— В къщи не отговаря никой — каза Джордж, след като остави слушалката. — Може би трябва да изчакаме Санто у дома.
— Съгласна съм — отговори Дона и се втренчи в Мики. — Трябваше да се консултирате с мене, преди да изпратите сина ми навън с дъщеря си.
Мики сви рамене.
— Помислих си, че правя услуга на децата. Откъде да знам, че няма да се върнат навреме?
— Ще са тук скоро — обади се Абигейл. — На Табита може да се разчита.
— Да, във вида, в който я видях, наистина много бих разчитала на нея — саркастично изрече Дона.
— Моля? — тонът на Дона изобщо не хареса на Абигейл.
— Вие всъщност позволявате ли на дъщеря си да се облича по този начин? — попита Дона.
— Поне не е подпухнала и дебела — отговори Абигейл, без да й пука дали Мики ще полудее или не.
Мики се намеси бързо и бутна с лакът жена си да мълчи.
— Сигурен съм, че ще бъдат тук всеки момент — каза той. — Веднага след като пристигнат, аз лично ще докарам Санто у вас. Всичко ще е наред.
Дона го погледна. Как си позволяваха тези да отпращат сина й само защото не искаха той да седи на скучната им маса за вечеря? Тя мразеше семейство Столи. Хрумна й хубавата идея да уволни Мики веднага след като намери някой, който да заеме мястото му. Всъщност цялата вечер беше голямо разочарование.
Колата им беше паркирана пред входа. Дона се отправи натам и зачака шофьорът й да изскочи и да й отвори вратата.
Мъжът не се и помръдваше — беше се отпуснал върху волана и очевидно спеше. Дона потропваше нетърпеливо, докато Джордж почука на стъклото. Никакъв отговор. Джордж отвори вратата и шофьорът Джон Фардо падна на бетонната пътека.
— Боже мой! — извика Дона.
Джордж се наведе над мъжа и напипа пулса му.
— Извикай помощ — отсече той.
Дона забърза обратно към входната врата на семейство Столи и натисна звънеца.
— Шофьорът ни е болен — съобщи Дона. — Извикайте лекар.
Мики излезе навън.
— На мене ми изглежда пиян — взря се той в мъжа на земята.
Джон Фардо изохка — постепенно идваше в съзнание.
— Добре ли си, Джон? — попита Дона.
— Да, да, добре съм… — промърмори той, объркан от станалото.
Всичко, което можеше да си спомни, беше, че някой го беше измъкнал от колата, бе го пребил и го бе набутал обратно зад волана с краткото предупреждение: „Повече никога не се ебавай със Сантейнджело.“ След това трябва да е бил в безсъзнание.
С огромни усилия се свести и се изправи.
— Извинете, госпожо Ландсман… Не знам какво стана. Аз… ъъъ… предполагам, че съм паднал.
— Паднал? — повелително произнесе тя.
Той се надяваше, че няма да забележат подпухналото му лице на неясната светлина.
— Сега вече съм добре. Нека да ви закарам у дома ви.
Семейство Ландсман се качиха в колата.
Мики сви рамене и се прибра в къщи.
— Шофьорът им беше пиян — съобщи той на Абигейл, която вече се качваше на горния етаж.
— Какво мислиш за вечерята? — попита го тя през рамо.
— Обичайният ти успех — и той я последва по стълбите.
— Откъде можеш да знаеш? — натърти тя. — След като прекара цялата вечер да надничаш в деколтето на Винъс.
— Скъпа, не можеш изобщо да ме ревнуваш от Винъс. Тя работи в моето студио.
— Обръщаш й прекалено много внимание, Мики. За мене това не е достойно за уважение.
— Трябва да правя актрисите щастливи.
— Ха! — изсумтя Абигейл и спря за момент.
Мики я хвана за задника.
— Ела тук, скъпа — придумваше я той. — Нали знаеш, че за мене ти си единствената.
Първото нещо, което Дона забеляза, когато се приближиха към дома й, беше БМВ-то на Табита, паркирано отпред.
— Слава Богу, тук са — каза тя на Джордж. — Бях започнала да се притеснявам.
— Той е шестнадесетгодишен, Дона. Прекалено много се безпокоиш за него. Санто има нужда от дисциплина, а не от галене с перо.
— Ама защо е довел Табита тук? — замисли се Дона. — Аз знам. Вероятно защото тези глупаци Столи са му дали да разбере, че не е желан гост на вечерята им. Санто е бил разстроен.
Влязоха в къщата.
— Санто! — извика Дона в тъмното антре и се пресегна да включи осветлението.
— Сигурно са горе, в неговата стая — обади се Джордж.
— Ама защо я е довел тук? — повтори Дона.
— Не мога да повярвам, че бяха поканили и Лъки Сантейнджело тази вечер — мърмореше Дона. — Това показва пълно отсъствие на преценка за нещата от страна на Мики. Оттук нататък ще го наблюдавам много внимателно.
— Да, скъпа — Джордж беше застанал плътно до нея в малкия, но луксозен асансьор.
Вратата на стаята на Санто беше затворена.
— Почукай — предложи Джордж.
— Защо? — и Дона със замах отвори вратата. — Това е моята къща.
Санто се беше проснал на леглото си като умрял. Върху него лежеше полуголата Табита — също надрусана до безсъзнание. Силна рап-музика се носеше от компакт-диска в задименото помещение. На нощното шкафче имаше полуизядена пица, пръснати пуканки, половин цигара марихуана и празна бутилка от уиски, несигурно балансирана в хоризонтално положение.
— Боже мой! — изплака Дона. — Какво е направила с детенцето ми?
ГЛАВА 56
Лъки взе Буги със себе си — да се запознае със Сара и да й връчи парите. Срещнаха се в онова кафене, „Хард рок“, където Сара се беше чувствала много добре миналия път. Сара влезе, седна на масата и незабавно си поръча двоен сандвич със сирене.
— Това ли е единственият път, когато ядеш през деня? — попита Лъки.
— Имам страхотен апетит — отговори Сара. След като сандвичът й пристигна, тя го сграбчи веднага — отхапваше огромни хапки, пълнеше устата си, докато вече не можеше да дъвче. — Трябва да получа парите, преди да ви дам записите.
— Ще дойдеш с мене в колата ми — там има видео — каза Лъки. — Ще изгледаме касетата и ако съдържа това, което ти казваш, ще си получиш парите. Така ще е най-лесно.
— О, да — наистина изглежда лесно — подсмръкна Сара и изгледа Лъки много подозрително. — Откъде
