беше доволна.
— Какво има? — отсече тя — звучеше като сержант на плаца.
О, Боже, никак не му се искаше тя да изтича сред тълпата супермодели и да им докладва, че вече не му става.
— Не мога да го правя в асансьор — мястото е много публично — обясни той. — Не е в моя стил.
— Сексът на публични места ме възбужда — каза Вероника, показа изключително дългия си език и го завъртя срещу него. — Веднъж го направих в банята на Белия дом. Никой не знае.
— С изключение на президента — пошегува се той.
Тя не го разбра.
— Да видим дали не мога да те накарам да преодолееш страха си от асансьорите — изрече тя, падна на колене и налапа пениса му заедно с тестисите.
Този дребен ход не го възбуди, а го нервира. Тя имаше най-голямата уста, която някога беше виждал. С всеки изминал момент се смаляваше все повече.
— Това няма да помогне — той се опитваше да се измъкне от устата й, преди тя да е направила на парчета прекрасните му топки.
— Не те ли възбуждам, Купър? — попита тя с дълбокия си гърлен глас. — Всички мъже в Америка искат да ме чукат. Разлистват каталога ми, поглеждат дебелите си жени и: „Ах, Вероника… Моята фантазия. Искам да налапам гърдите й, да завра езика си в нея.“
— Проблемът е, че нямам дебела жена в къщи — каза Купър, вдигна панталоните си от пода на асансьора и бързо ги навлече. — Имам нужда да пийна нещо — добави той кратко.
— О, трябва да пийнеш, за да ти стане, така ли? — гадно изрече тя.
Тя започваше да му харесва все по-малко и по-малко. Въпреки външния й вид в нея нямаше нищо женствено.
— Бях женен за Винъс Мария — каза той. — Всъщност още съм. Но се разделихме.
— Тя е по-ниска, отколкото очаквах.
— Тя е много специална жена.
— Тогава защо сте разделени?
Добър въпрос.
Някой извика отдолу в асансьорната шахта:
— Да не сте заседнали?
Вероника спокойно скочи в роклята си.
— Вдигни ми ципа — изкомандва тя.
Той направи каквото тя искаше и натисна бутона. Асансьорът се раздвижи.
Вероника оправяше роклята си.
— На колко години си, Купър? — попита тя.
— Публична тайна — усмивката му не се промени, но той тайничко пребледня — тя не трябваше да задава такива интимни въпроси.
— Хмм… — кимна с разбиране тя. — Може би имаш нужда от доза тестостерон.
Кучка!
— Не, когато съм с жена си, нямам — отговори той и това изтри усмивката от конското й лице.
Единствените, които бяха останали на вечерята, бяха Абигейл и Мики, Дона и Джордж, пияният Джеф и скованата Лесли. Тя направо умираше да си тръгне още преди половин час, но беше невъзможно да помръдне Джеф. Той се беше проснал на едно канапе и на лицето му беше застинала глупава усмивка.
— Знаеш ли, Мики — каза той. — Някой ден бих искал да стана продуцент.
„По-добре първо се научи да играеш“ — помисли си кисело Мики. Нищо друго не мразеше повече от тълпата привлекателни момчета, които идваха в Холивуд и си въобразяваха, че могат да станат актьори, продуценти, режисьори. Този Джеф определено беше голям неудачник. Някой трябваше да налее малко разум в главата на Лесли.
— Къде мислите, че са децата? — обади се Дона — устните й бяха стиснати в тънка, неодобряваща черта.
— Не знам — доста безгрижно отговори Мики. — Може би филмът е продължил по-дълго, отколкото са очаквали.
— Разочарована съм — каза Дона, пренебрегвайки предупредителния поглед на Джордж.
— Как така? — попита Мики.
— Бяхте поканили Санто на вечеря тук, а след това го изпратихте на кино. Това не е много учтиво.
— Децата не искаха да седят на една маса с тълпа стари хора като нас — нападателно изрече Мики. — Табита ще се погрижи за вашето момче.
— Той няма нужда да се грижат за него — студено каза Дона. — Също така няма нужда да го водят безпътници.
— Какво искаш да кажеш с това? — бързо се включи Абигейл. Никой не можеше да си позволява да критикува дъщеря й.
— Санто е добро момче — отвърна Дона.
— Да не би да искаш да кажеш, че Табита ще има лошо влияние върху него? — наежи се Абигейл.
— Може би трябва да се обадя в къщи — предложи Джордж.
— Да — Дона се опитваше да овладее раздразнението си.
— Използвай телефона зад бара — предложи Мики.
Лесли стана и се отправи към банята за гости.
— Мога ли да разменя няколко думи с тебе, скъпа? — последва я Мики в хола.
— Разбира се, Мики — Лесли беше станала апатична, откакто Купър си беше тръгнал с мършавия, висок над един и осемдесет модел с огромния балкон.
— Изглеждаш изморена — каза той.
— Така ли мислиш?
— Знаеш ли, Лесли — продължи Мики и я прегърна през раменете. — Водещите дами трябва да са блестящи през цялото време. Кой е този боклук, с когото си тук?
— Имаш предвид Джеф?
— Какво общо имаш ти с неудачник като него? Да не би да е страшен в леглото? Защото аз мога да ти намеря друго момче, което хем ще е по-добро в леглото, хем има мозък и може да го използва.
— Наистина не ми харесва да се бъркаш в личния ми живот, Мики — подразни се тя. — Може и да играя в твой филм, но това не ти дава правото да коментираш с кого излизам.
— Скъпа — търпеливо каза той. — Опитвам се да те отуча от уличните навици. Никога недей да живееш с актьор. Те са егоцентрични копелета. Сигурно вече си го разбрала?
— Виж какво, признавам, че Джеф е малко… ъъъ… щастлив тази вечер, но това е само защото се радва, че е тук.
— Обзалагам се, че е така — изсумтя Мики.
— Както и да е, Мики, не се безпокой — той няма да е за постоянно. Използвам го по начина, по който мъжете използват жените.
— Никога не съм използвал жена през живота си — възмути се Мики.
„Не, разбира се, че не — помисли си тя. — А какво ще кажеш за онова ергенско парти, когато беше проснал едно момиче на масата и ядеше празничната торта от между краката й за радост на останалите момчета?“
— Както и да е, сега ще го прибера в къщи — каза Лесли. — Между другото, Мики, имам една идея.
— Каква?
— Купър няма ли да е страхотен в „Гангстери“?
— Ролите са разпределени, Лесли.
— Знам — очите й блестяха. — Но можеш ли да си представиш? Купър Търнър в „Гангстери“ — с Джони Романо и с мене — каква комбинация!
