наистина беше една от най-сочните жени, които някога беше виждал — кожата й беше мека, зърната й — твърди и мамещи, когато се наведе и меко ги целуна. Тя беше толкова сладка, че той не можеше да се спре.
Тя се отпусна върху влажната земя и вдигна ръцете си над главата в жест на пълно отдаване. Космите под мишниците й бяха дебели и някак си много секси. Той дразнеше зърната й с език.
— Не трябва да правим това — дишаше тежко тя. — Не е правилно.
Той забеляза, че тя не се отмести.
— Никой никога няма да узнае — само ние двамата — каза той, докато бързо доразкопчаваше роклята й — пръстите му се плъзгаха по плата.
Тя носеше старомодни дълбоки пликчета, които стигаха до кръста й. Без да мисли, той плъзна ръка под тях, усети плътното окосмяване на пубиса й и достигна до топлата влага на нейното желание.
Тя задържа дъха си, след това се задъха страстно. Беше последният му шанс за свобода.
— Този уикенд… ще се върнеш… ще ми помогнеш — говореше той, докато влизаше в очакващата го мекота.
— О, да, Лени, о, да — обещавам ти.
ГЛАВА 58
— Е — каза Бриджит, докато нервно подръпваше косата си. — Това е историята. Съжалявам, не знам как се оставих да ме забъркат в тези неща… — тя прехапа устни и страхливо зачака реакцията на Лъки.
Лъки стана от външната маса, където бяха довършили вечерята си.
— Няма за какво да се извиняваш — успокоително каза тя. — Просто нямаш късмет. Не всички мъже са като Сантино Бонати и Мишел Ги. Въпреки че изглежда, че ти по някакъв начин привличаш най-големите отрепки.
— Мишел изглеждаше толкова мил — нещастно произнесе Бриджит. — Искам да кажа, че му имах доверие. Беше по-възрастен и нежен и… Може би дори съм го окуражила.
— Той те е използвал, Бриджит — каза Лъки буйно. — Всеки мъж, който връзва една жена и я принуждава да прави секс против волята си с друга жена… Е, той определено е лош човек.
— Опитах се да я предупредя — включи се и Нона. — Въпреки че нямах и представа, че е чак такъв.
— А Робъртсън… Тя как се отнесе към това? — попита Лъки.
Бриджит сви рамене.
— Той й каза какво да прави и тя го направи. Предполагам, че беше дрогирана.
— Да — съгласи се Нона. — Много от тези модели не мислят за нищо друго, освен да се надрусат и да легнат с някого. Просто това им харесва.
— Може и да им харесва — рязко произнесе Лъки. — Но Мишел Ги няма да се измъкне току-така. Това мога да ви го обещая.
— Нали ти казах — и Нона триумфиращо погледна Бриджит.
— Какво ще правиш? — попита Бриджит.
— Ще намеря време да посетя господин Ги в Ню Йорк.
— Той ще отрича — каза Бриджит. — Ще каже, че аз съм го окуражавала. Знам, че ще го направи.
— Ти на кого си мислиш, че ще повярвам? — меко попита Лъки.
— На мене? — едва изрече Бриджит.
— Разбира се, че на тебе, сладка моя.
Бриджит скочи на крака и прегърна Лъки.
— Благодаря ти — каза тя. — Ти си най-добрата!
— Знаеш ли, ако Лени беше жив, щеше да откъсне топките на шибания Мишел — рече Лъки.
— Лени много ми липсва — тъжно измърмори Бриджит. — Липсва ми всеки ден.
Лъки кимна, очите й се замъглиха.
— И на мене — тихо произнесе тя. — На всички нас.
Рано на другата сутрин Лъки замина за Ню Йорк с чартърен полет. Беше инструктирала Бриджит и Нона да останат в дома й в Лос Анджелис, докато тя се върне. Което, ако всичко вървеше по плана й, щеше да стане по-късно същия ден. Даниела Дион пристигаше в града, а тя беше следващата в списъка на Лъки, с която трябваше да се срещне.
Междувременно личният й адвокат приключваше с детайлите по връщането на студиото.
Мортън се беше обадил късно снощи и звучеше паникьосано.
— Какво ще стане, ако Дона Ландсман покаже записите на жена ми? — попита той. — Какво мога да направя, за да я спра?
— Това е нещо, което трябва да уредиш с Дона — отговори му тя. Не я беше особено грижа за неговите проблеми след всичко, което й беше причинил.
— Господи, Лъки, ако това излезе наяве, то ще ме провали.
— Първо трябваше да дойдеш при мене — каза тя — донякъде го съжаляваше. — Можех да се погрижа за това.
— Направих грешка — нещастно призна той.
Днес се чувстваше свежа и непобедима. Понякога силата вътре в нея беше толкова голяма, че тя беше убедена, че може да направи всичко.
Самолетът се приземи плавно. На летището я чакаше кола. Шофьорът пое по магистралата към града, след това подкара по малките улички към центъра на Манхатън, където беше офисът на Мишел Ги. Лъки влезе без предварително уредена среща, като пропусна да забележи двете секретарки.
— Не можете да се видите с господин Ги, без първо да имате уговорка — каза едната объркана секретарка, докато бързаше след нея.
— Нека ви поправя — обади се Лъки. — Мога да правя каквото, по дяволите, ми хрумне.
Мишел Ги седеше в офиса си с крака върху бюрото и пушеше дебела хаванска пура.
Лъки съвсем го изненада. Пурата падна от устата му, той си свали краката от бюрото и сепнато попита:
— Qui18? Какво мога да направя за вас?
— Знаете ли коя съм аз? — взря се в него Лъки.
Той й върна погледа. Определено не беше модел, но пък беше изключително красива жена с като че ли познато лице.
— Не — най-сетне отговори той. — Трябва ли да знам?
— Може би ще разпознаете името ми — Лъки Сантейнджело?
Аха, сега той знаеше точно коя е тя — наскоро беше чел интервю с нея в „Нюзтайм“.
— Вие притежавате студио в Холивуд — и той се чудеше какво, по дяволите, търси тя в неговия офис. — Как мога да ви помогна?
— Помислих си, че може да ви е интересно да научите самоличността на заварената ми дъщеря.
— Заварената ви дъщеря? — празно повтори той.
Секретарката стоеше на вратата и се взираше в Лъки.
— Добре, Моника, можеш да ни оставиш — каза Мишел и й махна да си върви.
Лъки седна непоканена и си запали цигара.
— Изглежда, че тя не ви е казала.
— Кой какво не ми е казал? — Мишел беше едновременно и раздразнен, и заинтригуван.
Гласът на Лъки внезапно беше станал студен и твърд. Тя се изправи и се надвеси над бюрото му.
— Знаете ли какво, Мишел? Вие сте шибан гадняр с малък член.
— Моля? — изрече той. Поведението й вече започваше да го безпокои.
— Schifoso19. Знаете ли какво е това на английски?
