привлекателно от неподатливия мъж.
Разкопча бавно блузата си, остави я да се свлече и откри бял дантелен сутиен, изрязан там, където трябваше да са зърната. Гърдите й бяха прикрити, зърната — разголени. Джони изохка одобрително. След това тя разкопча и полата си и я свали. Отдолу носеше старомодни бели жартиери, дълги чорапи и бял дантелен колан.
Лениво се приближи към Джони и застана пред него с разтворени крака, така че чаталът й беше на равнището на очите му.
— Ти си на ход — измърка тя провокиращо.
Той веднага се възбуди. Тази жена беше вечната му фантазия. Дама в дневната. Курва в спалнята. Той се зачуди дали тя може и да готви.
— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той, докато стискаше бедрата й от вътрешната страна.
— Не — отговори тя. — Никога.
— Трябва да пробваш. Ти си великолепна, скъпа.
— Благодаря ти — и тя насочи пръстите му към колана си и бавно му помогна да го свали, докато пухкавият й рус пубис се оказа само на сантиметри от лицето му.
Той се загледа в него, след това вдигна поглед към зърната й — толкова розови и възбудени. Исусе! Достатъчно. Можеше да вземе толкова много. Той се изправи.
— Обгърни врата ми с ръце — нареди той. Тя направи каквото поиска. — Сега обвий крака около кръста ми.
Тя направи и това.
Той я отнесе в спалнята и я остави на ръба на леглото. Тя се отпусна назад и го загледа очаквателно. Той сграбчи глезените й и разтвори краката й.
— Да те съблека ли? — попита тя; беше забелязала очевидната му възбуда.
— По-късно — каза той. — Точно сега смятам да ти я изям.
— Не! — бързо изрече тя. Знаеше, че е глупаво да възразява срещу нещо, което е пожелал клиентът, но беше твърде изморена, за да я е грижа.
Не беше лесно да откажеш Джони.
— Скъпа, повечето жени се молят дори за съвсем малко работа с езика.
— А защо аз да не те изям? — предложи тя и се опита да седне.
Той я бутна обратно назад.
— Ти си моят подарък — значи, аз имам право на избор. Така че затвори очи и се отдай на удоволствието.
Джони напълно беше забравил, че Лъки чака в другата стая. А и дори да си спомняше, това нямаше значение. Това беше нещо, което той трябваше да направи сега!
На Лъки й се струваше, че тя определено не е избрала правилния човек. Джони да не се опитваше да я възбуди? Ама какво ставаше с него?
Звънна клетъчният й телефон. Тя го грабна.
— Мисията изпълнена — каза Буги.
— И двете неща?
— Всичко.
— Заключи ги в сейфа си. Не ги искам в дома си. Веднъж да открие, че ги няма, и може да ми отвърне със същото. О, Буг — добра работа свърши.
Тя затвори телефона и продължи да се вслушва в шумовете, идващи от спалнята.
Пъшкане и въздишки. Тежко дишане и стонове. Някой си прекарваше доста добре за нейна сметка.
Бяха минали двадесет минути, преди грухтенето и охкането да спре и Джони най-сетне да се захване за работа.
— Ъъъ… Даниела — чу го тя да казва.
— Да?
— Знам какво се е случило между тебе и Лени Голдън.
Лъки сдържа дъха си. „Започна се — помисли си тя. — Ето къде ще открия самата истина.“
— Моля?
— Лени ми беше добър приятел — рече Джони. — Той беше в Корсика и снимаше филм, а ти си отишла при него… прелъстила си го.
Дълга пауза.
— Откъде знаеш това? — най-сетне се обади Даниела.
— Видях снимките.
Поредната дълга пауза.
— Правя това, за което ми плащат. Платиха ми да прелъстя Лени. Но не стана.
— Искаш да кажеш, че не си го чукала?
— Не. Той настояваше цялата нощ да си говорим за жена му.
— Без майтап?
— Не искаше да има нищо общо с мене.
Лъки слушаше внимателно. Лени… Нейният Лени… О, тя не го беше преценила правилно.
Джони се беше захванал здраво.
— Кой ти плати? — попита той.
— Не мога да го издам.
— Със сигурност можеш.
Даниела се опита да стане от леглото. Джони я сграбчи за ръката и я задържа.
— Наистина ми харесваш — каза той.
— Правило номер едно — изрече Даниела. — Никога не бъди мил с курва, която те обслужва.
— Ти не си курва. Ти си красива жена, на която просто й плащат за това, което повечето сладурчета в този град правят безплатно. Така, както аз го разбирам, ти имаш и морал. Също така имаш и най-хубавия чифт цици, които някога съм виждал.
— Твои са, Джони — за тази нощ. Утре се връщам в Париж.
— Мога да ти платя и повече, ако останеш.
— И защо би го направил?
— Може би защото ми харесва да съм с тебе. Можеш да останеш в дома ми и седмица.
— Сигурна съм, че можеш да ме накараш да остана, обаче не съм убедена, че ще си прекараш чак толкова добре.
— Защо не?
Тя сви рамене.
— Значи… Не искаш да участваш във филм, не искаш да се възползваш от славата ми, което означава, че не си с мене само защото съм Джони Романо — ти си тук, защото ти плащат. Дотук добре. Хубав, чисто делови ангажимент. Знаеш ли какво? Ти си първата жена, която някога съм чукал за пари — само дето не са моите пари.
— Колко интересно — и тя прикри отегчената си прозявка.
Джони скочи от леглото.
— Трябва да се срещнеш с една моя приятелка.
— За тройка се плаща допълнително.
— Без секс, скъпа. Само ще си поговорим. Чакай тук.
— Исусе! — каза Лъки, когато той влезе в стаята. — Добре си използваш времето.
— Мислех си, че искаше да направя така, че да си струва парите ти.
