да знам, че няма да ме отвлечеш? Да ме продадеш в робство или кой знае още какво.
— Трябва да ми се довериш — спокойно отвърна Лъки и се зачуди дали момичето взима наркотици — определено имаше достатъчно мании.
— Аз… Аз не се доверявам на никого — Сара се гордееше с голямото си откритие. — Всеки да си гледа собствената работа.
— Ако си искаш парите, ще трябва да ми се довериш — студено произнесе Лъки.
— Кой е този? — Сара посочи с груб жест към Буги.
— Моят помощник.
Сара присви очи.
— Откъде да знам, че няма да ми направи нещо?
Лъки започваше да губи търпение.
— Или си искаш парите, или не — отсече тя.
— Добре, добре — бързо отговори Сара — не желаеше да пропусне такъв случай. — Къде е колата ти?
— Отвън.
— Трябва също така да ти кажа — изражението на Сара внезапно се промени, — че приятелката ми знае къде съм и ако не се прибера в къщи до един час, ще се обади на ченгетата.
— Много разумно — сухо каза Лъки. — Радвам се, че знаеш как да се грижиш за себе си.
Излязоха навън, към чакащата ги кола.
— Страхотно — Сара одобри това, че е лимузина. — Знаеш ли — тя продължаваше да бърбори, докато влизаше в нея. — Имах един клиент… ъъъ… искам да кажа — приятел. Той беше дошъл в салона за масаж с голямата си шибана лимузина и след това поиска много интимен масаж на задната седалка, докато шофьорът му ни разкарваше нагоре-надолу из града. Огромната кола имаше черни стъкла, така че никой да не вижда вътре. Понякога сваляше междинното стъкло, за да може и шофьорът му да хвърля по някое око. Аз не си падах по това, но старият развратник плащаше добре.
Защо Мортън се беше хванал с това тъжно малко момиче — за да си създава неприятности ли? Те изобщо не си подхождаха.
— Мортън знае ли за всичките ти приключения, преди да го срещнеш?
Сара се изкиска истерично.
— Морти си мисли, че работех в салона за масаж просто като едно добро момиче.
Лъки се наведе напред и пусна касетата. В началото картината беше размазана, но после се изясни.
Взря се в екрана. Мортън седеше в спалнята на Сара на ръба на леглото й, напълно облечен в костюм от три части. Сара влиза, облечена като ученичка.
И така нататък. Лъки гледаше като в транс. Тя знаеше, че някои хора можеха да се възбудят само ако се отдаваха на фантазиите си, но доколкото и тя беше засегната, това си беше направо болестно състояние. Какво му беше на нормалния секс? Кой имаше нужда от фантазии и помощ?
Когато Мортън започна да сваля дрехите си, тя изключи видеото и каза:
— Добре, видях достатъчно.
След това отвори прозореца и се обърна към Буги, който чакаше отвън:
— Дай й парите и да вървим.
Сара излезе от колата и неудобно застана отстрани. Буги й подаде хартиена торбичка.
— Заповядай — рече той. — Искаш ли да ги преброиш?
Сара сграбчи торбичката и надникна вътре, едва прикривайки възбудата си.
— Това ли е всичко, което трябва да направя?
— Това е — обади се Лъки. — Прибери парите в някой сейф и се прибирай в къщи. И не казвай нито дума на Мортън.
— Той няма ли да разбере? — попита Сара.
— Може би — каза Лъки. — Това обаче не те обезпокои миналия път — нито пък него. Нали все още ти плаща наема.
— Ще използвам парите да напусна града заедно с моята приятелка — призна Сара. — Дойде ми до гуша от Лос Анджелис. Трябваше да видиш някои от ексцентричните типове, които идваха в салона за масаж. Игрички, игрички, игрички — само това искаха. А на повечето от тях им се щеше да съм на десет години!
— Спести ми детайлите — сряза я Лъки.
— Добре — и Сара здраво стисна торбичката. — Ще опитаме късмета си във Вегас. Аз и моята приятелка. Ако има още нещо, което мога да направя… Имаш ли телефон?
— Не се безпокой, Сара. Ако имаме нужда от нещо, ще се свържем с тебе.
Буги влезе в колата и потеглиха.
Санто обвиняваше Джордж. Майка му никога не би го наказала по такъв начин, ако Джордж не я беше притиснал. Той беше на шестнадесет години, за Бога. Ако не можеше да си легне с момиче в своята стая, какво тогава можеше?
Джордж предложи списък с наказания и Дона се съгласи. Санто никога не я беше виждал толкова ядосана. Лицето й беше пребледняло, чертите й се бяха изострили и тя едва можеше да го гледа.
„1. Никакво ферари.
2. Никакви джобни пари за шест седмици.
3. Никакво излизане след училище.
4. Никакви кредитни карти.“
По дяволите! Бяха го хванали да прави секс, а не да убива шибания президент.
Дона не каза нито дума, докато Джордж му представяше списъка с наказанията.
— Хайде, мамче — изплака той и се обърна към нея. — Не беше чак толкова лошо.
— Наркотиците са много лошо нещо — зловещо произнесе Джордж, сякаш че беше федерален прокурор — какъвто, разбира се, вероятно е бил. — Майка ти и аз няма да ги толерираме в дома ни.
— В нейния дом — кисело промърмори Санто.
— Не — на Дона не й се нравеше поведението на сина й. — Този дом е и на Джордж. Точно той ще се погрижи за този проблем — докато ти се научиш как да се държиш.
Той не можеше да повярва, че тя е на страната на Джордж. Беше немислимо. Шибана крава!
Чудеше се какво ли наказание е отнесла Табита, след като баща й дойде да я вземе.
— Никога вече не искам да я виждам със сина ми — беше чул да казва Дона, докато Мики буташе Табита навън.
След като Джордж приключи с четенето на морал, а Дона отказа да се намеси, той се прибра в стаята си, седна начумерено пред компютъра и празно се загледа в екрана.
Никакво ферари. Никакви джобни. Никакви привилегии. Никаква телевизия.
