анулиран, че той няма да получи комисионна от сделката с джинсите и че аз ще те изпратя в друга водеща агенция.
— Благодаря, Лъки — Бриджит беше вече спокойна и щастлива. — Никой освен тебе не можеше да го направи.
По-късно същия ден Лъки се обади на Джони Романо.
— Ще ми отделиш ли десет минути, ако намина?
— За тебе, скъпа — винаги.
Тя подкара към дома му — неокласическо имение в Бел Еър с повече мрамор, отколкото в мавзолей. Сковано чернокожо момиче, облечено в тесен бял костюм и на изключително високи тънки токчета, я въведе в игралната зала, където Джони играеше на рулетка с неколцина приятели. Той я поздрави с прегръдка и целувка.
— Имам нужда от една услуга — каза тя. — Малко е ексцентрична…
— Нищо не е твърде ексцентрично за мене — и Джони я поведе към игрален автомат с футуристичен дизайн.
— Е… — започна тя, докато наблюдаваше как Джони се забавлява с новата си играчка. — Има едно много скъпо френско момиче на повикване…
— Разкажи ми повече — заинтригува се той.
— Тя лети към Лос Анджелис от Париж с впечатлението, че е била купена като подарък за твоя рожден ден.
Той се засмя.
— За мене?
— Точно така.
— Скъпа, но аз дори нямам рожден ден!
— Това го знам.
Заспалите му очи светнаха.
— Това да не е някаква твоя ненормална сексуална игричка? Защото ако е така, знаеш, че и аз съм вътре.
— Много по-сложно е от това — свързано е с Лени — тя реши да не споделя с него подозренията си. — Докато тя е с тебе, аз ще съм в съседната стая с подслушвателно устройство.
— Детективска работа — и той кимна на себе си. — Харесва ми! Кога ще го направим?
— Тя пристига довечера. Резервирала съм й бунгало в хотел „Бевърли Хилс“. Буги ще я вземе от летището и ще я откара направо там. Ще направиш ли такова нещо за мене?
— Скъпа, можеш да разчиташ на Джони Романо — той е твоят човек!
Офицерът от имиграционната служба огледа забележителната блондинка в костюм на Шанел, която ухаеше на нещо невероятно екзотично, и реши, че тя заслужава цялото му внимание.
— Колко време смятате да останете в Америка? — попита той, докато очите му се плъзгаха по заоблените й гърди с набъбнали зърна, които опъваха блузата й.
— Може би няколко дена — колебливо отговори Даниела Дион.
— По работа ли идвате или за удоволствие? — поиска да знае той и се наведе през бюрото си, за да погледне сензационните й крака, подаващи се изпод изключително къса пола.
— По малко и от двете.
— И с какво се занимавате?
— С дамско бельо — отговори тя.
— Дамско бельо — повтори той — гърлото му внезапно беше пресъхнало.
— Точно така — и тя пусна малка провокираща усмивка.
Той удари печат в паспорта й и съсредоточено я загледа как се отдалечава от бюрото му. Нямаше търпение да се прибере в къщи и да изчука дебелата си жена — тази блондинка определено го беше възбудила.
Даниела мина и през митницата и забеляза шофьора, който стоеше отвън с името й, отпечатано върху голям бял картон.
— Моля, последвайте ме, госпожице Дион — учтиво каза Буги и взе пътната й чанта. — Това ли е единственият ви багаж?
Тя кимна.
— Тогава можем да се отправим право към колата — и той я поведе надолу по ескалатора, след това през вратите, зад които беше паркирана лимузината.
Докато й държеше задната врата отворена, той наблюдаваше как тя се плъзна на лъскавата кожена седалка. Беше изключителна. Дори Буги беше впечатлен.
Той седна зад волана на лимузината и подкара.
— Отиваме направо в хотел „Бевърли Хилс“ — каза той, без да спира да я разглежда в огледалото за обратно виждане. — Освен ако не пожелаете първо да спрем някъде другаде?
— Не — произнесе тя. — Можете да ме отведете направо в хотела.
— Отзад има „Евиан“, скоч и водка. Моля, налейте си сама.
— Не, благодаря ви.
— Това първото ви пътуване до Лос Анджелис ли е? — той беше много разговорлив.
— Изморена съм — отговори тя малко сприхаво. — Не желая да разговарям. Моля, затворете междинното стъкло.
Той затвори тъмното междинно стъкло и се обади на Лъки в хотела.
— На път сме — каза кратко той.
— Хей, скъпа, да знаеш, че съм си отменил една среща, за да те придружавам тази вечер — рече Джони, докато се разхождаше из луксозното бунгало на хотел „Бевърли Хилс“.
— Значи съм ти длъжница — каза Лъки. — След като си върна студиото, можеш да дойдеш при мене с всеки сценарий, който искаш да направиш, и сделката е сключена. Обещавам.
— Нищо не ми дължиш, Лъки. Ти си тази, която направи обрат в кариерата ми.
— Ти вероятно също би го направил някой ден.
— Да, но ти ме промени.
— Не. Всичко, което направих, беше да те накарам да разбереш, че има и друг, по-свестен начин. Защо си мислиш, че Клинт Истууд се задържа на екрана през всичките тези години? Или Робърт Редфорд. Те няма да играят роли на мъже, които бият жени. Те са героите, които всеки обича. Знаех, че и ти също можеш да бъдеш такъв. И сега вече си.
— Можеш да заложиш финия си задник — обади се той с гримаса.
Сексизмът му не я безпокоеше — тя беше свикнала с Джони и той й напомняше на весела кукла.
— Може ли отново да се върнем на въпроса? — попита тя.
— Давай, скъпа — изрече Джони.
— Добре. Когато вече си с нея в леглото, ще й кажеш: „Знам за тебе и за Лени в Корсика.“ Тогава тя вероятно ще ти отвърне: „Ама ти за какво говориш?“ След това ти казваш: „Бяха ти платили, за да го прелъстиш.“
— И после?
— Е, тя е гола в леглото ти, уязвима, в чужда страна. Предполагам — в зависимост от това, какво ще каже, — че ще вляза в стаята и ще я попитам сама.
— Хей, Лъки — той направи лукава физиономия. — Ти плащаш всичките тези пари, а искаш за мене да остане удоволствието?
— Щом ти е паднало.
Той поклати глава и се засмя.
